Следващото силно земетресение, което ще удари Румъния, може да е с магнитуд 8,1 по Рихтер. Това предупреди Драгош Тома-Данила от Научния институт по геофизика по време на специализиран информационен тур „Букурещ и земетресенията“, в който се включи и екип на БТА.
„При подобен сценарий щетите за Букурещ ще бъдат много по-големи от тези при земетресението през 1977 г. 23 000 сгради могат да се срутят изцяло или частично, над 6500 души да загинат, а над 16 000 да бъдат сериозно ранени“, уточни Драгош Тома-Данила.
„Уязвими са всички сгради, построени преди 1977 г., които са на повече от три етажа“, коментира на свой ред Ръзван Мунтяну, изпълнителен директор на Общинската администрация за консолидиране на сгради със сеизмичен риск.
Данните показват, че 31 430 от сградите в Букурещ са построени преди 1946 г. 363 са със сеизмичен риск първа степен (12 от тях са болници), но въпреки това не са консолидирани от държавата. „Тази година ще започнем работа по две големи и шест по-малки сгради. Предвидили сме и обезопасяването на сградата на Солаковия хан“, информира Ръзван Мунтяну.
Според новия закон, който влезе в сила в Румъния през юли 2022 г., сградите със сеизмичен риск ще бъдат укрепвани с пари от държавата, а собствениците няма да извадят нито една лея от джоба си, ако не продадат имота през следващите 25 години. В противен случай ще трябва да заплатят разходите за консолидация.
„Няма имоти без сеизмичен риск, а само такива, които са преминали експертизи и попадат в един от четирите класа на сеизмичен риск“, каза Дан Янку, инженер-конструктор и представител на Асоциацията на строителните инженери и дизайнери на конструкции в Румъния.
По думите на инженер Александру Циганеску от Националния институт по геофизика днес при по-модерните сгради в Букурещ се използва специална технология за изолация от каучук. Такава е била приложена за Триумфалната арка и Общината на Букурещ.
Преди 1940 г. обаче сградите не били проектирани така, че да са устойчиви на земетресения. „Нямало регламент, на дневен ред били други проблеми като война и смяна на политическия режим, а собствениците искали големи всекидневни и спални. Това предполагало по-малко подпори и носещи колони“, разказва Циганеску.
Това е и една от причините за пълното срутване на най-високата сграда (47 метра) по онова време в Букурещ. На 14 етажа, с 96 апартамента, с магазини и киносалон най-отдолу и с фитнес най-отгоре, блок „Карлтън“ на булевард „Николае Бълческу“ 9 бил смятан за архитектурно и инженерно чудо. Но това е единствената сграда, която се срутва изцяло при земетресението от 1940 г.
„На 10 ноември в 3:39 сутринта, когато Букурещ спи и става земетресението, ъгловата кула на "Карлтън" се люлее силно, отделя се и пада, а останалата част от сградата се срутва. След това избухва пожар в мазето. Хората, успели да слязат в убежищата там, умират изгорени живи или задушени от дима“, припомнят експертите.
Но трагедията не налага никакви законодателни промени и инициативи в тази посока. Едва през 1963 г. е приет първият така наречен сеизмичен код в Румъния. Следващото силно земетресение от 1977 г. предизвиква тоталното срутване на 20 сгради и засяга частично други 12 в Букурещ.
„Несъответстващото на нормите и стандартите проектиране, некачествен бетон, асиметрия между основната архитектура и стълбовете по вертикалата, тесни греди, недобре извършена консолидация на сградите, засегнати от земетресението през 1940 и бомбардировките от втората световна война, са основните причини за пораженията“, уточнява Александру Циганеску. По думите му земетресението във Вранча от 1977 г. е четири пъти по слабо от това в Турция, но много сгради са разрушени. Като основна причина за огромните материални щети и неустойчивостта на сградите и в двете държави експертите посочват огромните офиси и търговски площи на приземните етажи.
