С избора на редовно правителство дойдоха и първите сигнали, че България се подготвя да даде реална военна помощ на Украйна - въоръжение и муниции. Решение на парламента за военна помощ има от декември 2022 г., но служебните кабинети и президентът Румен Радев бяха против. Какво може да даде България?
Георги А. Ангелов, Свободна Европа
На 13 юни украинските отбранителни сили получиха 1000 нови 40-милиметрови ръчни противотанкови гранатомети ATGL-L3. Оръжията са произведени в България, но не са дарени от България. Те са купени от фондация “Върни се жив”, по всяка вероятност чрез посредник. Стойността на тези оръжия е 4 млн. евро. Два месеца по-рано същата фондация доставя 1460 броя 7,62-милиметрови картечници за почти 7 милиона евро. И те идват от България.
Скоро от България към Украйна ще тръгнат повече оръжие и муниции, този път като правителствено дарение. Заявката, че се работи в тази посока, дойде в първите дни след избора на новото редовно правителство с премиер Николай Денков, министър на отбраната Тодор Тагарев и подкрепено от "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ) и ГЕРБ-СДС. То беше избрано от парламента на 6 юни.
Решение на Народното събрание за предоставяне на военна помощ на нападнатата от Русия страна беше взето през декември 2022 г. Досега обаче президентът Румен Радев и назначеното от него служебно правителство се противопоставяха не само на изпращането на военна помощ, но и на това произведени в България боеприпаси и оръжия да стигат до Украйна. Те казваха, че страната няма как да се включи в общата европейска поръчка за боеприпаси и оставиха София извън тази инициатива. Проверка на Свободна Европа показа, че това не е вярно и България има възможности. Един от мотивите на Радев и служебното правителство беше, че България не притежава и не произвежда 155-милиметрови снаряди. Те обаче са само част от европейския пакет.
Новият министър на отбраната Тодор Тагарев вече е поръчал анализ на видовете и количества муниции и техника, които могат да бъдат дадени на Украйна сега. Според експерти и политици, с които Свободна Европа разговаря, България може и по всяка вероятност ще изпрати боеприпаси. Най-необходими на Киев са 122 мм и 152 мм артилерийски снаряди, както и техника за сухопътни войски.
Какво казва новото правителство
Правителството ще продължи да осигурява подкрепа за Украйна колкото е необходимо, каза миналата седмица министърът на отбраната Тодор Тагарев в Брюксел, където участва в срещата на министрите на отбраната на страните членки на НАТО.
"Ще помагаме на Украйна с много ясното разбиране, че това е не само морален ангажимент към страна, близка до нас и жертва на агресия, а това е наш стратегически интерес, за да можем да гарантираме сигурността в нашия регион", каза Тагарев след края на двудневното заседание на НАТО в Брюксел. България ще се включи в обща европейска помощ със снаряди за Украйна, каза още Тагарев пред Политико.
Видимо от изявленията и действията на министъра на отбраната Тодор Тагарев, той вече се е заел със задачата страната да достави реална военна помощ за Украйна, като паралелно се преговаря за подкрепа от партньорите от НАТО и ЕС за подсилване на отбраната на България.
Седмица по-рано Тагарев каза в интервю за бТВ, че възможностите за помощ към Украйна въобще не са изчерпани. "Очакваме по-конкретни документи за исканията и детайлен анализ какво е налично и какво можем да предоставим. Но гарантирам, че можем да предоставим помощ, има допълнителни възможности", каза министърът тогава.
Анализът за видовете и количества муниции и техника, които могат да бъдат дадени, както и за възможните “тройни сделки”, които държави партньори предлагат на България, ще е готов не по-рано от края на тази седмица, казаха от Министерството на отбраната пред Свободна Европа.
Освен това са в ход преговори с партньорски държави за логистична помощ, възможност за тройни сделки, в които България да получи финансова помощ или друга техника в замяна на въоръжението, което ще даде на Украйна. Водят се разговори с партньорите и за подсилване с жива сила и техника на батальонната група на НАТО в България, както и за помощ за бърза модернизация на българската армия.
Тагарев положи клетва като министър на 6 юни. В трите работни дни от 9-и до 13 юни той разговаря по темата за военна помощ с посланика на Украйна Олеся Илашчук, с посланика на Франция Жоел Мейер и с посланика на Великобритания Роб Диксън.
От какво се нуждае Украйна
“Украйна вече започна сериозна контраофанзива и можем да очакваме, че се нуждае от боеприпаси, от артилерия, от системи за противовъздушна отбрана, бронирана техника, щурмува авиация - практически пълния спектър от въоръжения, необходими за такъв тип пълномащабна операция, която освен това е изключително критична”, каза пред Свободна Европа доцент Велизар Шаламанов. Той е бивш заместник- министър и министър на отбраната, както и бивш председател на Надзорния борд на Агенцията за комуникации и информация на НАТО.
Шаламанов добави, че това лято и есен ще се реши изходът на войната, дали той ще бъде скорошен и предполагащ бързо възстановяване или ще "изпаднем в една дълга и изтощителна война, която не вещае нищо добро за региона".
“Доколкото ми е известно, Украйна се интересува най-вече от български боеприпаси - 122-милиметрови ракетни и артилерийски снаряди, 125-милиметрови танкови снаряди, 152-милиметрови артилерийски снаряди”. Това каза пред Свободна Европа Густав Гресел, старши изследовател в Европейския съвет за външна политика (ЕСВП).
Гресел добави, че преди войната в Украйна България има едни от най-големите запаси от този тип муниции - както в частни, така и държавни (армейски) складове. Голяма част от тези запаси са дарени на Украйна след решението на Народното събрание в края на 2022 г. за предоставяне на военна помощ на нападнатата от Русия страна. Според Гресел украинците биха искали да купят тези муниции от запасите на въоръжените сили.
“Що се отнася до сухопътните системи, България разполага с Т-72М1 (танк) и БМП-23 (бронирана машина на пехотата), които украинците биха могли да използват”, каза още Гресел. Той добави, че България ще трябва да замени тези превозни средства с нещо и той не вижда “никакво движение или бюджет, отпуснат за програма за замяна”.
Какво може да даде България
България може да даде значителна военна помощ по компонентите въоръжение и боеприпаси, според информацията, с която разполага депутатът Христо Гаджев (ГЕРБ), който беше председател на комисията по отбрана в предишния парламент.
“България може да предостави снаряди 152 и 122 мм, бронирани машини, гаубици”, каза депутатът Иво Мирчев от ПП-ДБ, който е член на парламентарната комисия по отбрана. Имаме достатъчно в складовете, добави Мирчев.
Думите му, че българската армия има достатъчно от този тип муниции, които се използват от далекобойната артилерия, бяха потвърдени и от други източници на Свободна Европа. Според тях България може да дари още артилерийски системи, системи за залпов огън, системи за противовъздушна отбрана.
“Има възможност за значителна помощ под формата на въоръжение - бронирана техника за сухопътни войски и техника за противовъздушна отбрана. Въпрос на желание и бързи действия от страна на Министерството на отбраната е първо да задвижи процеса и второ да договори със съюзниците компенсация за тази военна помощ”, каза Гаджев.
Той припомни, че с решението на парламента от декември за даване на военна помощ на Украйна се даде възможност за подновяването на складовите боеприпаси на българската армия. Процесът започна и голяма част от боеприпасите е предоставена на държавния завод ВМЗ с решение на Министерския съвет. Гаджев добави, че “на всички ни е ясно”, че тези боеприпаси ще отидат през Полша до Украйна, но “така можем да си подновим нашите военни запаси от боеприпаси”.
Гаджев каза още, че "ще настояваме да бъдат премахнати посредниците и комисионерите при купуването и продаването на оръжие, за да може да се стигне до директен износ за Украйна, а не фирми - пощенски кутии - да печелят на гърба на украинския народ”.
Замяна и модернизация
След като бъде дарено въоръжение на Украйна, боеприпасите и въоръжението на армията трябва да бъдат възстановени. Иво Мирчев смята, че България може да се възползва от фондовете за финансиране по тази линия, които предоставят САЩ и ЕС.
“Вече има такова предложение от САЩ. Това е шанс за България да модернизира армията си и да преминем изцяло на натовско въоръжение”, каза Мирчев.
Възможностите за т.нар. тройни сделки, в които съветско въоръжение, дарено за Украйна, се компенсира със западно въоръжение, вече са изчерпани, според източниците на Свободна Европа. Те обаче смятат, че партньорски държави могат да компенсират финансово България или да направят големи отстъпки при купуване на нови оръжейни системи. Така Словакия купува от САЩ 12 нови хеликоптера Bell AH-1Z Viper с две трети отстъпка от цената, след като Братислава изпрати съветските си изтребители МиГ-29 в Украйна.
Киев разчита на активизирането на сътрудничество с България в рамките на Европейския механизъм за подкрепа на мира (ЕМПМ), както и формата “Рамщайн”, написаха от посолството на Украйна в българия в отговор на имейл на Свободна Европа. Това са форматите, чрез които се координира западната военна помощ за Украйна.
“Удължаване на войната”
Досега това не се случваше, защото България се управляваше от служебни правителства, назначени от президента Румен Радев. Още от началото на войната на Русия в Украйна Радев поддържа позицията, че предоставянето на военна помощ на Киев би било “удължаване на войната”.
Тези твърдения съвпадат с руската позиция и коренно се различават от общата европейска позиция. Тя беше изразена от върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел, който каза през февруари, че ако военната помощ за Украйна спре, “няма да настъпи мир, а Русия ще победи”. И определи това като “изключителна заплаха” за сигурността на Европа.
“Докато управлява служебното правителство, България няма да предоставя на Украйна своите изтребители, зенитно ракетни комплекси, танкове и бронетранспортьори”, каза още Радев на 21 март.
През декември миналата година парламентът одобри споразумението между България и Украйна за безвъзмездно предоставяне на въоръжение, техника и боеприпаси.
От решението на парламента служебният кабинет изпълни първата точка, в която е казано какво точно да се даде, както и седмата точка, която се отнася до опресняване на боеприпаси. Съдържанието на това дарение в конкретика остана засекретено. Не е изпълнена шеста точка от парламентарното решение, която казва да продължи оказването на военнотехническа помощ в зависимост от заявените потребности на Украйна и възможностите на България.
Сега България има ново правителство и това се променя.
