Идеята, приета в края на работатата на 48-мия парламент (на 1 февруари – бел.р.) за изчисляване на размера на минималната работна заплата (МРЗ) като 50 на сто от средната брутна заплата за период от 12 месеца назад, срещна отпор от страна на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и национално представените работодателски организации.

Това каза във Варна председателят на АИКБ Васил Велев.

Решението на НС противоречи на конвенция 131 на Международната организация по труда (МОТ) за минималните заплащания, както и на съответната европейска директива. Затова от АИКБ ще оспорят решението както пред Европейската комисия, така и пред МОТ, коментира Велев.

По думите му подобен механизъм на фиксиране на МРЗ е вреден за икономическия растеж и е в полза на мързеливи и неквалифицирани работници. Още повече, че има различия в средните заплати в София и останалите области, а разликата в средната работна заплата на най-скъпоплатените и най-ниско платените сектори е четири пъти, обясни той.

Съгласно идеята на народните представители в Кодекса на труда се въведе механизъм за определяне на МРЗ. Инициатор бяха от групата на БСП, зад нея застанаха още ГЕРБ и ДБ. Одобреният на второ четене текст гласи, че МРЗ за всяка следващата година ще се определя до 1 септември на база 50% от брутната работна заплата между 1 юли от предишната година и 30 юни на годината, в която се прави изчислението.

Механизмът трябва да започне да действа от началото на 2024 г.