В края на предизборната кампания изглежда все по-вероятно резултатите от тези избори да формират петпартиен парламент. Това показват данните от проучване на „Маркет ЛИНКС“, публикувано на интернет страницата на агенцията.
Проучването е финансирано и реализирано съвместно от bTV и „Маркет ЛИНКС“. Проведено е сред 1014 лица над 18 г. в страната в периода 21 – 27 март 2023 г. по методите на пряко-лично интервю и онлайн анкета. Представените данни не са прогноза за резултатите на партиите и коалициите на предсрочните парламентарни избори на 2-ри април.
Според резултатите от изследването няма ясен победител и изходът от политическата надпревара ще се реши в последните дни. Определящи за финалните резултати на партиите ще бъдат нагласите на все още колебаещите се избиратели. Всеки седми гласуващ все още не е решил коя политическа сила да подкрепи, като в този сегмент и двете водещи сили имат своя потенциал.
Декларираната готовност за участие в изборите се повишава, което предполага, че е възможно да се регистрира по-висока избирателна активност от тази на 2 октомври 2022 г. Като цяло, обществото започва да се успокоява от натрупаните страхове в началото на зимата, които бяха основен метод за въздействие в предизборната кампания през септември. Оптимизмът, особено по отношение на финансовото състояние на домакинствата, плавно се завръща, сочи анализът на „Маркет ЛИНКС“. Това е предпоставка за по-слаб мобилизационен ефект от послания, залагащи на провокиране на масови страхове от различни възможни сценарии за бъдещето в дните до 2 април. Въпреки това, цялостното отношение към основните политически фигури продължава да се определя от силно изразени негативни настроения.
На фона на тази обща картина доверието в лидера на ГЕРБ Бойко Борисов частично се възстановява и той завършва кампанията с най-висок резултат от водещите фигури на всички парламентарно представени сили. Мажоритарният потенциал на Борисов е по-висок от позитивното отношение към самата ГЕРБ и това е една от възможностите за известно разширяване на подкрепата за партията.
Партийната мобилизация показва добре позната картина на висока степенна готовност за участие на изборите сред избирателите на ДПС (90%) и БСП (86%), но също така висока такава за коалицията на „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“ (84%). Значително по-назад се подреждат ГЕРБ (76%) и „Възраждане“ (70%), показват данните на проучването. Според тях през последните избори вотът за ГЕРБ обичайно е ясно структуриран до средата на кампанията и не показва значителна динамика в последната седмица преди изборите, докато този за „Възраждане“ е до голяма степен емоционално зареден и е възможно партията да постигне известно мобилизираневднитедовота.
Докато първото място предстои да бъде решено, то изглежда, че интрига за третото няма да има. ДПС се очертава като почти сигурната трета по представителство формация в страната. Като вероятен сценарий се очертава БСП да бъде най-малката политическа сила в 49- ия парламент, въпреки, че не може да бъде изключен пробив най-вече отстрананакоалиция „Левицата“ и „Български възход“.
Делът на все още нерешилите за кого ще дадат своя глас остава значителен. На последните два вота между 15% и 20% са тези, които декларират, че взимат решение в последната седмица, като половината от тях - в последните три дни. В основната си част това беше флуиден вот, който през есента на 2021 г. и 2022 г. имаше характера на протестен вот срещу модела ГЕРБ и основен негов бенефициент беше „Продължаваме Промяната“, смятат от „Маркет ЛИНКС“. В сегашната ситуация близо една трета от сегмента на нерешилите са предишни гласоподаватели именно на тази политическа сила, а близо всеки пети е гласувал за ГЕРБ. Успешната мобилизация на тези гласоподаватели ще реши изхода от битката за първа политическа сила на 2 април.
Картината на електоралните нагласи според проучването показва, че българското общество остава разделено между двете основни визии за бъдещето на страната – по-консервативна и залагаща на връщане към управленския модел на ГЕРБ и либерална и прогресивна алтернатива, представена от „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“. Паритетът на върха и антагонизмът между двете основни политически сили предполага значително свиване на шансовете за съставяне на редовен кабинет в следващия парламент.