Обществото ни е сред умерено религиозните. Българите са по-скоро скептици, но в последните години в някои отношения у нас има и известна динамика, показва проучване на „Галъп интернешънъл“. У нас 53% заявяват, че са религиозни. Близо една трета (29%) не се възприемат като религиозни хора, а една десета посочват, че са атеисти (9%).

Общо 57 768 души са интервюирани в глобален мащаб. Във всяка държава през периода август-октомври 2022 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн. Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%. В България изследването е финансирано и проведено от „Галъп интернешънъл болкан“ за световната Асоциация „Галъп интернешънъл“.

Две трети от населението по света твърдят, че са религиозни. Малко повече са хората, които казват, че вярват в Бог. Според мнозинството по света има и живот след смъртта. Мнозинство, също така, се съгласява, че има ад и рай (макар че респондентите са по-уверени в съществуването на „доброто място“, отколкото на „лошото“). Независимо дали са религиозни или не, повечето хора изглежда вярват, че има някаква велика сила отвъд нашите разбирания – Бог. Религиозните вярвания са най-вече повлияни от образованието, възрастта и личния доход.

Това са част от изводите от специално изследване, проведено от Световната асоциация „Галъп интернешънъл“ (GIA) в 61 държави, покриващо две трети от глобалното население (и над 90% от държавите, в които свободно се провеждат и публикуват изследвания на общественото мнение). Изследването е част от специалната изследователска програма за 75-ата годишнина на Световната асоциация „Галъп интернешънъл“. 

Религиозна принадлежност по света

Две трети (62%) от анкетираните по света казват, че са религиозни, а всеки четвърти казва, че не е религиозен. Заявените атеисти са 10%. Останалите не са сигурни в отговора си. Преди няколко години (2016 г.) Световната асоциация „Галъп интернешънъл“ зададе същия въпрос. Като цяло нагласите към религията изглеждат относително стабилни –  през 2016 г. отново две трети (62%) заявяват, че са религиозни, а 25% – че не са. Атеистите тогава са 9%. Подобен е и моделът на обществените нагласи по света към същите въпроси, зададени и през 2014 г. Текущата вълна на проучването допълнително потвърждава, че възрастта, доходите и образованието са сред най-важните демографски показатели, свързани с нивото на религиозност. Колкото по-високи са доходите и образованието, толкова по-малка е вероятността човек да се самоопредели като религиозен. Колкото по-ниска е възрастта – толкова по-висока е декларираната религиозност, посочват анализаторите.

За Бог и живота след смъртта

Повечето хора вярват, че има Бог. Макар че 62% се самоопределят като религиозни, 72% са тези, които казват, че има Бог. 16 на сто не вярват, че Бог съществува. 10% не са сигурни.

Тези нагласи изглеждат до голяма степен стабилни през последните години, а има индикации, че вярата в Бог може би дори леко се е повишила от 71% през 2016 г. 

Повечето респонденти по света (57%) смятат, че има живот след смъртта. Почти всеки четвърти (23%) обаче не вярва, че нещо се случва след като животът ни приключи. 15% не могат да кажат.

Ад и рай 

59% вярват, че има рай, а всеки четвърти отрича съществуването му. По-малко хора (но все пак мнозинство – 53%) вярват, че съществува и ад.

Религиозните вярвания се оказват силно устойчиви и стабилни през годините и следователно по-малко податливи на краткосрочна промяна, посочват анализаторите. И все пак и този показател изглежда доказва, че има леко, почти незабележимо изместване по света към повече религия. Може би по време на криза хората са по-склонни да се обръщат към религията и трансцеденталните обяснения, отбелязват анализаторите.

Къде сме ние? 

Обществото ни е сред умерено религиозните. Българите са по-скоро скептици, но в последните години в някои отношения у нас има и известна динамика. 

У нас 53% заявяват, че са религиозни. Близо една трета (29%) не се възприемат като религиозни хора, а една десета посочват, че са атеисти (9%). Други 10 на сто не могат да преценят как да отговорят. Страната ни е по-скоро в средата (или дори малко под нея) на „класацията“ по декларирана религиозност – под средните нива в глобален мащаб, но далеч от крайно ниските нива, които са наблюдават в други държави. България е близка по нагласи до другите източни държави от ЕС. 

Тези нагласи и у нас се запазват по-скоро стабилни през последните години – делът на определилите се като религиозни остава същият, но атеизмът като че ли расте. Минимален спад има сред дела на заявилите, че не са вярващи. През 2014 г. отново една втора (52%) от българите се определят като религиозни. 36% тогава казват, че не са вярващи, а 3% са атеисти. Няколко години по-късно, през 2016 г., нагласите са на практика същите – 51% се определят като религиозни хора, 36% – като нерелигиозни, 3% са атеисти, а останалите не могат да отговорят.

И у нас, както и в повечето държави по света, вярващите в съществуването на Бог (58%) изглежда са повече от определящите се като вярващи изобщо. Близо една четвърт смятат, че Бог няма, а 15% не са съвсем сигурни. Малцина не знаят как да отговорят. Отговорите на българите отново се доближават до средните, регистрирани за ЕС – по-близко до тези на респондентите от източните държави на Съюза. Вярата в съществуването на Бог у нас се запазва на същите декларирани нива през последните години.

Българите сякаш са скептици за живота след смъртта, отбелязват анализаторите. 34% у нас вярват, че има, но 39% не вярват, че нещо се случва след като животът ни приключи. 20 на сто не са сигурни, а малцина не могат да отговорят. По този показател регистрираните у нас нагласи са под средните за ЕС – както за държавите от западната част на Съюза, така и от източната. Въпреки това делът на деклариралите, че вярват, че има живот след смъртта, у нас е повече от регистрирания през 2016 г – 29%.

Обществото ни е по-скоро сред скептичните и за съществуването на рай (32% казват, че има, но 42% – че няма) и ад (29% вярват, а 43% – не). Декларираните от българите нагласи съвпадат с регистрираните средно за Съюза, който също се оказва сред най-скептичните региони по отношение на вярата в ад и рай. И по този показател обаче декларираната сега вяра у нас е по-висока от тази през 2016 г. Тогава 23% вярват в ада и 25% – в рая.

Цялото проучване може да бъде намерено на сайта на "Галъп интернешънъл".