Пред камерата или далеч от нея, Линда Еванджелиста е, беше и винаги ще бъде истинско попадение. Сега единствената и неповторимата се завръща като корица на новия брой на Vogue и споделя историята си със Сара Харис

Късно следобед в сряда, Линда Еванджелиста е в студио без прозорци, с надут климатик на макс, в нюйоркския район Мийтпакинг, облечена в дълъг до пода сребрист тренчкот Gucci. Хаотичен екип от помощници и асистенти учтиво се суети край нея - не твърде натрапчиво, но достатъчно близо, за да изпълни различните си задачи. Нагласена за снимки, тя е абсолютно въплъщение на модата - от грима и гардероба до декора, минавайки покрай мен по пътя за оживено представяне. "О, Здравей. Съжалявам, ноктите ми не са изсъхнали", казва тя, обяснявайки защо не спира да ръкомаха. Има ли по-супермоделско "здравей" от това?

Дори на 57 години и дори след травмата от ясното на всички изпитание със Zeltiq CoolSculpting, процедура за контуриране на тялото, Линда има присъствие, което може да разлюлее цял океан. Като бласкава амазонка, тя е най-големият супер модел измежду посестримите си на подиума. Винаги представяна като безмилостната, вероятно заради брилянтните си изисквания (Линда е тази, която се пошегува, че не се събужда за по-малко от 10 000), но може би и защото красотата й е толкова взискателна, че чак плаши. Тези бледосини, повдигнати нагоре котешки очи, вероятно най-красивият нос на всички времена, извитите вежди, челюст като от мечтите ни и мегаватова усмивка... генетичен джакпот, който изглежда така, сякаш нищо не е оставено на случайността. Добавете към всичко това и елемента на изненада - никога не знаем в какво ще се превъплъти Линда. Всяка сутрин тя има нова версия: кестенява, платинено руса или изпепеляваща медена коса (сега е хладна брюнетка.)

На следващата сутрин се срещаме в The Orchard Townhouse в Челси, на няколко пресечки от нейния апартамент. Денят е горещ, слънчев и тя е без грим, облечена със свободни дрехи, удобни обувки и горскозелена Birkin - чанта, която носи от 1985 г., когато човек още можеше да влезе в магазин на Hermès и да се натъкне на налична Бъркин просто ей така. "Hermès ме поканиха да си избера нещо", разказва тя, "и си спомням, че влязох с мисълта: "Какво, по дяволите, търся тук?" Магазините не бяха като днешните. И тогава видях тази чанта. Но дори асистентите в магазина казаха, че е "démodé", което предполагам, е било факт по онова време, защото чантата просто стоеше на горния рафт. Толкова беше залежала, че всъщност буквално издухаха праха от нея. Разбира се - навежда се тя, отпивайки глътка студен чай, - по онова време нямах представа коя е Джейн Бъркин.

Линда е топла и разбираща, но настроението й меланхолично и е леко емоционално изтощена. Това е разбираемо. Вчерашната сесия със Стивън Мейзъл е нейната първа корица за Vogue и въобще голяма модна сесия от известно време - тя разказва как прекара пет години в "криене", тъй като, според нея, процедура за замразяване на мазнини я е оставила "брутално обезобразена". Решава, че единственият изход е да разкаже историята си: "Не можех да живея повече с тази болка", казва тя. "Знаех, че трябва да направя промяна, а най-голямата промяна е да кажа истината."

Дъщеря на италиански имигранти, Еванджелиста израства в Канада, в град Сейнт Катаринс, Онтарио, където баща й работи за General Motors, а майка й е счетоводител. "Имам всички черти на баща си - нос, зъби, вежди, но приличам на майка си", така казва тя. Тя е второ дете в семейството. Брат й е с една година по-голям, а другият - с година по-малък. Т.к няма много момичета в нейния квартал, Линда безгрижно се забавлява с момчетата, играейки уличен хокей, бейзбол и футбол. Тя също се научава да свири на акордеон и взема уроци по степ. Когато училището й по танци затваря, в местния вестник излиза реклама за училище за модели. Тя отива на интервю, но курсът е твърде скъп, така че вместо това се записва на курсове за самоусъвършенстване, които учат на добър етикет и как момичетата да си правят прическа и грим. Осъзнаваше ли красотата си? "Уф? Не!" - възкликва тя ужасена. Момчетата искаха ли да излизат с теб? "Не! Имах тонове приятели, но не и гаджета. Знаете ли какво беше? Бях висока и хората казваха на майка ми: "О, тя е висока. Тя трябва да бъде модел." Всъщност и аз бях обсебена от модата.

Когато е на 16, японска агенция й предлага договор за лятото и за нейно учудване строгите й родители, които рядко дават да излиза след 22 часа, я пускат. "Пристигнах и нямаше кой да ме вземе. Бях толкова изгубена и очевидно нямах мобилен телефон." Успява да стигне до апартамента - "Беше мръсно" - и е посрещната от съквартирантка, която не я иска там, защото има гадже. "Отидох в агенцията и веднага казаха: "Свали си дрехите, трябва да вземем мерките", но те вече имаха моите мерки. Искаха ме гола и изобщо не ме питаха "Би ли снимала голи сцени?", а директно заявяваха: "Ще правиш такива." Тръгнах и се обадих на майка ми, а тя каза: "Махай се от там и отиди до посолството". Така че това направих и ме върнаха у дома.

По това време тя се явява на конкурса Мис Тийн Ниагара. Не печели, но скаут от Elite Model Management я забелязва, подписват договор и през 1984 г. Линда се мести в Ню Йорк. До следващата година тя вече има дом в Париж и започва работа за Chanel. "Карл Лагерфелд беше моето приключение," спомня си тя. "Той беше нощна сова. Точно когато си мислех, че сме свършили работа, той казваше: "Току-що купих тези модели на платове на Poiret на търг. Искаш ли да ги пробваш?" И аз: "Да, искам да пробвам Poiret!" О, Боже мой, да!" Той искаше да направим импровизирани снимки, които никога да не бъдат публикувани никъде. Просто защото Карл все още не беше уморен и искаше нещата да се случват веднага. "Нямаше нещо, което не бих направила за него."

Артър Елгорт я снима за Vogue Paris и скоро след това тя заработва с всички велики дизайнери и фотографи от Мейзел, Ървинг Пен и Ричард Аведон до Хърб Ритс и Питър Линдберг (който гениално предлага тя да подстриже косата си късо, когато всички останали са дългокоси). Тя се появява в кампании за милиони долари за Revlon и благодарение на Джани Версаче е един от първите модели, които преминават от списанията директно на подиува. Ревютата дотогава са отделна индустрия. "Джани наистина вярваше в мен, не само като модел - той искаше да блестя и да съм себе си."

Красота и личностна харизма се оказват мощна комбинация и супермоделът се ражда. Линда, Наоми Кембъл и Кристи Търлингтън са наречени Троицата преди Синди Крауфорд и Клаудия Шифър да се присъединят към всемогъщия състав. Известни са само с първите си имена и заедно доминират в модата - един ден дефилират по подиумите на Versace, на следващия се появяват на корицата на Vogue, а някои на третия участват и в музикален видеоклип на Джордж Майкъл. До края на 1990 г. Линда има 60 корици.

"Как действах? Бях млада. Когато си млад, можеш да излезеш и да ядеш солена пържена храна, да пиеш шампанско, да легнеш в 3 сутринта и да станеш отново в 5. Предлагаха ми наркотици, но никога не ги докосвах. Не казвам, че бях ангел... но се ужасявах от наркотиците." Но пазарува с размах: "Дали получавахме подаръци? Сигурно. Но аз не много. Карл беше много щедър, имах чувството, че притежавам ключа от бутика. Той питаше: "Купи ли си нещо днес? Отивай. Върви, вземи каквото искаш." Тя избира кашмирени комплекти, чанти и обувки. "Но ние не получавахме толкова подаръци, колкото хората си мислиха. Спомням си, че веднъж на летището чантата ми беше с наднормено тегло и жената при чекирането каза: "Трябва да платите за куфара, тежък е. Вероятно не сте платили за нищо в него... така че..." При това тя избухна в смях. Това беше подло. Подло и фалшиво!"

Линда полага неимоверни усилия, за да получава по-високи хонорари за изявите си. Как? "Имах огромна издръжливост," казва тя и свива рамене. "Това е всичко. Но също така мислех за различни индустрии. Не всички спортисти получават еднакво заплащане - на някои се плаща повече за това, което привнасят в играта. Не беше само убеждението, че съм по-добра... но знаех цената си." Тя също така е наясно с печалбите, които компаниите печелят на гърба на това, че тя е тяхното лице. Списък от гаджета с големи имена идва и си отива (Линда излиза с актьора Кайл Маклаклан, френския вратар Фабиен Бартез и милиардера от Hard Rock Cafe Питър Мортън). Това е период на невъобразим блясък и приключения, чийто мащаб - независимо от това, което всеки съвременен модел може да събере - едва ли някога ще видим отново. "Мога ли да се разхождам по улиците на Париж и Ню Йорк без бодигард? Абсолютно. Но ако имаше шоу... беше различно. Спомням си, че Кристи, Наоми и аз бяхме в Рим и не можахме да излезем от хотела, защото имаше хиляди хора, които ни чакаха. Не можех да повярвам, че са там за нас. Спомням си, че си помислих: "Наслади се на славата, защото няма да трае дълго."

По онова време тригодишна кариера е добър стаж за модел. Но Линда царува, работейки повече от три десетилетия.

През септември миналата година тя влиза в своя Instagram, за да обяви, че е завела дело в Ню Йорк срещу Zeltiq Aesthetics за тежки наранявания. По това време тя твърди, че системата CoolSculpting на компанията увеличава, а не намалява мастните клетки, оставяйки я "неузнаваема". Тя твърди, че в рамките на три месеца от лечението участъци от лицето и тялото й започнали да стават по-големи и по-твърди, и да изпъкват. През юни 2016 г. лекар диагностицира парадоксална адипозна хиперплазия, рядко усложнение след процедурата, за което тя каза, че не е била информирана. "Ако знаех, че страничните ефекти може да включват загуба на препитанието ми и че ще изпадна в такава депресия, че ще се намразя...", казва тя, спирайки, докато очите й се пълнят със сълзи, "не бих поела този риск."

Така че защо тя? Е, по същите причини всеки може да се изкуши да се боцне с ботокс или малко лек филър, или дори на по-малко инвазивната привлекателност на филтъра в Instagram: вечният стремеж на обществото да изглеждаш, ако не непременно по-млад, то по-добре. И помислете за Линда, една от най-фотографираните жени в света - жена, която през по-голямата част от живота си в зряла възраст е виждала как лицето и тялото й често добавят още и още към нейната стойност. Визията изглежда е нейната валута. И човек си представя, че когато си благословен с такава изключителна красота, да гледаш как избледнява, променя се или се деформира - и светът също става свидетел на това - е изключително тежък кръст.

Вероятно ако и вие сте толкова красиви, бихте направили всичко възможно да се запазите - със сигурност за себе си, но може би и по някакъв изкривен начин за всички останали, които завинаги ще ви сравняват с невъзможните идеали на кориците и снимките от кампаниите. В случая на Линда, избирайки да се подложи на лечение, тя също неволно ни напомня за натиска и потенциалните рискове, свързани с култа към красотата.

"Тези реклами на CoolSculpting вървяха през цялото време, по CNN, по MSNBC, отново и отново, и казваха: „Харесваш ли това, което виждаш в огледалото?" Те говореха на мен. Ставаше въпрос за упорита мазнина в области, която не би помръднала. Пишеше "без престой, без операция и... изпих вълшебната отвара и пак бих го направила, защото съм малко суетна", признава тя, "но това се оказа с обратен ефект."

В изявление за британския Vogue, базиран в САЩ представител на Zeltiq каза: „Радваме се, че разрешихме този въпрос с г-жа Еванджелиста." Те добавиха: „Нашият фокус продължава да бъде върху укрепването на доверието чрез предоставяне на безопасни, надеждни естетични продукти и услуги, подкрепени от науката. CoolSculpting е разрешено от FDA, неинвазивно лечение за видими мастни издутини в девет области на тялото."

Два пъти се е опитвала да коригира положението с липосукция. "Имам разрези по цялото тяло. Имах шевове, носех компресионно облекло до под брадичката, цялото ми тяло беше стегнато в продължение на осем седмици - нищо не помогна."  В пика на отчаянието си тя спира да яде. „Бях толкова смутена, току-що бях похарчила всичките тези пари и единственият начин, който можех да измисля да оправя нещата, беше нула калории и затова просто пиех вода. Или понякога хапвах пръчка целина или една ябълка. Губех ума си."

Единственият път, когато напуска дома си, е да заведе 15-годишния си син, Августин Джеймс Еванджелиста (чийто баща е председател и главен изпълнителен директор на Kering Франсоа-Анри Пино) на футболен мач, уверявайки се, че никой няма да я забележи, и се покрива напълно - което, както тя казва, е по-лесно през зимните месеци. Линда прави всичко възможно да се скрие и от "Оги", но той забеляза, че майка му е различна психически. "Това, което наистина ме прониза в сърцето, беше, когато ми каза: "Помниш ли, когато беше забавна? Помниш ли, когато се смееше през цялото време?" Беше толкова невинен коментар. Това бе повратната точка в желанието ми да се справя с проблема."

Тя му обяснява ситуацията по-задълбочено преди две години, след като той започва да пита защо тя не работи, когато всичките й приятели постоянно го правят (той не греши: Наоми, 52; Синди, 56; Клаудия Шифър, 52; Амбър Валета, 48; Кейт Мос, 48... списъкът продължава). „Той е толкова разбиращ, колкото може да бъде едно 13-годишно дете. Казах му, че ще има съдебно дело и казах: „Може да чуеш неща и да се смутиш." А той каза: "Защо да се смущавам? Тъжно ми е за теб. Не се смущавам." И допълни: „Ще се грижа за теб, не се притеснявай." Кой родител иска да бъде бреме за детето си?" пита тя, плачейки - и след това се засмива, раздразнена. "Така че, както виждате, разказването на моята история ми подейства толкова добре", каза тя. "Толкова съм щастлива сега."

През юли тази година и двете страни решават да приключат случая, като Линда пише в своя Instagram: „Доволна съм, че уредих казуса CoolSculpting. Очаквам с нетърпение следващата глава от живота с приятелите и семейството ми и съм щастлива да оставя този въпрос зад гърба си." Все пак опитът без съмнение ще остане горчив.

"Излекувана ли съм психически? Абсолютно не", заявява тя. Все още не може да се погледне в огледалото, нито може да понесе някой да докосне тялото й. "Но съм толкова благодарна за подкрепата, която получих от моите приятели и от цялата индустрия." Изблик на любов идва отвсякъде, от нейните колеги супермодели до Гуинет Полтроу и Марк Джейкъбс. Артистичният директор Ким Джоунс е е един от първите, които й изпращат писмо, в резултат на което тя участва в нова кампания на Fendi. (Тя казва, че когато синът й видял тези изображения, казал: "По дяволите! Прекара пет години в спалнята си и след това?"). Но независимо от тези похвали, кампанията на Fendi и корицата на британския Vogue, тя не е склонна да нарече това завръщане. "Работата ми липсва толкова много, но честно казано, какво мога да направя? Няма да е лесно", признава тя, подчертавайки факта, че на тези снимки тя е почти изцяло покрита. "Няма да ме видите по бански, това е сигурно. Ще бъде трудно да си намеря работа с нещата, които стърчат от мен; без ретуширане или притискане, покриване на части от тялото, компресиране, или други трикове..."

Тя иска да изясни, че за тази корица на Vogue и цялата модна история около сесията, гримьорката Пат Макграт нежно е нарисувала лицето, челюстта и шията й са изпънати назад с тиксо и ластици. „Това не са моите челюст и врат в реалния живот - и не мога да се разхождам с лента и ластици навсякъде." Чудя се колко здравословен може да бъде този процес за всеки, който се бори с позитивизма на тялото, но също и за самата Линда - да промени собствената си реалност в момент, когато се опитва да възвърне увереността си. Човек има чувството, че и тя го признава. "Знаете ли какво, опитвам се да се обичам такава, каквато съм, но за снимките..." тя спира за момент, за да подбере внимателно думите си. "Вижте, за снимки винаги си мисля, че сме тук, за да създаваме фантазии. Ние създаваме мечти. Мисля, че е позволено. Освен това всичките ми несигурности са решени в тези снимки, така че трябва да правя това, което обичам да правя."

За разлика от това, което може да се прочете, Линда не се страхува да бъде или да изглежда по-стара. Точно обратното: "Просто искам да съм тук, за да видя всичко. Не съм приключила, искам да видя Оги как се превръща в мъж."  Собствената й майка е на 21, когато ражда; Линда е на 41, когато ражда сина си. Мисли, че ще има шест деца, но както казва, животът не винаги върви по план. "Той е всичко за мен. Човек има нужда само от двама души, за да създадете семейство, а аз имам перфектно малко семейство". Бавно тя се опитва да възстанови и възвърне някакво подобие на живота си, дори ако след 22 години, прекарани в един и същ дом, сега търси ново място. "Обичам квартала си, но мисля, че имам нужда от промяна. Мисля, че ще е по-добре за мен."

Тя казва, че е загубила страстта си по време на депресията, но все още обича да ходи на футболни, баскетболни и хокейни мачове и да се отдава на лицеви процедури от време на време. Иска да прескочи до VivaMayr, курорта в Австрия, след като вижда, че Наоми го е посетила. Казвам й, че със сигурност може да получи покана. Тя се усмихва: "Аз не съм Наоми. Хората не знаят коя съм. Те забравиха. Само питат: "Линда коя?" С това тя накланя глава, сбърчва носа си и прави онова перфектно намръщено лице, което Линдберг е улавял милион пъти в обектива си.