- Подвеждащо е да се твърди, че ЕС планира военна конфронтация с Русия.
- Планът “Военна мобилност 2.0”, стратегията на Европейския съюз за киберотбрана и Директивата за мрежова и информационна сигурност (NIS2) са продължение на дългогодишните опити на ЕС да създаде единна стратегия в областта на сигурността и отбраната.
На 29 ноември 2022 г. в уебсайта Pogled.info се появява текст със заглавие „В подготовка за военна конфронтация с Русия“, като за автор е посочен Леонид Савин. Публикацията въвежда темата за наскоро представения план за действие „Военна мобилност 2.0“ от Европейската комисия (ЕК) и внушава, че основното предназначение на този документ е подготовката за бъдеща военна конфронтация с Русия. В текста се споменава и за националната отбранителна стратегия на Франция, която също е поставена в подвеждащия контекст на готвен военен сблъсък с Русия.
Абсолютно идентичен текст се появява на 2 декември 2022 г. в още няколко български уеб страници – spisaniezora.com, informiran.net, vestnikzora.com, thesofiatimes.com, vestnikutro.com. Повечето от тях посочват собствения си сайт за автор, а в informiran.net обозначеният автор е с името Владимир Алексеев.
Текстът от pogled.info и другите български сайтове е дословен превод на руския текст на Леонид Савин, който се появява в електронното издание на Фонда за стратегическа култура на 28 ноември 2022 г.
Почти идентичен текст от същия автор – Леонид Савин, но малко по-детайлен и с друго заглавие – „ЕС: курс към милитаризация“ (от руски: ЕС: курс на милитаризацию), се появява в руския уебсайт geopolitika.ru на 2 декември.
Според информация в сайта geopolitika.ru Савин е анализатор на геополитически теми, главен редактор на geopolitika.ru от 2008 г. и член на военно-научно общество към Министерството на отбраната на Русия. Текстът на Савин за ЕС е публикуван още на испански и португалски в geopolitika.ru, съответно на 9 и 26 декември 2022 г.
Внушението, което се създава с тези текстове, е, че всички механизми, проекти и документи са по някакъв начин свързани с планове на ЕС за бъдещ военен конфликт с Русия.
Подвеждащата интерпретация обхваща основни стратегически документи на ЕС:
- Плана за действие “Военна мобилност 2.0”;
- Постоянното структурирано сътрудничество (PESCO);
- Директивата за мрежова и информационна сигурност (NIS2);
- Стратегията на ЕС за киберотбрана (в българските текстове се говори за “киберзащита”).
Какво представлява планът за военната мобилност на ЕС
Темата за военната мобилност е важна за ЕС далеч преди началото на войната в Украйна, каквото хипотеза се опитва да наложи текстът на Леонид Савин.
Военната мобилност заляга и като една от основните съвместни цели в декларацията за сътрудничество между ЕС и НАТО от юли 2016 г.
През ноември 2017 г. ЕК обявява, че улесняването на движението на жива и нежива военна сила е необходимо за сигурността на европейските граждани и за изграждането на по-ефективен и обединен Съюз.
Подобряването на военната мобилност в ЕС се превръща и в една от основните цели на Постоянното структурирано сътрудничество (Permanent Structured Cooperation, PESCO), официално задействано през декември 2017 г. с участието на 25 страни членки (без Дания и Малта).
Постоянното структурирано сътрудничество в областта на политиките по отбраната и сигурността е въведено като понятие за пръв път в Договора от Лисабон. То предвижда възможността страните членки на ЕС да си сътрудничат по-тясно в областта на сигурността и отбраната. Целта е да се позволи на желаещите и способни страни да развиват съвместно своите отбранителни способности, да инвестират в общи проекти и да подобрят оперативната готовност и приноса на въоръжените си сили.
Всичко това довежда до създаването на план за действие „Военна мобилност“ от ЕК през 2018 г., който е представен като серия от оперативни мерки, с цел да се преодолеят физическите, процедурните и законовите пречки пред военната мобилност в ЕС. Темите за отбраната и киберсигурността залягат и в обръщението на тогавашния председател на ЕК Жан-Клод Юнкер пред Европейския парламент през септември 2017 г.
Обновеният план за военна мобилност
Руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. e повод ЕК да преразгледа плана за действие „Военна мобилност“. Така се появява обновената версия „Военна мобилност 2.0“, която е публикувана на 10 ноември 2022 г. Паралелно с това излиза и документът за стратегията на ЕС в киберотбраната.
Ревизирането на плана за военната мобилност и публикуването на стратегия за киберотбрана в Съюза се обосновава от ЕК с “нестабилната обстановка вследствие на руската агресия срещу Украйна и с цел ЕС да повиши способността си да защитава гражданите и инфраструктурата си”. Новата визия е с времеви хоризонт до 2026 г. и се фокусира върху изграждането на ефективна мрежа за военна мобилност в ЕС.
В плана е отделено внимание и на предвидените партньорства с други организации, съюзи и отделни държави по изпълнението на заложените цели. Затвърждава се сътрудничеството между ЕС и НАТО в областта на сигурността и отбраната. Окуражават се и съвместните действия по изграждането на мрежа за военна мобилност на страните от ЕС с регионални партньори. Специално внимание се обръща на Украйна, Молдова и Западните Балкани. Канада, Норвегия и САЩ също са част от проекта „Военна мобилност“ от 2021 г.
На 15 ноември 2022 г. Съветът на ЕС приема решение, с което потвърждава, че участието и на Великобритания в проекта „Военна мобилност“ отговаря на общите условия, след като Обединеното кралство също изразявя желание да се присъедини.
В плана изрично е подчертано, че всички действия на държавите членки трябва да бъдат съобразени и да не противоречат на националните им законодателства и национални стратегии в областта на отбраната.
Планът „Военна мобилност 2.0“ не е подготовка на ЕС за война с Русия, както се твърди в разпространяваната статия на Савин, а е отговорът на руската агресия в Украйна от страна на Съюза, който се стреми към единство и сътрудничество в областта на сигурността и отбраната.
Киберсигурност и киберотбрана в ЕС
Темата за киберсигурността е в дневния ред на ЕС много преди Русия да нахлуе в Украйна. Още през 2016 г. е приета директивата за мрежова и информационна сигурност NIS (EU 2016/1148), която е първият опит за изграждането на общо европейско законодателство в сферата на киберсигурността.
През декември 2020 г. ЕК предлага актуализиране на директивата. Тя е ревизирана, за да може съдържанието ѝ да отговоря на съвременните предизвикателства в киберпространството. Новият вариант NIS2 (EU 2022/2555) е одобрен от Европейския парламент и публикуван в Официалния вестник на Европейския Съюз през декември 2022 г.
Междувременно на 10 ноември 2022 г., заедно с плана за действие „Военна мобилност 2.0“ ЕК публикува и документ за политиките в областта на киберотбраната за създаването на съвместна стратегия на страните от ЕС. В съобщението се описват опасностите, пред които е изправен Съюзът в контекста на хибридната война.
Според ЕК хибридните заплахи идват от държавни или недържавни субекти, които се опитват да се възползват от уязвимите страни на ЕС в своя полза чрез употребата на смесица от мерки – дипломатически, военни, икономически, технологични, като същевременно остават извън рамките на конвенционалната война.
Един от аспектите, върху които се акцентира най-силно, е необходимостта от тясно сътрудничество между военния и гражданския сектор.
Още през 2020 г. ЕС налага първите по рода си санкции за организирането на кибератаки. Санкционирани са физически лица и компании от Северна Корея, Китай и Русия, включително руското военно разузнаване.
Проверено:
Подвеждащо е да се твърди, че ЕС планира военна конфронтация с Русия с опитите си да подобри военната мобилност и нивото на киберсигурност и отбрана в Съюза. Нито планът “Военна мобилност 2.0”, нито стратегията на ЕС за киберотбрана, нито Директивата за мрежова и информационна сигурност (NIS2) намекват за подготовката на ЕС за военно противопоставяне на Русия. Такъв тип твърдения са част от пропагандата на Кремъл, която представя Русия в ролята на жертва, застрашена от колективния и враждебен Запад. Повече за пропагандната машина на Москва прочетете тук, тук, тук и тук.
Ванеса Николова
Ванеса Николова е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Работила е като редактор и преводач в печатни и онлайн медии. Интересува се от теми, свързани със Западните Балкани и Далечния Изток, включително ядреното разоръжаване на Корейския полуостров. Вълнува се от астрономия и астрофизика и една от целите ѝ като журналист е да направи науката по-достъпна и интересна за обикновения читател. Работи с английски, испански, италиански, френски, руски, сръбски и корейски език.
