На 17 октомври 1984 г. БКП решава да създаде Програма за мозъка. Следите на този мащабен проект изчезват в следващите години. Днес изследователски екип се заема да проучи какво действително е било намерението за мозъка тогава и как се е отразило на научната общност и състоянието на научното мислене.

Решението за изследване на мозъка е взето от Политбюро - централният орган на комунистическата партия. Програмата, с която новата идея става възможна, е описана като „изследване на възможностите на човека и по-специално на неговия мозък с оглед стимулирането на интелектуално-творческите способности на личността“.

Но нека първо се спрем на годината, в която тази идея възниква. Тя не е съвсем обичайна в световната и българската история.

1984

През 1984 година е убита индийската министър-председателка Индира Ганди. Умира лидерът на съветската комунистическа партия Юрий Андропов. Консумацията на алкохол в Съветския съюз е силно ограничена, което има големи последици за България - износът за СССР спада от 300 милиона бутилки вино на 100 милиона, в резултат на това са унищожени много лозя.

Българската 1984 година е година на трагични събития, на слухове, на истории в сянка.

Тогава за първи път българин изкачва Еверест - Христо Проданов. Голямата радост остава в паметта, но е съчетана с тъга - Проданов умира 2 дни след постижението си - при слизането.

В края на 1984 започва зловещата насилствена смяна на имената на турците в България, известна и до днес с подвеждащото определение „възродителен процес“. През същата година пънк музиката в страната се грижи за страхотни моменти. Една след друга никнат нови групи. Имената им са показателни за атмосферата на времето – „Второто национално нищо“, "Псевдохора" , "Т.К.З.С.", „Срам“, „Кокоша глава“, „Регионална психоза“, „Битов терор“…

През същата година е създаден един от най-добрите детски филми - "Горе на черешата", както и една от най-популярните български комедии за всички времена, с актьора Тодор Колев - "Опасен чар".

Това е годината, в която се ражда и политическата идея за Програмата за мозъка.

Защо е важно днес

„В последните години ми хрумна, че има нещо ключово в програмата, когато видях протоколите на Политбюро, публикувани на сайта на Държавния архив. Тогава си спомних собственото изумление, когато като студент по медицина през 1989 участвах в обучение по психотерапия у нас, проведено от специалисти от Гърция… Получих извинителна бележка за освобождаване от изпит по микробиология, на която пишеше: „програма на Политбюро на БКП“. Няма да забравя как се стреснах от това. Аз и Политбюро?“

Така Румен Петров, доцент по социална работа в Новия български университет (НБУ), започва да събира документи и екип, с който да изследва темата. Неговият интерес е продиктуван от още няколко парадокса.

Първият е изчезването на този проект от разказа за развитието на психотерапията в България.

За непознатите с материята е достатъчно да споменем, че Зигмунд Фройд е забранен автор по време на социализма - първото издание на „Въведение в психоанализата“ на Фройд излиза през 1947 година, а следващото – едва през 1990.

Според Румен Петров развитието на психотерапията дължи много именно на програмата за мозъка. Вероятно през 80-те започва осъзнаването от необходимостта за обмен с развитите в западните общества методи за лекуване на зависимости и други проблеми на психиката, които са непознати и неприложими у нас. Според Петров именно с пари на програмата са финансирани първите обучения в Гърция, които започват в края на 80-те.

Какво става с програмата

Любопитно е колко малко данни са запазени за програмата и колко трудно се намират те. Според Петров промените през 1989 година и отварянето на границите слагат естествен край на проекта. Защото една от основните задачи на програмата е внасяне на ноу-хау именно от Запада. Още идването на Михаил Горбачов начело на комунистическата партия на Съветския съюз през 1985 година променя политическия пейзаж в България – елитът започва да мисли за своето оцеляване.

През 1990-1991 година програмата се трансформира в Национален център за комплексно изследване на човека към Министерството на здравеопазването. Паралелно се създава Фондация за невронауки и поведение. Ръководител и на двете е проф. Асен Жабленски, който е начело на Медицинска Академия във времето на промените. През 90-те той заминава за Австралия.

Друга интересна фигура е името на професор Никола Стефанов - човекът, автор на програмата и отговарящ за нея пред ЦК на БКП и пред Политбюро. Професор Никола Стефанов, философ, е началник на кабинета на Тодор Живков между 1986 и 1989 година. „Другият дневен ред, който свързвам с него, е очакването на режима, че научният елит ще се включи в управлението“, казва Румен Петров.

От онлайн-книга, публикувана от съпругата на Стефанов, се вижда, че след промените Стефанов е подложен на сериозни обвинения и дори прави опит за самоубийство.

"Събирането" на науките

Друг парадокс, според Румен Петров, е тази „интердисциплинарност“, която програмата предполага и която според него никога не се е случила, до днес. Тя предполага сътрудничество между биохимия, неврофизиология, философия, психология, педагогика.

„Интердисциплинарността е впечатляваща, с всички рискове за централизацията, която съществува тогава“, казва Петров.

През 90-те, добавя той, ние живеехме много изолирано в собствените си дисциплини и общности - психолозите на една страна, психотерапевтите на друга, неврофизиолозите, психиатрите, педагозите - на трета и четвърта страна.

Западни наблюдатели, като журналистката Вера Рич, която пише за България през 70-те и 80-те години в списание Nature, намира пряка връзка между Програмата за мозъка и програмата за насилствена смяна на имената на българските турци, започнала същата година.

Все още няма информация откъде идва идеята за проекта, дали това например е обща инициатива в рамките на социалистическия лагер.

Екипът събира факти, документи, както и цели чрез устна история да събере спомените на хора, които са били действащи тогава. Основното за Румен Петров е да се стимулира говоренето и да се възстановят прекъснатите връзки – какво наистина се е случило след промените с хората, въвлечени в тази програма, и къде са те днес.

* Този материал на Диана Иванова е публикуван в рубриката „Мнение“, становищата в която могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.