Ключови представители на Кремъл започнаха да успокояват своята реторика относно използването на ядрени оръжия в началото на ноември. На 2 ноември руското Министерство на външните работи (МВнР) публикува изявление относно "предотвратяването на ядрена война", в което се посочва, че Русия "стриктно и последователно се ръководи от постулата за недопустимост на ядрена война, в която не може да има победители и които никога не трябва да бъдат отприщвани." Руското МВнР също така заяви, че се ангажира с намаляването и ограничаването на ядрените оръжия. Това пишат от "Института за изследване на войната" (ISW) в редовната си сводка.
Руският президент Владимир Путин заяви на 27 октомври, че Русия няма нужда да използва ядрени оръжия срещу Украйна и твърди, че Русия никога не е обсъждала възможността за използване на ядрени оръжия, а само "намеква за изявленията, направени от лидерите на западните страни".
Заместник-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев по същия начин все повече смекчава огнената ядрена реторика, която използва през октомври, и сега се фокусира върху насърчаването на руското единство във войната в Украйна.
Началникът на украинското Главно военно разузнавателно управление (ГУР) Кирило Буданов заяви на 24 октомври, че руската ядрена заплаха е останала на същото ниво дори преди началото на войната. Кремъл също ескалира ядрената си реторика след руските военни неуспехи в Харковска област и по време на украинските контраофанзиви в Лиман и северен Херсонски регион в началото на октомври. Кремъл вероятно е продължил слабо завоалираните си ядрени заплахи, за да се отклони от техните военни и мобилизационни проблеми и да сплаши западните партньори на Украйна.
Промяната показва, че властите в Москва са наясно с последиците. Няма данни за промяна при руските ядрени оръжия.
Заповедта за анексиране на украински територии от Путин вероятно вече е проблем, предизвикал разрив в Кремъл.
Китай може също да е изиграл роля в оказването на натиск върху Кремъл да намали ядрените си заплахи. Китайският президент Си Дзинпин заяви на 4 ноември, че "международната общност трябва съвместно да се противопостави на използването или заплахите за използване на ядрени оръжия, да се застъпва за това, че ядрените оръжия не трябва да се използват и не трябва да се водят ядрени войни, за да се предотврати ядрена криза в Евразия."
Китайският министър на отбраната Уей Фенге вероятно е изразил подобна идея на Шойгу по време на разговора им на 26 октомври.
Кремъл обаче може да използва подобни заплахи в опит да подтикне Съединените щати и техните съюзници да оказват натиск върху Украйна да преговаря, но за момента Киев не показва признаци на страх от ядрена Русия.
Както ISW писа на 30 септември, "Украйна и нейните международни поддръжници ясно дадоха да се разбере, че няма да приемат преговори с оръжие и няма да се откажат от суверенното право на Украйна върху нейните територии."
Съединените щати и техните съюзници не трябва да подкопават постоянната отдаденост на Украйна да си върне цялата окупирана от Русия територия и да спре геноцидната инвазия на Русия.
ISW обобщава и последните новини от различните сектори на фронта:
Руските войски са продължили да заемат отбранителни позиции на западния (десния) бряг на Днепър в района на Херсон, както и да извършат наземни атаки в района на Бахмут, Авдиевка и Угледар.
Ситуацията край Павловка в западната част на Донецка област остава тежка за руската армия.
Украински специалисти ремонтираха два външни електропровода към Запорожката атомна електроцентрала, възстановявайки електричеството на АЕЦ, след като тя беше прекъсната от обстрел на 3 ноември.
Според ISW руските окупационни власти продължават да се позовават на заплахата от украински удар по водноелектрическата централа Каховка, за да оправдаят продължаващото насилствено преселване на цивилни в района на Херсон. Продължава и насилственото, според украинската страна, извеждане на украински деца от окупираните региони на Украйна в Русия под прикритието на осигуряване на "ваканции".
