23.4% от живущите в България между 20 и 29-годишна възраст са потенциални преселници или с други думи е вероятно да емигрират в друга държава. Тази възрастова група е следвана от лицата на 15 до 19 години с 21.3%.

Това сочат данни от извадково изследване, съпътстващо Преброяване 2021 на Националния статистически институт (НСИ). В рамките на проучването са анкетирани 12 906 души на възраст между 15 и 74 навършени години, живеещи в 16 373 случайно избрани жилища.

Формирани са пет групи, които да установят нагласите на хората за емигриране от страната и те са следните:

• Потенциални преселници - лицата, за които е много или донякъде вероятно да се преселят да живеят в друга страна
• Трудови емигранти - много или донякъде вероятно да отидат в чужбина да работят/учат за повече от една година
• Краткосрочни емигранти - много или донякъде вероятно да отидат в чужбина да работят/учат за няколко месеца, но не повече от една година
• Непътуващи в чужбина - това са лица, които може и да имат някакви намерения за пътуване в чужбина, но според тях има малка или няма вероятност те да се осъществят през следващите няколко години
• Туристи

По данни на проучването потенциалните преселници сред лицата на възраст 30 - 39 години са 17.3%. Общо за 11.9% от лицата на възраст между 15 и 74 години е много или донякъде вероятно да се преселят да живеят в чужбина. Увеличава се делът на потенциалните преселници както сред мъжете (от 7.7% на 12.9%), така и сред жените (от 6.2% на 10.9%) в сравнение с предишното проведено преброяване през 2011 г.

Делът на трудовите мигранти намалява с нарастването на възрастта от 8.3% сред най-младите до 0.9% сред лицата на възраст 70 - 74 години.

Най-голям е делът на туристите във възрастовата група 40 - 49 години - 24%, а най-малък - сред лицата на възраст 15 - 19 години и 70 - 74 години.

През 2021 г. спрямо 2011 г. данните показват, че се увеличава делът на хората, за които е много или донякъде вероятно да пътуват в чужбина по различен повод във всички възрастови групи. Също така се увеличава и делът на пътуващите като туристи за всички възрасти с изключение на тези от 15 до 19-годишна възраст. Делът на трудовите емигранти за възрастите до 49 навършени години намалява, за сметка на делът на потенциалните емигранти за всички възрасти, който се увеличава.

Източник: НСИ

Спрямо степента на образование на лицата се наблюдават различия в нагласите за пътуване в чужбина. За 33.6% от висшистите е вероятно през следващите няколко години да пътуват като туристи, а за лицата със средно образование- 17.4%. По-голям е и делът им като потенциални преселници в сравнение с нискообразованите лица на възраст 15 - 74 години.

Делът на трудовите емигранти е най-голям сред хората с начално и по-ниско образование (4.5%), а на краткосрочните - сред лицата с основно образование (5.9%).

13.9% от потенциалните преселници смятат за възможно да се преместят да живеят в чужбина още тази година, а за 37% - през следващите две-три години. 49.1% предполагат своето емигриране да се случи в следващите 3 - 5 години.

57.5% от потенциалните преселници отговарят, че основната причина за заминаването им е да живеят и работят в условията на по-висок жизнен стандарт. Да получават по-високи доходи и да спестят пари е причината за 21.9% от лицата, а за 4.7% - да се реализират професионално. 3.2% от анкетираните на възраст 15 - 74 години са категорични, че не желаят да живеят повече в България.

Потенциални трудови мигранти са 3.3% от лицата, като преобладават мъжете, а в сравнение с 2011 г. тази група намалява и за двата пола.

През 2021 г. се увеличава делът на лицата, които биха заминали в чужбина като туристи, от 15.1% през 2011 г. до 20.2% от текущото изследване, а за жените - от 17% до 20.4%.

Намалява делът на непътуващите лица - от 66.8% за мъжете и 70.4% за жените през 2011 г. до съответно 58.1% и 61.6% през 2021 г. Делът на непътуващите е най-малък за лицата на възраст между 20 и 29 години (43.4%). Почти сходен е този дял за хората във възрастовите групи 15 - 19 години и 30 - 39 години. Според 81% от анкетираните на възраст между 70 и 74 години има малка или няма вероятност да пътуват в чужбина през следващите няколко години.

По данни от изследването 52.4% от жените и 47.6% от мъжете в страната са променили поне веднъж през живота си мястото, където живеят. В периода между двете преброявания през 2011 г. и 2021 г. е последната промяна на местоживеенето за 44.5% от мъжете и 55.5% от жените на възраст 15 - 74 навършени години.

Причините за последната промяна на местоживеене, без значение кога се е случила тя, водеща е "Встъпване в брак/съжителство" (28.3%), следвана от "Работа" (21.1%) и "По-добри условия на живот" (17.8%). Наблюдават се различия в зависимост от пола на лицата. Докато за 35.3% от жените встъпването в брак/съжителство без брак е причина за промяната на местоживеенето, то за мъжете основен фактор за последната миграция е работата (27.6%). Търсене на по-добри условия за живот е довело до установяване в настоящото населено място за 19.1% от мъжете и 16.9% от жените. Образованието е причина за текущото местоживеене на 13.4% от мъжете и 13.6% от жените, мигрирали поне веднъж през живота си.

Спрямо данните за последната промяна в местоживеенето, която се е случила в периода между последните две преброявания, се изменя структурата на основната причина за това. Водеща вече е работата (22.9%), следвана от образованието (19.1%) и едва на трето място е встъпването в брак/съжителство (18.7%).

Най-съществено е намалението на дела на жените, мигрирали за последен път през периода 2011 - 2021 г. заради встъпване в брак (23.5%). При мъжете също е регистрирано такова намаление до 12.7%. Същевременно значително е увеличението на лицата, за които основната причина за последната миграция в този период е образованието.

Данните от изследването показват, че през последните десет години (2011 - 2021 г.) за повече от три месеца без прекъсване в чужбина са пребивавали 7.5% от лицата на възраст 15 - 74 години. От тях 37% са били извън България за период от три до шест месеца, 18.1% - от шест месеца до една година, а 44.9% - за повече от една година. Основна причина за престоя им извън страната независимо от срока на пребиваване е работата.

Данните показват, че водещата причина, поради която лицата, били в чужбина, са се завърнали в страната, е приключване на работа (изтичане на договор) - за 20.1% от тях. Следват семейните причини за завръщане - присъединяване към семейство/родители/близки (18.1%) и други семейни причини, вкл. грижи за близки (17%).

Потенциални вътрешни мигранти

Данните от изследването показват, че с вече взето решение за промяна на текущото си местоживеене в страната са 2.4% от лицата на възраст 15 - 74 години, а 2.9% възнамеряват да се преселят, но все още нямат окончателно решение. Със слабо изразено желание са 8.5%, а без желание за миграция - 86.2% от анкетираните.

Във всички групи потенциални вътрешни мигранти делът на мъжете е малко по-голям отколкото на жените, а без желание за миграция са 84.9% от мъжете и 87.3% от жените. Към 2021 г. няма съществени промени в нагласите по отношение на преселването вътре в страната спрямо 2011 г.

През 2021 г. най-висок е делът на лицата с взето решение за миграция вътре в страната сред младите на възраст 15 - 19 години (7.1%) и 20 - 29 години (6.1%). Аналогични са данните и по отношение на втората група лица, които възнамеряват да се преселят, но все още нямат окончателно решение. По-големи са дяловете на тези, които са със слабо изразено решение за миграция. Най-голям е делът им във възрастовата група 20 - 29 години (14%), който с нарастване на възрастта намалява до 2.5%.

Източник: НСИ

Относителният дял на потенциалните мигранти с вече взето решение е най-малък сред лицата, самоопределили се като българи (2.3%), а най-голям - сред представителите на други етнически групи (4.5%). Най-често не изразяват желание за миграция вътре в страната, самоопределилите се към турската етническа група (88.1%).

Сравнението на данните по степен на образование показва, че има известни различия в нагласите за промяна на местоживеенето вътре в страната. Нискообразованите лица по-рядко имат намерение да мигрират вътре в страната, докато сред лицата със средно или висше образование дяловете на потенциалните мигранти са по-големи. Сред лицата с начално и по-ниско образование 92.5% нямат желание за миграция, докато сред тези с висше образование делът е с 10.4% по-малък.

Повече от две трети от лицата с вече взето решение за преселване в друго населено място в страната ще реализират своите намерения до две години. През следващите три-четири години възнамеряват да мигрират 16.2%, 7.2% - в по-далечно бъдеще, а 9% още не са решили точно кога.

Основните причини за намеренията за миграция вътре в страната на лицата с вече взето решение са работа (27.2%) и по-добри условия на живот (24.1%). Осигуряване на по-високи доходи е посочено от 14.7% от лицата на възраст 15 - 74 години, решили да се преселят, а образованието е водещо за 13.1%.