53 морски същества, които досега са смятани за неми, всъщност могат да общуват, установи учен. Те са изпращали послания през цялото време, но хората никога не са ги чували, казва Габриел Джорджевич-Коен, цитиран от BBC.

Той е използвал микрофони, за да запише видовете, включително костенурки, които „казват“, че искат да се чифтосат или да се излюпят от яйцето, в което са.

Откритието пренаписва част от това, което знаем за живота на Земята. Според теорията за еволюцията всички гръбначни животни, които дишат през носа си и използват звук за общуване, са произлезли от един прародител преди 400 милиона години. Това е силно твърдение в еволюционната биология, в която има спор дали живите същества са произлезли от един прародител, или от множество.

Джорджевич-Коен - докторант в Университета в Цюрих, Швейцария, започва работата си с предположението, че морските животни могат да общуват със звук. Той използва звуково и видео оборудване, за да запише 53 вида в зоопаркове по целия свят. Сред тях са 50 костенурки, хатерии (влечуги, чието естествено обитание са острови около Нова Зеландия), двойнодишащи риби и безкраки земноводни, които на външен вид наподобяват змии и червеи.

Всички те са смятани за неми. Джорджевич-Коен допуснал, че те са нечути, защото звуците им може да са трудни за откриване.

„Знаем кога една птица пее. Не е нужно някой да ви казва. Но някои от тези животни са много тихи или издават звук на всеки два дни", казва той пред BBC News.

Ученият предположил също, че хората изучават с по-голямо внимание съществата, които живеят на сушата и пренебрегват онези, които обитават водата.

На тази база започнал проучването си. Видеозаписите на животните от моментите, в които те издавали шум, му позволили да свърже звука с определено поведение и да го разграничи от случайните звуци, които не означават изпращане на съобщение.

"Морските костенурки пеят от вътрешността на яйцето си, за да синхронизират излюпването", допълва той. Това намалява риска да бъдат изядени, увеличава шанса им да оцелеят.

Костенурките издават и звуци, за да покажат, че искат да се чифтосат, казва той и показва видеоклипове със звуци от чифтосване на костенурки.

Джорджевич-Коен записал и звуци, които хатериите издават, за да пазят територията си.

След това се замислил какво разкрива това откритие за еволюцията на животните, издаващи звуци. С помощта на техника, наречена филогенетичен анализ, Джорджевич-Коен проследява връзката между създаващите шум животни. Техниката работи чрез сравняване на поведението на видовете и картографирането им в нещо като родословно дърво. Така заключил, че цялата акустична комуникация при гръбначните животни произхожда от един-единствен прародител преди 400 милиона години, което е през девонския период, когато повечето видове са живели под вода.

Това контрастира с неотдавнашна работа, която проследява комуникативния звук до няколко различни вида преди 200 милиона години.

Изследването на Джорджевич-Коен е публикувано в научното списание Nature Communications.