Изборът на партньор на емоционално зависимите не е случаен. В много случаи той е резултат от несъзнателно търсене. Онези, които в миналото са изживели токсична и деструктивна връзка, често повтарят този модел с новите си партньори. Убеждението, че не им върви в любовта, е болезнено и потискащо. Не щастието е, което постоянно ви тласка да влизате в интимни отношения с все същия тип. Става дума за подсъзнанието, което ви ръководи. Затова трябва да анализирате решенията си и да разберете какво ги мотивира.
Докато осъзнаеш неосъзнатото, то ще започне да управлява живота ти и ще го наречеш съдба.
Карл Г. Юнг
Емоционалната зависимост е патологичен начин на обвързване, който почива върху липса на емоции. Потребността от приемане и страхът от изоставяне са толкова силни, че засегнатите често са готови да търпят унижения от партньорите си. Основната им цел е да се подсигурят, че връзката няма да се разпадне. Когато една двойка е пред раздяла, по правило инициирана от единия партньор, емоционално зависимият губи опора под краката си. В резултат преживява нещо като абстиненция, която го кара възможно най-скоро да започне нова връзка. Но така само се повтаря моделът и той отново попада в конфликтна, нестабилна и трудна ситуация. Много често се случва човек да се пита защо след няколко горчиви опита постоянно се свързва със студени и отнасящи се пренебрежително хора, защо го привличат личности, които още повече нараняват самочувствието му. В този смисъл трябва да разберем, че именно липсата на себелюбие води до това несъзнателно да избираме определен тип партньори.
Предразположение и идеализиране
Онези, които притежават умерено емоционално равновесие търсят връзка със себеподобни, за да изградят равноправни и симетрични взаимоотношения. За разлика от тях емоционално зависимите се чувстват привлечени от хора, които смятат за по-извисени от тях и са склонни да ги идеализират. Зависимите вярват, че намират в тези самоуверени личности това, което липсва на тях самите: себелюбие. А при това често се случва зависимият всъщност да е много по-способен от партньора си и въпреки това никой от двамата да не го възприема така. Тази форма на „високо“ самочувствие често води до нарцисизъм и надуто его. Избраните по правило са егоцентрични, манипулативни и нечувствителни. Те са хладни и недостъпни, самодоволни и самовлюбени – мислят, че заслужават всички възможни привилегии. Собственото им надценяване допълва идеално комплекса за малоценност на зависимите. Емоционално зависимите са склонни също да избират тип, който проявява тенденция към господство и заема доминираща позиция в отношенията им. Така тези, които го допускат, се превръщат в техни подчинени. Те непрекъснато величаят и хвалят нарцистичния си партньор, галейки егото му. Слепи са за грешките му и приемат да бъдат принизявани и пренебрегвани.
Изборът на типаж – идеалният калъп
След анализиране на тези признаци става ясно, че свързването на емоционално зависими хора с нарциси не е случайно. Техните качества и недостатъци чудесно се допълват, тоест всеки получава онова, което несъзнателно е търсил у другия. Но това решение не е съзнателно, нито умишлено. В края на краищата никой не би избрал такъв деспотичен и груб човек за партньор, за да прекара с него живота си. Ала този кръговрат продължава, докато емоционално зависимият не събере кураж да погледне реалистично на нещата. Бъдете много внимателни, ако се идентифицирате с казаното дотук и често се впускате в неравни и зловредни връзки. Анализирайте какво ви подтиква да избирате един и същ тип за партньор и се опитайте да откриете началото на този порочен кръг. Когато поработите върху самооценката си, ще успеете да се освободите от страховете и липсите си. Само тогава към вас ще се отнасят като към равни, с дължимите любов и уважение.
