Размерът на бюджетния дефицит и икономиите от капиталови разходи бяха във фокуса на вниманието на парламентарните групи в хода на процедурата по взимане на отношение след изслушването на служебния финансов министър Росица Велкова в Народното събрание.
В хода на изслушването служебният финансов министър заяви, че биха внесли така нареченият удължителен закон, какъвто имаше и миналата година, който запазва действието на всички политики и помощи за домакинствата, за бизнеса, размера на пенсиите, докато бъде избрано редовно правителство.
Росица Велкова бе изслушана относно изпълнението на бюджета за тази година и вариантите за проектобюджета за 2023 г. по искане на "БСП за България". Депутатите изслушват Росица Велкова и по искане на ГЕРБ-СДС относно състоянието на финансирането на дефицита.
В отношение Кирил Ананиев от ГЕРБ-СДС коментира, че има много слабо усвояване на парите от Плана за възстановяване и устойчивост и 1,7 млрд. лв. икономии от капиталовите разходи. Той посочи, че на базата на по-голяма събираемост страната ни може да постигне намаляване на бюджетния дефицит с около 1,2 процента, така че следващата година да влезем в изискванията на Пакта за стабилност.
Кирил Петков, член на ПГ "Продължаваме Промяната" коментира, че има разлика между прогнозите за занижен икономически растеж на Министерство на финансите и тези, официално обявени от Международния валутен фонд (МВФ). Петков порица практиката на занижаване на растежа, тъй като по думите му това водело до "един стар модел на непрозрачно харчене на капиталови разходи" в края на годината. Той обясни, че реалната разлика между плана, предвиден от МФ, и това, което реално може да се очаква според прогнозите на МВФ, е седем милиарда лева, което правело бюджетен дефицит от 2.5 процента от БВП, и то при запазване на всички политики на правителството, реализирано с мандата на "Продължаваме Промяната". По отношение на парите за капиталови разходи, Петков подчерта, че страхът им е те да не бъдат изхарчени за непрозрачните плащания към строителните фирми.
Йордан Цонев от ДПС поздрави Министерство на финансите за публичното и прозрачно управление на средствата през тези месеци. Ние сме изправени пред решаването на няколко почти взаимоизключващи се проблема, сред които въпросът как да свием дефицита, за да влезем в еврозоната. Свиването на дефицита от 6 на сто от БВП до 3 на сто от БВП изисква веднага да се каже на българските граждани какво ще им бъде орязано, подчерта Цонев. Когато има кризи и трябва да се извършват компенсаторни плащания и към бизнеса и към населението, когато имаме инфлация, която най-вероятно ще се превърне в стагфлация (стагнация плюс инфлация), ние трябва много внимателно да кажем на хората какво преследваме, какви са ползите и каква ще бъде цената, която ще платим всички заедно. Цонев постави въпроса как ще бъдат финансирани всички тези мерки, които водят до повишен дефицит. Той призова да бъдат благоразумни и да мислят този сложен фискален и икономически пъзел как ще го решим.
Костадин Костадинов, председател на ПГ "Възраждане", коментира, че числата, изнесени от финансовия министър, са изключително тревожни. Вие споменахте, че е възможно държавният резерв да бъде намален под пет милиарда лева. На практика държавата може да се окаже без резерви, посочи Костадинов и допълни, че за следващите три години дефицит от над 11 млрд. лв. означава, че ще теглим заем, за да покриваме друг заем.
От "БСП за България" проф. Румен Гечев посъветва "да не сме по-католици от папата" при спазването на фискалните правила. Ние трябва да сме изключително внимателни по отношение на фискалните правила и да следваме политиката на ЕС, като хем да сме близо до фискалните правила, хем да дадем гаранции за развитие на българската икономика и защита на българските домакинства. Той припомни, че фискалните правила са оттеглени от ЕК още при избухването на пандемията от COVID-19 и избухването на войната в Украйна. Единствено Дания и Люксембург имат положителен бюджетен баланс. Всички страни от ЕС надхвърлят значително размера на бюджетните дефицити, посочи проф. Гечев и даде примери със Словакия, Чехия, Унгария, Австрия, Гърция, Франция. И най-развитите страни решиха, че няма да провеждат политика на крайно затягане на коланите, тъй като се оказа по-важно да си спасяват бизнеса и домакинствата, посочи проф. Гечев. Според него стремежът да се стигне бюджетен дефицит от 3 процента от БВП ще е за сметка на социални разходи.
От "Демократична България" Владислав Панев призова за "мъдър" и "реформаторски" бюджет с минимален бюджетен дефицит в рамките на възможностите. Той подчерта, че затова е важно да се знаят какви са предизвикателствата пред глобалната икономика. По думите му се намираме в началото на глобална рецесия и наистина светът ще се озове в положение на стагфлация, което води до оскъпяване на инвестициите и пресъхване на паричните потоци. Затова е много важно това НС да приеме законопроекти за отпушване на инвестиционната активност, каза Панев и призова за запазване на политиките за младите семейства с деца.
От ПГ "Български възход"(БВ) видяха в действията на финансовото министерство движение по течението. Българският гражданин не го интересува участието ни в световните и енергийни пазари, а как ще премине през трудностите, засегнали цяла Европа, подчерта Георги Самандов от БВ.
