66 489 души от населението в България са неграмотни. Те не могат да пишат и четат. Ако успеят да прочетат буквите, не разбират думите и изреченията.
Данните са от преброяването на населението през 2021 година, актуални са към 7 септември 2021 г. Те касаят образователната структура на населението по етническа принадлежност. Що се отнася до неграмотността, се има предвид населението на навършени 9 и повече години.
Най-големият процент неграмотни е сред ромската етническа общност, но има и неграмотни българи, и неграмотни турци.
При ромите процентът е 11.8%. Точно толкова е бил и преди 10 години, когато е проведено предишното преброяване на населението. В абсолютен брой обаче има намаление. През 2011 г. те са 38 302, през 2021 г. - 26 596. Причината е, че тогава ромското население е било по-многобройно от сега.
Неграмотните българи през 2021 г. са 0.5%, което се равнява на 24 102 души. Сред турския етнос те са 15 791, или 3.4% от него.
Никога не са ходили на училище 0.3% от самоопределилите се като българи, 1.9% от турците и 1.3% от ромите на възраст от 7 до 15 години.
Децата в задължителна училищна възраст (7-15 г.), отпаднали от училище, са 8.0% при ромите, 4.4% от турците и 1.3% от българите.
Въпреки тревожните данни има и нещо положително. В сравнение с 2011 г. и при трите основни етнически групи се наблюдава увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на завършилите висше и средно образование. За десет години делът на населението със завършено висше образование нараства от 0.3 на 0.8% сред ромската етническа група, от 4.1 на 8.1% сред турската и от 22.8% през 2011 г. на 29.2% през 2021 г. сред самоопределилите се към българската етническа група.
От българите 79.7% са с т. нар. високо образование (29.2% с висше и 50.5% със средно). При турската етническа група такова са 44.0% (8.1% с висше и 35.9% със средно), а при ромския етнос относителният дял на този показател е 15.2%, съответно 0.8% с висше и 14.4% със завършено средно образование.
