Гигантските акули, известни с кроткото си поведение, изразяващо се в хранене с планктон, неочаквано са определени като регионални ендотерми, които поддържат по-висока телесна температура от тази на водата, която обитават - характеристика, която обикновено се свързва с бързо плуващите върхови хищници.

Приблизително 99,9 % от видовете риби и акули са "студенокръвни", което означава, че телесните им тъкани обикновено съответстват на температурата на водата, в която плуват. Но изследователите откриват, че гигантската акула е изключение едно на хиляда.

Тези акули поддържат основните части на тялото си по-топли от водата, както най-атлетичните плувци в морето, като големите бели акули, акулите мако и рибата тон.

Сравнителни черти на морските хищници и хранещите се с планктон

Последните примери са така наречените "регионални ендотерми" и всички те са бързо плуващи, върхови хищници на върха на хранителната верига. Учените отдавна предполагат, че способността им да поддържат топлина помага за този атлетичен хищнически начин на живот и че еволюцията е оформила физиологията им така, че да отговаря на изискванията им.

Международен екип от изследователи, ръководен от колежа "Тринити" в Дъблин, обаче доказа, че кротките, хранещи се с планктон гигантски акули също са регионални ендотерми, въпреки че имат съвсем различен начин на живот от този на белите акули и рибите тон.

Това изненадващо откритие има значение за опазването на околната среда, както и за повдигането на множество екологични и еволюционни въпроси.

Разкриване на загадките на гигантските акули

"Гигантската акула е ярък пример за това колко малко знаем за видовете акули като цяло. Фактът, че все още имаме да разкриваме много неща за втората по големина риба в света - толкова огромно и харизматично животно, че повечето хора биха го разпознали - само подчертава предизвикателството, пред което са изправени изследователите, да съберат каквото могат за видовете, за да подпомогнат ефективните стратегии за опазване", обяснява Хейли Долтън (Haley Dolton), докторант във Факултета по природни науки на Тринити, водещ автор на проучването, което наскоро е публикувано в международното списание Endangered Species Research. 

Едва миналата година акулите, които се срещат в ирландски води, получават законова защита, тъй като през миналия век популацията на този вид в целия североизточен Атлантически океан е намаляла значително. Но те все още са изправени пред много изпитания в бъдеще.

Последици от новите открития

"Смята се, че регионалните ендотерми използват повече енергия и вероятно реагират по различен начин на затоплянето на океана в сравнение с други видове риби. Така че ще трябва да се свърши още много работа, за да се установи как тези нови открития по отношение на един застрашен вид могат да променят предишни предположения за техния метаболизъм или потенциални промени в разпространението им в условията на климатичната криза, което е нещо, върху което морските биолози се фокусират, тъй като нашата планета и нейните морета продължават да се затоплят", добавя Хейли Долтън.

"Надяваме се, че този вид изследвания ще продължат да дават тласък на ефективната защита на тези невероятни животни в ирландските води и по-далеч от тях."

Методология на изследването и констатации

За да направи откритието, изследователският екип (включващ учени от Университета в Претория, Морската биологична асоциация, Кралския университет в Белфаст, Зоологическото дружество в Лондон, Университета в Саутхемптън и Manx Basking Shark Watch) първо предприема дисекции на мъртви акули, изхвърлени на брега в Ирландия и Великобритания.

Те откриват, че акулите имат плаващи мускули, разположени дълбоко в тялото им, както е при белите акули и рибите тон. При повечето риби този "червен" мускул се намира от външната страна на животните.

Открили са също, че гигантските акули имат силни мускулни сърца, които вероятно спомагат за генерирането на високо кръвно налягане и кръвен поток. Повечето видове риби имат сравнително "гъбести" сърца, докато сърцата на гигантските акули са по-типични за регионалните ендотермични видове.

След това екипът разработва нов метод за маркиране с ниска степен на въздействие, за да записва телесната температура на свободно плуващи акули край бреговете на Корк, Ирландия. Изследователите успяват да се доближат достатъчно близо до 8 метра от акулите, за да поставят безопасно маркерите, които записват мускулната температура точно под кожата в продължение на 12 часа, преди да се отделят автоматично от животните и да бъдат събрани от изследователите.

Тези маркери разкриват, че мускулите на гигантските акули са постоянно с повишена температура над тази на водата и то в почти същата степен, както при техните хищни братовчеди, които са с по-висока ендотермия в региона.

Преоценка на предположенията за морските видове

"Тези резултати хвърлят нова интересна светлина върху възприятието ни за форма срещу функция при рибите, защото досега смятахме, че регионалната ендотермия се среща само при върховите хищни видове, които заемат високи позиции в морската хранителна верига", коментира Никълъс Пейн (Nicholas Payne), доцент във Факултета по природни науки на Тринити, старши автор на изследването. 

"Сега открихме вид, който се храни с дребен планктон, но също има тези доста необичайни характеристики на регионалната ендотермия, така че може би ще трябва да коригираме предположенията си за предимствата на подобни физиологични иновации за тези животни.

"Това е малко като внезапно да открием, че кравите имат крила."

“Regionally endothermic traits in planktivorous basking sharks Cetorhinus maximus” by Haley R. Dolton, Andrew L. Jackson, Robert Deaville, Jackie Hall, Graham Hall, Gavin McManus, Matthew W. Perkins, Rebecca A. Rolfe, Edward P. Snelling, Jonathan D. R. Houghton, David W. Sims and Nicholas L. Payne, 20 July 2023, Endangered Species Research. DOI: 10.3354/esr01257

Shark Shock – Scientists Discover Basking Sharks Are Warm-Bodied in One-in-a-Thousand Exception, Trinity College Dublin