Двама моряци, които дрейфаха стотици мили навътре в Атлантическия океан в продължение на 10 дни, след като буря порази платноходката им край Северна Каролина, благодариха на екипажа на нидерландския танкер, който ги спаси, и казаха, че са късметлии, че са оцелели. Историята на двамата сървайвъри разказва Асошиейтед прес.
Кевин Хайд и Джо Ди Томасо, току-що стъпили на брега в Ню Йорк във вторник вечерта след изпитанието си, описаха как лодката им се е мятала сред огромни като планина вълни, как са останали без вода за пиене и как теченията ги дърпали все по-навътре в ледения Северен Атлантик.
„Нямате представа как изглеждат 12-метрови вълни“, каза Ди Томасо, който е на 76 години. „Колко висока е тази сграда? Колко висок е покривът?“, направи сравнение той.
Отчаяните моряци отсекли счупената от бурята мачта, позволявайки на лодката с тежкия кил да се задържа над вълните, без да се преобърне. „Лодката издържаше добре. Можеше да издържи и още, но познайте какво? Ние не издържахме повече. Взе ни се здравето!“, припомня си Ди Томасо.
Кошмарът за двамата моряци започва по средата на планирано плаване от Кейп Мей в Ню Джърси до топлите води на Флорида Кийс.
Отплават на 27 ноември с домашно куче на борда и стигат безпроблемно до Северна Каролина. Бурята се разразява, след като напускат залива на Орегон на 3 декември.
65-годишният Хайд разказва, че двамата „плавали, забавлявали се добре“ и наближавали нос Хатерас, когато лошото време започнало да ги отклонява от курса, връхлетяла ги буря и прекършила мачтата на лодката им „Атревида II“.
Горивото свършва и двигателят става безполезен. „Така че по това време ние просто бивахме тласкани все по-навътре и по-навътре в океана“, припомня се Хайд.
Мъжете имат малко храна, но им свършва водата. „Последните два дни нямахме вода“, каза Ди Томасо. „Добре, че бях купил консерви боб. Най-доброто на боба беше, че в него имаше вода. Зърната бяха накиснати във вода. И се редувахме да отпиваме на малки глътки.“
Бреговата охрана на САЩ била уведомена, че моряците не са пристигнали в уреченото време в неделя и започнало издирване, което обхванало водите от северната част на Флорида до Ню Джърси.
Екипажът на „Силвър Муна“, танкер, пътуващ от Нидерландия към Ню Йорк, обаче забелязва „Атревида II“ на около 344 километра източно от Делауеър във вторник.
65-годишният Хайд каза, че е пуснал мигаща светлина, докато дрейфали, надявайки се да ги видят от други кораби. „По някаква странна случайност, каза той, член на екипажа на танкера забелязва нещо и задейства тревога, след което капитанът на танкера предприема издирване.“
„Ако видите колко огромен е танкерът и колко необятен е океанът наоколо и просто ги сравните с тази клечка за зъби, върху която се носехме ние - ще проумеете, че са ни забелязали само заради усърдието на неговия екипаж“, каза благодарният Хайд и допълни: „Опитът им си каза своето и те ни откриха.“
Екипажът на танкера маневрира до сравнително малката платноходка сред огромните океански вълни и успява да качи двамата изгубени моряци на палубата, след което ги отвежда на безопасно място.
Двамата са доста изтощени след пристигането си в Ню Йорк, но се очаква да се възстановят напълно. Попитан от репортер дали би го направил отново, Ди Томасо се усмихна и отговори: „Не, вече ще стоя по-близо до брега, защото и аз имам лодка. И ще държа винаги сушата под око.“
