Родственик на хасковския индустриалец Георги Чалбуров дари в храма на хасковската памет-Регионалния исторически музей депутатската му значка и майсторското му свидетелство, снимки, негови писма и още лични вещи.

Георги Марковски е племенникът на Георги Чалбуров, но по линия на съпругата му- Цвета. Тя е по-голямата сестра на баща му.

Георги Чалбуров няма преки наследници, след кончината на 10-годишната му дъщеря, а в по-скоро време и на сина му-Недялко, който остава бездетен, племенникът на съпругата му е най-близкият следовник на рода на индустриалеца от старо Хасково.

Повечето от дарените вещи днес, са намерени преди време в стар куфар на майка му, някои се предават в поколенията на рода, но племенникът на известният тютюнотърговец е решил, че предавайки ги в ръцете на историците, те ще дообогатят разказа и за рода му, а и за миналото на Хасково и неговия социално-икономически живот.

„Днес се разделям не просто с вещи, разделям се с хора, с хората от моя род.“, каза-Георги Марковски, предавайки вещите на калеко си в ръцете на главният уредник на отдел „Най-нова история“ в РИМ -Хасково д-р Веселина Узунова и добавяйки, че въпреки носталгията по семейните ценности, осъзнава, че всичко, което е донесъл днес, всъщност принадлежи на историята, на паметта и на хората на Хасково.

„Хасково обича Георги Чалбуров, защото знаем, колко той е обичал Хасково и колко много е направил и неговото по -добро бъдеще“, с тези думи д-р Веселина Узунова благодари на родственика на индустриалеца и в присъствието на директор на музея Пенко Добрев му връчи сертификат за дарението.

Роден на 8 август 1896 г. в с.Кръстополе, тогава в Османската империя /дн.в под името Ставропули, Гърция/, Георги Чалбуров е една от големите у нас фигури в тютюневия бранш през първата половина на 20-ти век. Завършва одринската българска гимназия „Д-р Петър Берон“, а след това се записва в цариградския Робърт колеж. В ранните си години преживява ужасите на жестоките изстъпления на турските и гръцките власти над българското население в Тракия. Превърнал се по волята на съдбата в бежанец, след Първата световна война той с упорит труд успява да се наложи като име в тютюневата търговия, разказва един от изследователите на Чалбуровия род д-р Красимира Узунова. Заради участието си в 24 и 25 Народно събрание, в които е народен представител с мандат от Хасково и разрастналата му се търговска дейност, след преврата през 1944 г., Георги Чалбуров е арестуван и първо лежи в Софийския затвор, а след това е осъден от Народения съд на доживотен затвор и изпратен в лагера “Белене“. По-късно доживотната му присъда му е заменена с 15-годишна, а имуществото му e конфискувано.

Още докато е много млад Георги Чалбуров се насочва към подробно изучаване на тютюнопроизводството – основната производствена технология на обработване на тютюневите листа и всичко, свързано с тютюневата търговия. Сред дарените негови вещи от племенника му днес е и майсторското му свидетелство, което той получава през 1933 година с право да упражнява професията на експерт по тютюните.

Фактът, че действително е бил високо ценен като професионалист и като лоялен човек и търговец, се доказва от случка докато е в затвора. Вадят го от там, когато вече Тютюнева промишленост бива одържавена, за да преговаря с германци от тютюневия бизнес, по тяхно настояване. Те познават Георги Чалбуров още отпреди войната, тъй като фирмата му поддържа търговски отношения с партньори в Германия и Египет, и поставят условие, че ще преговарят със страната ни само при условие, че тези преговори се водят точно от Чалбуров.

Чалбуров започва преговори, но по-късно се отказва от тях и дори от бизнеса.  До края на живота си индустриалецът, който умира през 1960 година, работи като общ работник в складовете си. Дори синът му работи в Хасково под друга фамилия, за да не го застига миналото на баща му като “враг на народа“.

За тази част от историята вероятно ще се намерят още интересни подробности, тъй като сред дарената кореспонденция на Чалбуров има писма на Курт Венкел-човекът, по чието настояване хасковският индустриалец е изваден от затвора за преговори.

Сред любопитните предмети, предадени днес за колекцията на музея, е дървена сгъваема лъжица в края си със свирка. Според д-р Узунова вероятно Чалбуров е запазил лъжицата си от лагера в „Белене“.

Сребърен самовар на дърва е друг от интересните предмети в дарението. Едно от предположенията на д-р Узунова е, че вероятно той е бил подарен на индустриалеца от немски партньор. Георги Марковски си спомня от разкази на братовчед си, сина на Чалбуров- Недялко, че самоварът е стоял в кантората на индустриалеца и се е ползвал от персонала там.

Заради инициалите на  самовара, според  главния уредник на отдел „Нова история“ в Хасковския музея Милен Вълчев, става въпрос за полски самовар "Фраже" (Frаget). Много вероятно е предприемачът да се е сдобил с него при една от търговските си визити във Варшава, тъй като има данни, че докато е депутат Чалбуров пътува до Полша.

Полското предприятие, произвеждащо предмети за бита и посуда  "Фраже", е създадено през 20-те години на ХІХ век, като най-популярни са самоварите му. Основателят на фабриката Йосиф Фраже се прославя с това, че открива във Варшава първата лаборатория за изделия, при които се използва галванично покритие. При този метод се нанася златно или сребърно покритие на посуда или украшения от неблагородни метали.

Сред вещите на Чалбуров има лична и професионална кореспонденция, албуми със снимки, повечето от които не са надписани и историчката ще датира тепърва. „Ще разпознаваме лица и събития и ни чака доста работа по тези безспорно интересни фотографии, повечето от които не сме виждали досега, но ще разкажат още за Чалбуров, за Хасково и хората на града“, коментира д-р Веселина Узунова.

Сред знаковите дарени предмети е и депутатската значка на Георги Чалбуров, в колекцията на Регионалния исторически музей попада и медал, който му е даден от Дружеството на червения кръст, тъй като се знае, че той е бил дарител, поддържал е сиропиталището в Хасково.

„Беше респектиращ човек-стегнат, елегантен, никога не говореше на висок глас и избягваше да е център на внимание. В същото време беше много отворен човек, беше много внимателен, подреден, от писмата му се вижда, че пише много красиво“. Така си спомня Георги Чалбуров племенникът му Георги Марковски, макар, че при срещите си с него да е бил само дете.

„Аз имам още въпроси, на които търся отговори. Надявам се, че историците от Хасково, които познават на-добре историята на моя род, ще дадат отговори на тези въпроси, след като изследват повече от вещите и кореспонденцията на Георги Чалбуров.“, сподели Георги Марковски след доста емоционалната си среща днес в Музея в Хасково.

Красимира Славова