Европейският главен прокурор Лаура Кьовеши е възложила вътрешен одит на българското бюро на институцията, съобщи служебният министър на правосъдието Крум Зарков пред бТВ и уточни, че лично Кьовеши му е съобщила това.

Тази седмица стана ясно, че двама от общо 9 европейски делегирани прокурори са напуснали Европейската прокуратура и ще се върнат да работят в българската прокуратура при главния прокурор Иван Гешев, като се очаква още един от обвинители да подаде оставка. Миналата седмица четири от петте деловодителки в българския офис на Европейската прокуратура също са напуснали институцията.

Правосъдният министър  уточни, че още двама европейски прокурорски помощници са решили да напуснат. Това е провокирало европейският главен прокурор да възложи одита. "България е далеч от това да изпълни квотата си от 15 делегирани прокурори", призна Зарков.

"В структурата на прокуратурата най-отгоре стои главният прокурор. Ние предлагаме, за да няма съмнение за независимостта на главния прокурор, той трябва да дойде извън системата и после да отиде извън системата. Предлагаме съдия с ранг на върховен съдия да извършва това разследване", посочи той.

Зарков обясни, че когато се внесе обвинение, ще бъде избиран още един върховен съдия, за да има още една линия на контрол. Според него по този начин кариерата на разследващите няма да е зависима от главния прокурор или от Прокурорската колегия на ВСС.

"Аз се опитах на Гешев и в лични разговори да обясня, че става дума да се постави под отговорност и контрол главната прокуратура. Това е пост, който Гешев заема за един мандат. Не може да се слага личността на Гешев извън контекста. Имаме принципен проблем с фигурата на главния прокурор. Настоящият главен прокурор, но и следващите имат интерес да има механизъм, с който периодичните обвинение, с които са засипвани, да бъдат изчиствани", категоричен е служебният министър.

Според него макар главният прокурор да е обект на атаки, той има интерес, за да устои неговия авторитет и този на прокуратурата, да има механизъм, който да отсява всички съмнения.

Той коментира и втория пакет санкции по глобалния американски закон "Магнитски". Според него САЩ и Великобритания нямат доверие в българската съдебна система, за да предадат информацията, която имат и затова използват тези методи. "Те защитават собствената си финансова система и територия. Въпросът е защо те считат, че нашата правосъдна система не е достатъчно силна, за да се справи сама“, коментира министърът на правосъдието.

Не знам дали въпросът е в закона или в неговото прилагане. Така министърът на правосъдието в служебния кабинет Крум Зарков коментира въпроса за наказанията на подсъдимите за трафик на хора.

Зарков обясни, че Наказателният кодекс предвижда наказание от една до шест години затвор за каналджийство, както и по-високи наказания при утежняващи вината обстоятелства, които определи като "много сериозни". Той отбеляза обаче, че процесът по събиране на доказателства при такива случаи е много сложен.

"Не казвам, че текстът не може да бъде подобрен, затова съм и възложил на новосъздадения Съвет по криминологични изследвания да видим цялата практика, защото, за да бъде ефективен наказателният закон, трябва да се подхожда не под силата на емоцията, а под силата на научния подход", добави Крум Зарков.

По думите му в голяма част от случаите на трафик на мигранти става дума за много добре организирани групи, вероятно международни. Според него без ефективно международно сътрудничество, без работа на всички институции, без партньорите – "трудно ще можем да се справим".