Днес ще пиша само за Одеса. Одеса да е. Не знам дали в света има град, който (може би след Москва и Санкт Петербург) да е имал по-голямо влияние върху руската култура от Одеса.

Да оставим настрана кръстословиците за Пушкин в Одеса. Ама какво даде Одеса на света - Ахматов, Бабел, Багрицки, Олеша, Илф, Петров, Катаев, Жванецки... Едно от това е достатъчно да се разбере: цялата руска литература на 20 век е невъобразима без Одеса. И тук трябва да добавим дълго живелите в Одеса Бунин, Куприн, Паустовски...

Коментар на руския журналист Сергей Медведев. Московчанинът Медведев работи в Радио Свобода. Учил е в Московския университет и е завършил Калъмбия Юнивърсити в САЩ. 

Как можете да си представите руската култура без Рихтер, Ойстрах, Гилелс и Утесов? Но всичко е наред. Стига със списъка с фамилии. Всички знаем какво е Одеса. И дори онзи много "кален" език, на който говори Путин, е одески език, "феня" - смес от суржик и идиш, с докосване на гръцки и цигански думи.

А сега Русия бомбардира Одеса. Нейният порт. Нейните стари имения и храмове, нейните сгради, паркове и улици. Умират и се радват на вечерите на Одеса. Старци, Жени, Деца. Путин не иска Одеса да прави това, което прави от основаването си - търгува със зърно. Ето защо той праща бомбите.

Щом в Русия все още има руснаци, значи да разберат, че се стрелят във въздуха. Те убиват града, който до голяма степен е създал тяхната култура, с величието на която непрекъснато се хвали. Продължават да крещят, че украинският национализъм заплашва руската култура в Украйна, а сами бомбардират Одеса, която е един от източниците на тази култура.

Една от любимите ми истории в историята на немската култура е обидният спор между Томас Ман и Йозеф Гьобелс. По време на Втората световна война Томас Ман, след като вече емигрира в Лондон, говори за BBC с остра критика към национал-социализма. Научавайки това, Гьобелс каза: „Германската култура сега ще се справи без г-н Ман.” Но какво отговори Нобеловият лауреат Томас Ман: “Немската култура е там, където съм аз! "

Руската култура е там, където е Одеса. В Москва и Санкт Петербург не остана никой. Има само Прилепин и Чичерин, Певци и Машковци, Богомолки и Шаман... Щом това са културни личности, значи са точно тези, описани в известния роман на Клаус Ман (син на Томас Ман) "Мефисто".

Разбирам, че отчуждението между украинци и руснаци, омразата, която сега ги дели, няма да изчезне за миг. Ще минат години, преди нормалното човешко общуване да стане отново възможно. Но съм убеден, че започне ли някога възстановяването на предишното приятелство, то ще започне в Одеса.

Но сега е невъзможно. Путин преряза последната нишка, която все пак свързваше нещо, която даде надежда, която не е изгубена. Путин загуби Одеса. Той загуби одесците. И като знам характера им, мога да кажа с увереност: сега те последни ще забравят злото, което им причини Русия.