Главният прокурор Иван Гешев разговаря с парламентарната група на ГЕРБ-СДС в Народното събрание. Във вторник той се срещна с парламентарната група на „Български възход“.
В началото Десислава Атанасова заяви, че срещата има за цел конструктивен диалог, по време на която да бъдат изложени намерения за законодателни промени, свързани с обществените очаквания и подчерта, че Народното събрание взе решение да сформира Комисия по конституционните въпроси.
Тя изрази опасения, че главният прокурор и неговите колеги не са запознати с правосъдната реформа, която е част от предизборната програма на ГЕРБ-СДС. По думите ѝ всички законодателни мерки, които предлагат, са насочени към бързина на процеса, към очаквана справедливост от българските граждани. Атанасова обясни, че в края на изложенията от ГЕРБ биха искали да запознаят магистратите със своите конкретни идеи и съответно ще има и конкретни въпроси.
Главният прокурор Иван Гешев подчерта, че има реална опасност от пълен провал в борбата с престъпността. Според него всеки, който има усещане за държавност, трябва да знае, че между институциите трябва да има взаимодействие, като част от това взаимодействие той разбира именно диалога с народните представители и с парламентарните групи. Гешев уточни, че правилният термин е правосъдна реформа, а не съдебна.
„През последните години продължаваме да представяме своите експертни становища, но няма как да се постигне прогрес, включително в борбата с престъпността, без институциите да си взаимодействат и да си говорят”, смята той.
Атанасова от своя страна добави, че престъпността е криза, заплашваща държавата, така че и тя, и колегите ѝ са най-сериозните радетели за този диалог между институциите.
„На сблъсъка между институциите се дължат и сериозните промени в държавата“, добави тя и подчерта, че отказът от диалог води до трагични последствия.
Десислава Атанасова трябваше да напусне срещата в зала „Запад“, тъй като председателят на ПГ на ГЕРБ-СДС, съобщи, че следва да се яви на Председателски съвет, като преди това даде думата на своите колеги, пряко ангажирани с темата правосъдна реформа.
По повод сблъсъка между институциите Даниел Митов заяви, че започва да остава с впечатлението, че може би има и нещо друго.
„Често си говорим вървят ли определени разследвания, взема ли прокуратурата отношение“, каза той и се обърна към главния прокурор с думите: „Вие малко простихме на бившия премиер, когато подаде неверни документи“. Митов посочи и други сигнали – посредниците за газа, на които също Прокуратурата не е обърнала внимание.
По думите на Гешев дори по времето на някои министри на вътрешните работи не е имало такава липса на комуникация между отделните власти. Той подчерта, че обществените очаквания за бързина не са реалистични на фона на процеса на работа и предизвикателствата, пред които са изправени магистратите.
„Ние сме наясно с проблемите в Прокуратурата, не искам да се оправдавам“, каза той, но уточни, че всеки различен случай, когато има някакъв провал, е възможно причините да са различни, включително и законодателни.
Гешев е категоричен, че трябва да се решават реалните проблеми и е съгласен те да бъдат дискутирани, но трябва реална правна реформа във всички звена на правоохранителната система.
„Не може да има независимост без контрол, не може да има справедливост, без да има мерки за контрол“, смята главният прокурор.
Депутатът Рая Назарян заяви, че е съгласна с всичко казано от Иван Гешев и уточни, че именно правната реформа води до съдебна такава. Тя подчерта обаче, че е нарушено доверието между обществото и институциите.
„В Наказателния кодекс въведохме един нов принцип, който смятаме, че би бил бърз и резултатен“, каза Назарян и обясни, че на прост език това означава един съдебен състав да гледа едно производство от самото му начало без да го прекъсва и то може да приключи в рамките от няколко седмици до няколко месеца. По отношение и на гражданския процес тя посочи, че вижданията и намеренията също са да бъдат ускорени производствата.
Гешев се съгласи, че трябва да се търсят ускорени механизми за ускоряване на процеса на работа.
Прокурор Борислав Сарафов от своя страна каза, че практическите реални проблеми не могат да бъдат забелязани от академичната общност, нито от юристите, а от магистратите, които ежедневно се сблъскват с тях и именно тяхното мнение трябва да се търси, за да могат да се намерят решения за проблемите.
