В навечерието на Деня на народните будители Хасково осъмна с паметник с обезглавен войн. Деца, катерещи се по монумента, запазил туптящите сърца на поколения хасковци към миналото, към славните герои, към род и памет, са злосторниците. Но не просто злосторници и не просто виновни са възрастните наоколо, които нехаят за вандалската детска игра, е видно от заснетите от видеонаблюдението на площада кадри.
Но дали точно ситуация като в днешния ден, не е тази, която трябва да ни пробуди, да се замислим как сме възпитани, как възпитаваме децата си, кои сме ние и без излишен патос и драма да си отговорим на въпроса „обезглавявайки“ миналото си, позволявайки това да се случи, що за бъдеще чертаем?
Паметникът в Хасково е първият на незнайния войн, открит в страната
Поруганият Паметник на незнайния войн в Хасково е първият по рода си, открит у нас, твърдят историците. За факта припомня главният уредник в "Най-нова история" на Регионалния исторически музей и асистент в Институт за исторически изследвания към БАН д-р Веселина Узунова.
Откриването на паметника има силна емоционална и историческа стойност за Хасково. Поради технически причини първият подготвян Паметник на незнайния войн, който е трябвало да бъде открит в София, се забавя и така хасковският дава началото на поредица от възпоменателни монументи в цялата страна.
Паметникът в Хасково е дело на младия тогава скулптор Тома Делирадев и каменоделецът Иван Атанасов. Той е издигнат в памет на хилядите българи, загинали в името на свободата и независимостта на България в Руско-турската освободителна, Сръбско-българската, Балканската и Първата световна война, които са за освобождение и обединение, по предложение на запасните офицери и подофицери. Именно те предлагат централния градски площад да бъде украсен с военен паметник, възвеличаващ подвига на офицерите и войниците от 10-и пехотен родопски полк.
На 23 март 1924 г. на тържественото отбелязване 11-годишнината от победата при Одрин, окръжният управител- о.з. подполковник Кирпиков оповестява предложението и призовава хасковското гражданство да подкрепи тази идея и да се открие подписка за събиране на необходимите средства. Местният вестник “Родопска звезда” откликва на своите страници за инициативата и съобщава, че още с откриването на подписката са събрани 75 000 лева. Дарителската инициатива се разгръща в широка обществена дейност, припомня през 2017 година в своя публикация по повод 90-годишнина от издигането на паметника историкът д-р Красимира Узунова.
„Паметникът на незнайния войн има определена функция. Той трябва да е отворена, настолна книга на бъдещите поколения“, казва д-р Веселина Узунова.
Основният камък на паметника е положен в Деня на българската армия на 6 май през 1925 г. Поставена е капсула на времето с послание до бъдещите поколения. Открит на 2 юни 1927 г. на празника “Възнесение господне”, според църковния календар, а по гражданския приет вече като ден на Ботев, монументът е осветен от епископ Харитон. На тържествената церемония присъства цар Борис ІІІ с със своите адютанти и антуража си, който се състои от целия кабинет с министър председател Андрей Ляпчев. Присъства и Атанас Буров, който по това време е министър на външните работи и изповеданията.
Епископ Харитон и няколко свещеници от града отслужват панихида и молебен в памет на загиналите местни жители. Цар Борис III произнася реч пред присъстващите над 20 000 души от Хасково и областта. Под звуците на “Мила родино” и ехтежа на 8 топовни салюта паметника на Незнайния воин е открит, а всички присъстващи падат на колене почитайки паметта на загиналите войни.
Откриването на паметника се превръща в най-грандиозното събитие за Хасково до този момент, разказва д-р Веселина Узунова.
В композицията на паметника се откроява изваяната от метал статуя на български войн в пълно бойно снаряжение, а вградените от бял мрамор от четирите страни фигури изобразяват воини от родовете войски – пехота, артилерия, кавалерия и команден кадър. Върху западната фасада, която се приема за лице на паметника е апликиран ордена „За храброст” с мечове и лавров венец. Централната фигура на паметника е войник, облечен в шинел и с пълно бойно снаряжение, който придържа с две ръце опряната до краката му пушка, а погледът му е отправен на югозапад, към Македония.
„Този войн гледа към Македония и това е търсен, символен ефект. Войнът е обърнат към тази част на България, която винаги е била център на злонамерена дипломация и която след Ньойския договор, вече в сила при откриването на паметника, остава отделена. Много хора от Хасково са дали живота си за Македония. Да не говорим, че за хилядите бежанци, които идват от Македония в Хасково и стават част от града, но не забравят потеклото си, и за техните наследници, този паметник е връзка с миналото, с паметта. Този е на практика паметникът в нашия град, свързващ всички. Той олицетворява чувствата на хасковци изцяло.“, коментира д-р Веселина Узунова.
Паметникът на Незнайния воин е мястото, където хасковската общественост отдава своята почит при всички тържествени поводи, свързани с историята на България и до днес.
"И аз като дете съм си играла на паметника, защото съм отраснала в центъра на града, опитвали сме се да се качваме и по фигурите, но бабите около нас не ни даваха да правим това, правиха ни забележка. Сега виждам всеки ден някое дете покачено на паметника. Това не е детска площадка и този паметник не е атракция за децата. Този паметник е център на всички тържествени и исторически събития в Хасково, представете си ако е окъртен как ще се случва това. Определено този паметник е сърцето и паметта на Хасково, това трябва да е знак за всички ни“, призовава историчката.
Красимира Славова
