Руският президент Владимир Путин на 22 февруари възобнови своя империалистичен изказ, като заяви, че Русия се бори за "историческите си граници". Той се изрази по подобен начин в речта си преди повторното нахлуване в Украйна на 24 февруари 2022 г. Путин даде четириминутна реч на митинга за Деня на защитниците на Отечеството в Москва, заявявайки, че в момента "се води битка за историческите граници (на Русия), за (руския) народ".
Това пише Институтът за изследване на войната (ISW) в дневния си анализ на ситуацията на фронта в Украйна.
Путин не направи други забележки относно хода на войната или не обсъди конкретни цели на фронта. Концепцията за "историческите граници" на Русия може да се използва за оправдаване на агресия срещу почти всеки от съседите на Русия, както и Молдова и централноазиатските държави, които не споделят граница с Русия, тъй като всички те съдържат територия, която е принадлежала в един момент към Съветския съюз или Руската империя или и двете.
Речта на Путин последва неговия указ от 21 февруари, с който се отменя указът му от май 2012 г. относно териториалната цялост на Молдова.
Путин отмени заповедите си от 2012 г. към руското външно министерство (МВнР) твърдо да спазва принципите на Хартата на ООН, които изискват развитието на приятелски отношения между държавите на основата на равенство, зачитане на техния суверенитет и териториална цялост, и ангажимента на Русия активно да търси начини за разрешаване на проблема с Приднестровието на основата на зачитане на териториалната цялост на Молдова. Отмяната на указа от 2012 г. не показва, че Путин възнамерява да атакува Молдова - начинание, за което му липсва военен капацитет - въпреки че сочи към ескалация в продължаващите му усилия да подкопае молдовската държава.
Новият указ също отмени разпоредбата за "последователно прилагане" на Договора за ограничаване на стратегическите оръжия (СТАРТ) със Съединените щати. Путин заяви, че е подписал указа "за да осигури националния интерес на Руската федерация във връзка с дълбоките промени, настъпващи в международните отношения".
Представители на украинското разузнаване продължават да оценяват, че Русия не разполага с бойната мощ и ресурсите, необходими за поддържане на новите й настъпателни операции в Украйна. Представител на Главното управление на украинското военно разузнаване (ГУР) Вадим Скибицки каза пред АП, че руските сили са засилили настъпателните си операции в поне четири или пет посоки в Луганска, Донецка и Запорожка области в началото на февруари, но все още не са постигнали значителни успехи, въпреки че продължават да изтощават своя персонал и ресурси.
Скибицки добави, че руските сили съсредоточават усилията си върху превземането на Купянск, Лиман, Бахмут, Маринка, Авдиевка и Въгледар.
Началникът на ГУР Кирило Буданов заяви в интервю за Forbes, че руската офанзива е толкова неефективна, че е почти незабележима, и отбеляза, че руските сили са разпределяли снаряди и боеприпаси, за да поддържат атаки по направленията на Бахмут, Лиман и Въгледар, като същевременно пестят снаряди в други области.
Изявлението на Буданов съвпада с оценката на ISW, че руските сили дават приоритет на посоките Бахмут и Лиман и тепърва ще предприемат значителен натиск за настъпление в райони западно от град Донецк.
Буданов добави, че руските артилерийски запаси са намалели до 30 процента от общия брой снаряди. Той твърди, че Русия е внесла тестова партида артилерийски снаряди от Иран и в момента се опитва да набави друга партида от 20 000 снаряда. По-рано Буданов изчисли, че руските сили са изстрелвали около 20 000 снаряда на ден в края на декември 2022 г., което е спад от 60 000 снаряда на ден през ранните етапи на войната.
Буданов също отбеляза, че руската тактика около Бахмут и Въгледар до голяма степен е преминала от артилерийски и механизирани атаки към пехотни атаки поради липсата на снаряди и бронирани превозни средства. Буданов отбеляза, че Русия е ангажирала повече от 90 процента от своите 316 000 мобилизирани служители на фронтовите линии, което допълнително потвърждава оценките на Запада и ISW, че руските сили нямат значителни неизползвани боеспособни резерви.
Буданов отбеляза, че обявената от Кремъл цел за производство на 800 танка годишно е нереалистична и заяви, че Русия може да произвежда само 40 крилати ракети на месец, които изразходват за един цикъл ракетни удари. Русия вече е загубила най-малко 1500 танка и вероятно дори 2000, както ISW съобщи по-рано.
Финансистът на групата "Вагнер" Евгений Пригожин директно обвини руското Министерство на отбраната (МО), че е излъгало за снабдяването на всички неконвенционални части. "Вагнер" получават само 20 процента от артилерийските боеприпаси, които са им обещани.
Пригожин твърди, че изявлението на МО е "плюене срещу частната военна компания (ЧВК) "Вагнер" и опит да се скрият престъпленията на МО срещу бойци, които постигат бойни успехи край Бахмут. Той призова МО да изпълни обещанията си, а не да залъгва руската общественост.
Много видни руски блогъри скочиха в защита на Пригожин, разпространявайки твърденията на Пригожин и обвинявайки Министерството на отбраната, че не успява да подкрепи предполагаемите най-ефективни руски сили в Украйна.
Един блогър отбеляза, че руското МО сега се отнася към силите на "Вагнер" по същия начин, по който МО се отнася към своите конвенционални сили в Украйна, което е ясна стъпка назад от предишното представяне на Пригожин като истински победител край Бахмут.
Оплакванията на Пригожин също потвърждават, че предишните му хвалби за независимостта на "Вагнер" от руското МО са лъжи. Друг блогър, свързан с Кремъл, разкритикува съперничеството между групата "Вагнер" и Министерството на отбраната като контрапродуктивно.
Говорителят на Държавния департамент на САЩ Нед Прайс заяви, че правителството на САЩ е загрижено за потенциалното укрепване на руско-китайските отношения.
Прайс заяви, че Съединените щати са загрижени, защото "тези две страни споделят визия... в която големите държави могат да тормозят малките държави, а границите могат да бъдат преначертани със сила".
Руският президент Владимир Путин и външният министър Сергей Лавров се срещнаха с директора на офиса на Централната комисия по външни работи на Китайската комунистическа партия (ККП) Ван И в Москва на 22 февруари.
Информационният канал на Кремъл ТАСС съобщи, че Йи е казал, че "без значение как се променя международната ситуация, Китай остава ангажиран да поддържа положителните тенденции в развитието на отношенията си с Русия.
Представители на американското разузнаване заявиха, че Путин може да мобилизира значително повече руски персонал. New York Times съобщи на 20 февруари, цитирайки служители на американското разузнаване, че руският президент може да мобилизира още стотици хиляди руснаци в допълнение към мобилизираните преди това 300 000 души персонал.
New York Times свързва перспективата за масова мобилизация с удвояването на антизападната и антиукраинската реторика на Путин. ISW по-рано оцени, че Путин е отложил обявяването на втората мобилизационна вълна от загриженост за стабилността на своето управление и е продължил да предпочита практиките на криптомобилизация.
Путин вероятно е наредил на руските държавни органи да създадат всички необходими условия за широкомащабна мобилизация, както ISW съобщи по-рано, но Русия няма капацитет да обучи стотици хиляди нови войници или мобилизирани резервисти и няма да може да ги оборудва с артилерия или бронирани превозни средства през 2023 г., с изключение на неправдоподобни промени в руската отбранителна индустрия или желанието на руски партньори като Китай да предоставят смъртоносна помощ в огромен мащаб.
Американски служители заявиха, че руските сили се борят да компенсират загубите на тежка техника поради ефективни санкции. Заместник-министърът на финансите на САЩ Уоли Адейемо заяви на 21 февруари, че Русия е загубила над 50 процента от своите танкове и боеприпасите са на изчерпване. Адейемо заяви, че санкциите на САЩ и контролът върху износа са влошили способността на руските сили да заменят над 9000 единици загубено военно оборудване, принудили са да спират производството в ключови отбранителни съоръжения и са причинили недостиг на основни компоненти за производството на танкове и самолети.
Съобщава се, че руснаците са увеличили миграцията си към Съединените щати, след като Кремъл обяви частична мобилизация през септември 2022 г. CNN съобщи, че почти 22 000 руски граждани са се опитали да влязат в Съединените щати през южната им граница след обявяването на частичната мобилизация на Путин. Докладът, който цитира данни от американските митнически и гранични патрули, посочва, че броят на руските граждани, опитващи се да влязат в Съединените щати, се е увеличил почти три пъти от началото на частичната мобилизация.
Кремъл продължава да разширява програмите за социални помощи за семействата на руски войници, които участват във войната в Украйна в съответствие с обръщението на Путин от 21 февруари. Кметът на Москва Сергей Собянин подписа на 21 февруари указ за разширяване на същите мерки за социална подкрепа, дадени на семействата на мобилизирания персонал, към семействата на военнослужещи по договор и доброволци.
Председателят на комисията по труда, социалната политика и въпросите на ветераните на Държавната дума на Русия Ярослав Нилов обяви на 21 февруари, че Държавният фонд за подпомагане на семействата на загиналите войници и ветераните от "специалната военна операция" ще действа във всеки регион на Русия.
Комисарят на украинската Върховна рада по правата на човека Дмитро Любинец обвини руския омбудсман Татяна Москалкова на 22 февруари в възможно участие в международни схеми за извеждане на украински деца от други държави в Русия.
Любинец заяви, че Москалкова и нейните подчинени може да са участвали в принудителното извеждане на две украински деца от Австрия в Москва през януари 2023 г. Властите на Западна Австрия (Тирол) обявиха през януари отстраняването и разследването на тиролски служител, обвинен в организиране на извеждането на две украински деца от Австрия при майка им в Москва без съгласуване с отговорните украински власти.
Австрийските власти отрекоха държавна намеса в отнемането на тези две украински деца.
