Европейският център за ядрени изследвания (ЦЕРН) започна теренни анализи за строежа на ускорител на частици, който да е три пъти по-дълъг от сегашния, съобщи АФП.
Срокът за построяването му е 2040 г.
Ако бъде реализиран, Бъдещият кръгов колайдер ще бъде на дълбочина от 100 м до 300 м под френско-швейцарската граница. Той ще представлява кръгов тунел с дължина 91 км и широчина 5 м. Ще преминава под Женева и Женевското езеро до околностите на Анси, пише БТА. Техническите и научните центрове на повърхността могат да бъдат разположени на осем места, от които пет в Горна Савоя, две в Ен и един в Женева, обясни Антоан Маю, инженер в ЦЕРН, по време на посещение на журналисти.
След етапа на теоретичен анализ започват дейности на терен, за да бъдат анализирани екологичните рискове. Ще последват сеизмични и геофизични проучвания, каза той.
След като бъде завършено тази мащабна предпроектна подготовка, 23-те държави от ЦЕРН (22 европейски държави и Израел) ще вземат решение около 2028/2029 г. за изграждането на това съоръжение, което се очаква да ускорява електрони и позитрони до 2060 г., а след това адрони до 2090 г.
Целта е да бъде получен отговор на много неизвестни от фундаменталната физика - 95 процента от масата и енергията на Вселената все още са непознати.
ЦЕРН притежава най-големия ускорител на частици в света - Големия адронен колайдер. Пръстенът му е с окръжност 27 км. Той е на около 100 м под Земята.
"Проблемът с ускорителите е, че в даден момент, независимо колко много данни се натрупват, се стига до стена от систематични грешки. Около 2040-2045 г. ще сме извлекли максимума от точността, която можем да получим от Големия адронен колайдер", обясни Патрик Жано, физик в ЦЕРН.
"Ще стане време да преминем към нещо много по-мощно, много по-ярко, за да видим по-добре контурите на физиката, която се опитваме да изучаваме", каза той.
Някои изследователи се опасяват обаче, че този огромен проект ще погълне средства, които биха могли да се използват за други, по-малко абстрактни физични изследвания.
Други физици предупреждават, че ако фундаменталната физика бъде спряна, десетилетия по-късно ще бъде засегната и приложната физика.
