С подкрепа от всички партии парламентът прие на първо четене минималната заплата да стане 850 лв. Това е следствие от предложения на БСП за промени в Кодекса на труда. Ако бъдат приети окончателно, Министерският съвет ще бъде задължен до края на ноември да определи минимална заплата от началото на 2023 г., която не може да е по-ниска от 50% от средната брутна заплата за страната за годината - или най-малко 850 лв. Същият принцип за определяне на най-ниските заплати ще важи и за всяка следваща година.
В пленарната зала политическите сили дадоха заявка, че ще предложат промени преди второто гласуване в пленарната зала.
В момента минималната заплата е 710 лв., което означава, че ако формулата, предложена от БСП, се приеме окончателно, ръст с 20 на сто.
"Предлагаме да се вземе като критерии средната за предходните 12 месеца, съобразили сме с началото на войната, когато започнаха процесите на криза, оскъпяване и инфлация", мотивира предложението председателят на парламентарната група на БСП Корнелия Нинова.
Кирил Петков от "Продължаваме промяната" посочи, че минималната заплата трябва да стане 50% от средната работна заплата в частния сектор, за последните шест месеца. "Периодът е важен, защото в период на инфлация, колкото е по-близо до крайния срок, когато се взима това решение, толкова по-актуализирана е тази заплата", каза Петков.
Деница Сачева от ГЕРБ изтъкна, че със законопроекта на БСП се определя "траен механизъм как да се определя минималната работна заплата оттук нататък". Каза, че "трябва ясно да си даваме сметка какви са финансовите възможности на държавата, защото на минимална заплата работят все повече хора в държавния сектор". По думите ѝ има данни, според които увеличаването на минималната заплата с 10 лв., струва 50 млн. лв. на държавния бюджет.
"Смятам, че, ако внезапно се увеличи минималната работна заплата със 150 лв., без да е договорено със синдикати и работодатели, това ще доведе до увеличаване на броя на хората, които ще работят на четири часов трудов договор", каза Деница Сачева.
ГЕРБ попита "Продължаваме промяната" дали предложението им важи само за определянето минималната заплата в частния сектор. Отговори ѝ Асен Василев: "Базата, която се взима, за да се определят 50-те процента, трябва да бъдат заплатите в частния сектор, но минималната работна заплата да важи за всички - и за частния, и за държавния сектор, но да не се ползва държавния сектор като основа за тези 50%. Причината е да имаме чист пазарен механизъм, а не микс между пазарен механизъм и административно определени заплати от държавните служби."
Работодателските организации и синдикатите са на различни становища по това как да се определя минималното възнаграждение и какъв да е размерът му. Според КНСБ и "Подкрепа" 850 лв. е точната сума, докато работодателите предлагат други формули и настояват дискусията да продължи.
