Международният Ден на астероида се отбелязва всяка година на днешна дата - годишнината от падането на Тунгуския метеорит на Земята през 1908 г. Денят е иницииран от група учени и културни дейци, сред които астрофизикът и китарист на легендарната британска рок група "Куин" Брайън Мей и американските астронавти Едуард Лу и Ръсел Швейкарт. Те са подкрепени от Асоциацията на изследователите на космоса (ASE) и Комитета на ООН за мирно използване на космическото пространство.

Целите на Международния ден на астероида, отбелязан за първи път през 2017 г., са да се повиши информираността за опасностите от сблъсък с астероиди и да бъде предупредена обществеността за действията, които трябва да се предприемат в световен мащаб в случай на реална заплаха. 

30 юни е датата, на която през 1908 г. на територията на Руската империя в Сибир пада космическо тяло, наречено по-късно Тунгуски метеорит. Според различни оценки взривът е бил с мощност между 40 и 50 мегатона в тротилов еквивалент. Взривната вълна поваля гори на площ от 2000 квадратни километра. 

Все още не е ясно какво е причинило експлозията. Съществуват няколко хипотези, като версията за падане на метеорит има най-голяма подкрепа от учените, въпреки че не са открити метеоритни фрагменти. Тунгуският феномен се превръща в най-голямото подобно събитие в историята на наблюденията и демонстрира разрушителната сила на небесните тела върху Земята.

Учените смятат, че човечеството има възможност да предотврати друга катастрофа като тази с Тунгуския метеорит. Въпреки това е много важно потенциално опасните обекти да бъдат открити предварително.
    
След откриването на астероида Апофис (99942 Apophis) през 2004 г. в различни страни се разработват системи за наблюдение на близки до Земята обекти. Диаметърът му се оценява на 325-375 метра, а масата му - на около 50 милиона тона. Първоначално учените смятаха, че има вероятност Апофис да се сблъска със Земята през 2036 г., но допълнителни изчисления показаха, че той ще премине покрай нашата планета.

Благодарение на създадените системи за наблюдение учените откриват и каталогизират около 1000 нови астероида всяка година.

Астероидите са реликви от времето, когато се е зародила Слънчевата система, и са останали непроменени в продължение на милиарди години.

В Слънчевата система има милиони астероиди.

След формирането на Юпитер неговата огромна гравитация задържа в плен милиони космически скали и им пречи да образуват повече планетни тела между него и Марс. Тези останки в първичните си форми съставляват скалист свят - Астероидния пояс, в обширното пространство между двете планети.

Тези милиони астероиди са с различни размери и обикалят около Слънцето по широки елиптични орбити.

Някои астероиди са станали луни на планети.

Тъй като астероидите обикалят около Слънцето, те понякога пресичат пътищата си, сблъскват се или се удрят в планети. Някои от тях са привлечени от гравитацията им и се превръщат в техни луни. По този начин са възникнали някои луни на Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун.

Астероидите могат да имат луни, пръстени и опашки. 

Тези небесни обекти са малки по размер и поради това имат слаба гравитация. Когато обаче по-малка скала попадне в периферията на по-голяма, тя бива притеглена от нея и се превръща в нейна луна.

През 2013 г. учените наблюдават астероид с пръстени, които се оказват поток от прахови частици, обикалящи около небесното тяло.

Също така понякога два или повече малки астероида могат да се слеят и да образуват подобно на опашка продължение.

Скалистата маса и слабата гравитация придават на астероидите неправилна форма, като размерите им варират между 2 и 1000 метра. Повечето от тях са покрити със слой прах. Те не могат да задържат атмосфера, а средната температура на повърхността им е около -70 градуса Целзий.

Астероидите са богати източници на въглерод, силициев диоксид и метали, като някои от тях съдържат воден лед. Астрономите предполагат, че когато астероидите често са се сблъсквали с планетите в началото на своето съществуване, те са им доставяли някои от тези жизненоважни елементи.