Пълна либерализация на пазара на едро на електроенергия до края на 2023 г. при запазване на битовите потребители на регулиран пазар до 2026 г. Това предвиждат ключови промени в Закона за енергетиката, които са публикувани за обществено обсъждане, съобщават от Министерството на енергетиката.
Прекратява се ролята на Националната електрическа компания (НЕК) като обществен доставчик и се премахват квотите на производители за регулирания пазар, гласят още промените.
Със законопроекта се въвеждат дефиниция и критерии за енергийна бедност, и приоритетно третиране на тези домакинства при финансиране на проекти за енергийна ефективност.
Това е ключова стъпка от реформата на електроенергийния пазар, чието изпълнение ще осигури следващите плащания, които страната ни следва да получи по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост.
Проектът въвежда разпоредбите на Директива 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 относно общите правила на вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС.
В съответствие с регламента, допускащ спешна намеса на държавите за справяне с високите цени на енергията, законопроектът предвижда, че регулираните цени за бита могат да се определят и под себестойност в период на криза. В тези случаи разходите на крайните снабдители и търговците подлежат на компенсиране.
Преди около месец председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов коментира по време на форума "Зелена седмица 2023", че през 2025 г. няма как регулираният пазар да спре да работи.
Иванов припомни, че в края на 2022 г. Народното събрание прие решение, което изрично постановява, че регулираният пазар в страната ще бъде запазен до края на 2025 г., като не се фиксира точен срок кога след това ще се стигне до пълна либерализация на пазара на електроенергия у нас.
Тогава председателят на КЕВР посочи, че има още две причини, които не позволяват регулираният пазар да бъде премахнат. Първата от тях е изискването на Европейския съюз (ЕС) и Европейската комисия (ЕК), че трябва да бъдат защитени енергийно уязвимите и енергийно бедните хора в страната. По този показател България е на едно от челните места в ЕС.
Втората причина е становището на ЕК, че България може да премине към пълна либерализация само тогава, когато бъдат премахнати или завършат дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия. Страната ни има два такива договора – с двете американски централи, като първият ще изтече през февруари 2024 г., а вторият през 2026 г. "Когато кумулативно се изпълнят и двете условия, България ще бъде в състояние да премине към пълна либерализация", заяви Иван Иванов.
След като се премине към пълна либерализация на пазара на електрическа енергия, тогава и функциите на КЕВР ще бъдат в друга насока. Тогава регулаторът ще следи защитата на енергийно бедните потребители и ще продължи да определя цените на мрежовите услуги, защото преносната и разпределителните мрежи в България са естествени монополи, обясни Иван Иванов.
