Когато украинският президент Володимир Зеленски бе попитан дали е притеснен от руските опити за покушение срещу него, той отговори, че не може да си го позволи.

"Ако постоянно мислех за това, просто щях да се затворя в себе си, много подобно на Путин сега, който не излиза от бункера си. Разбира се, моите телохранители трябва да мислят как да предотвратят това да се случи и това е тяхна задача. Аз не мисля за това", каза украинският лидер в интервю за Си Ен Ен миналия месец.

Макар това да е въпрос, който Зеленски, разбираемо, не желае да обмисля, това също така е въпрос, който неговите поддръжници в страната и чужбина не могат да си позволят да пренебрегнат. Откакто отхвърли предложението за евакуация, казвайки: "Имам нужда от боеприпаси, а не от заминаване", украинският президент играе ключова роля в събирането на международна подкрепа за борбата срещу Русия.

Нищо чудно, че руските законодатели и ултранационалистически настроените военни блогъри се включиха в хор с искане той да бъде убит. Статутът на Зеленски като символ на това, което Западът смята за справедлива борба, способността му да моли и да ругае съюзниците си, докато не постигне своето, готовността му да си проправя път към фронтовите фотосесии и парламентарните изяви - всичко това го постави на прицел.

Няколко седмици след руската инвазия през февруари 2022 г. главният съветник на Зеленски, Михаил Подоляк, разкрива, че е имало поне дузина сериозни опита за убийство на неговия шеф от руски диверсионни и разузнавателни екипи, включително чеченци и наемници на "Вагнер", които се опитват да проникнат в строго охранявания и наблюдаван правителствен квартал на Киев. Беше съобщено, че самият Зеленски започнал среща със сенатори от САЩ малко след инвазията, като заявил, че това може би е последният път, когато го виждат жив.

Очевидно е, че сега рисковете са по-малки, отколкото през първите хаотични седмици на войната, когато руските танкове напредваха към украинската столица и малцина вярваха, че изпадналата в беда държава ще оцелее. Но никой в украинското правителство или в парламента на страната не се съмнява, че опасността остава висока.

През март се появиха нови призиви Зеленски да бъде убит, след като подкрепяни от Украйна руски диверсанти противници на Путин преминаха границата и нахлуха в две руски села в Брянска област. Депутатът от Държавната Дума на Русия Михаил Делягин заяви, че "единственият нормален отговор" на инцидента е "незабавното елиминиране на Зеленски".

Поради надвисналата над живота му заплаха посещенията на Зеленски в чужбина се планират в най-голяма тайна. Украинските официални лица останаха втрещени през февруари миналата година, когато информация за планирано посещение в Брюксел изтече три дни преди очакваното му пристигане, което застраши пътуването му.

Подобно на това, миналия месец българското правителство се опасяваше, че пътуването може да бъде отменено, след като в пресата се появиха подробности.

И, разбира се, Кремъл има ужасяващ опит в операциите по убийство. Спомнете си за Александър Литвиненко, руски разузнавач, който дезертира в Обединеното кралство и беше отровен с полоний през 2006 г., или за неуспешното отравяне с "Новичок" през 2018 г. на Сергей Скрипал, британски двоен агент в Солсбъри, Англия.

Конституционна приемственост

Като се имат предвид залозите и рискът, не е чудно, че украинските официални лица са склонни да отхвърлят исканията да обсъдят какво би се случило в случай на успех на Русия - или отказват да говорят, притеснявайки се, че темата изглежда твърде мрачна.

И все пак, въпреки нежеланието да се ангажират публично с този въпрос, според интервюта с украински официални лица и депутати, както и с анализатори, план има. Всъщност, държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън заяви точно това: "Украинците имат планове - за които няма да говоря и няма да навлизам в подробности - да се уверят, че по един или друг начин ще има това, което бихме нарекли "приемственост на правителството"," каза той пред Си Би Ес Нюз миналата година.

Формално, съгласно конституцията, линията на наследяване е ясна. "В случай, че президентът не е в състояние да изпълнява задълженията си, председателят на Върховната рада на Украйна поема неговите отговорности", казва Николай Княжицки, опозиционен депутат от западния град Лвов. "Следователно няма да има вакуум във властта."

Председателят на Върховната рада - Руслан Стефанчук, член на партията на Зеленски "Слуга на народа" - не се ползва с особено високо доверие в проучванията на общественото мнение. То е около 40 %, което е по-малко от половината от това на Зеленски. Той не е популярен и сред опозиционните депутати.

"Но не мисля, че това има значение", казва Адриан Каратницки, старши сътрудник в Центъра за Евразия към Атлантическия съвет. "Има силен ръководен екип и мисля, че ще видим колективно правителство", добави той.

Правителственият съвет най-вероятно ще се състои от Стефанчук като фиктивен ръководител, заедно с Андрий Ермак, бивш филмов продуцент и адвокат, който е ръководител на канцеларията на президента, министъра на външните работи Дмитрий Кулеба и министъра на отбраната Олексий Резников. Валерий Залужний ще остане като най-висш генерал в страната.

Каратницки казва, че се надява да се предвиди роля за телевизионния водещ Серхий Притула, който сега ръководи големи благотворителни инициативи и има изключително висок рейтинг на обществено доверие.

"Страната е достигнала точка на много голяма солидарност и национално единство, така че ако нещо ужасно се случи със Зеленски, това няма да е толкова решаващо, колкото си мислите", казва Каратницки, автор на книгата "Бойното поле на Украйна: От независимостта до войната с Русия".

Той отбеляза, че Украйна е създала "добре отработена" административна, военна и дипломатическа машина. "Не искам да казвам, че Зеленски едва ли не е без значение за това", добави той. "Но мисля, че единството на страната е незаменима".

Системен шок

Историята също предлага известно успокоение. Заговорниците от Кремъл е добре да прочетат един основан на данни документ, написан от учените Бенджамин Джоунс и Бенджамин Олкън за американското Национално бюро за икономически изследвания (NBER), за ефекта върху институциите и войната от 59-те убийства на национални лидери, извършени между 1875 и 2004 г. "Убийствата на автократи водят до съществени промени в институциите на страната, докато убийствата на демократи не водят до такива промени", заключават те.

"Убийството никога не е променяло историята на света", уверено заявява британският министър-председател Бенджамин Дизраели седмици след като президентът Ейбрахам Линкълн е застрелян, докато гледа пиеса във вашингтонския театър "Форд". Убийството наистина няма голям ефект за отмяна на реформите на неговата администрация.

В архетипния пример, който вероятно е бил на преден план в съзнанието на Дизраели относно това, че убийството не може да промени хода на историята, убийците на Юлий Цезар не успяват да постигнат целта си да спасят обречената Римска република от диктатура, а вместо това само предизвикват граждански войни, които ускоряват привидно неизбежния преход към имперската система. Разбира се, трябва да се признае, че половин век след като Дизраели прави своята забележка, изключителното въздействие на убийството през юни 1914 г. на наследника на Хабсбургите, ерцхерцог Франц Фердинанд, се усеща в цяла Европа в продължение на десетилетия.

Ситуацията в Украйна, естествено, е особена. Със своите укрепващи демократични институции тя е далеч от разпадащата се Римска република, чиито дни почти сигурно са били преброени, независимо дали убийството на мартенските иди е било успешно или не. А Европа вече е в състояние на война.

Макар че смъртта на Зеленски би била психологически шок, Каратницки казва, че за да се прецени вероятното въздействие, трябва да се вземе предвид как се е трансформирала Украйна, откакто Русия започна пълномащабната си инвазия.

Нападението на Путин неволно помогна за формирането на ново силно чувство за украинска държавност и за оформянето на "уверени в себе си институции", казва той. Обществото е обединено "по отношение на целите си", добавя той.

"Важно е да се помни, че ключовите фактори в борбата на Украйна срещу руската агресия са устойчивостта на въоръжените сили, умението на командването и победите на фронта. Това е най-важното от гледна точка на политическата стабилност на Украйна", казва опозиционният депутат Княжицки.

Най-слабото звено

Ако има слабо звено в сценария, то вероятно не е в Украйна, а сред нейните съюзници.

Украинците имат по-балансирано мнение за Зеленски, като виждат както силните, така и слабите страни. Макар да е хвален за доброто си ръководство по време на войната, той е критикуван и за грешни стъпки - особено за това, че не се е подготвил по-добре за инвазия, която е смятал за малко вероятна. Отбелязва се и затварянето му спрямо опозиционните депутати, както и тънката му безцеремонност дори към конструктивна критика, а също и склонността му да обвинява другите за грешките.

Международните медии, напротив, бяха омагьосани от харизматичната привлекателност на Зеленски и очаровани от простата история за Давид срещу Голиат. Трансформацията на украинския президент от разочароващ лидер в мирно време до - по хиперболичните думи на известния френски интелектуалец Бернар-Анри Леви - "нов, млад и великолепен баща-основател" на свободния свят, е поразителна.

Неговата реторика и ораторско майсторство завладяват сърцата на публиката от Вашингтон до Лондон и от Брюксел до Варшава. Елиминирането му вероятно ще остави много от тези хора зашеметени и несигурни какво да правят по-нататък. Това може да засили натиска за преговори и компромис.

Все пак обаче, това не е война на един човек. И поне в Украйна малцина се съмняват, че други лидери, също толкова достойни, ще се изправят на крака, както направиха след инвазията.

Ярослав Ажнюк, украински предприемач, отхвърля възможността за руско убийство като в "сферата на алтернативната история". Но той заяви, че ако това се случи, Украйна няма да допусне нито един удар. Зеленски се справя добре с ръководната си роля в тези трудни времена, а настроенията сред абсолютното мнозинство от украинците са, че ние никога няма да се предадем, никога няма да се подчиним на Русия", казва той.