Парламентът удължи и на второ четене действието на т.нар удължителен закон за бюджет за тази година. Той ще се прилага до не по-късно от 31 юли т.г.
Заложено е минималният размер на основната заплата за най-ниската държавна длъжност да е 780 лв.
Ще има еднократна помощ и за ученици, записани във втори, трети и четвърти клас по чл. 10 а от Закона за семейни помощи за деца за учебната 2023/2024 г., но тя, както и размерът й, ще бъдат разписани в Закона за държавния бюджет за 2023 г., а не както сега се предлагаше да е в удължителния закон. Така най-вероятно от есента децата от втори до четвърти клас ще получават по 300 лв. еднократна помощ.
Пари се получават за записано дете, този бюджет ще важи до 31 юли т.г., обясни логиката Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС. Ако искате да подпомогнете децата, трябва да се увеличат разходите за образование, подчерта бившият министър на образованието в кабинета „Борисов“.
Според Мартин Димитров от „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) няма смисъл на всички деца да се дават по 300 лв., а само за тези, чиито родители са бедни. Не можем да правим социална политика за цял народ, това не работи, тя трябва да бъде фокусирана към бедните в нужда, подчерта той. Димитров поиска от Министерството на финансите и основните парламентарни групи да се определи чрез Националната агенция за приходите кои са хората в нужда в България, за да се помага конкретно на тях. Само фокусираната помощ е истинска помощ, обясни депутатът.
Георги Гьоков от „БСП за България“ припомни, че с този бюджет само се осигуряват пари за онова, което вече е решило предишното Народно събрание. Дебатът за подоходен критерий може да се отвори със следващия бюджет, изтъкна той.
Александър Иванов от ГЕРБ-СДС посочи, че помощите трябва да бъдат насочени така, че да достигат до децата, да подпомагат тяхната учебна дейност, а не към родителите, които могат да злоупотребят с тези пари.
Цончо Ганев от „Възраждане“ обясни, че в Европа пари се дават за всички деца. Между 400-500 лв. стартово струва да изпратите един ученик на училище. В същото време хора, които получават 1000 лв. заплата, не се водят бедни, отбеляза той.
