Задава се нов епизод на обществените вълнения около Закона за електронните съобщения, след като миналата седмица Министерството на вътрешните работи публикува на сайта си проект за изменение и допълнение. Предишният епизод приключи през април с провала на идеята за пряк достъп на полицейските и специалните служби до данни на мобилните оператори и интернет доставчиците с мотив по-голяма ефективност в борбата с организираната престъпност. Сега идеята се лансира отново, леко променена.
Проектът предвижда мобилните оператори и интернет доставчиците да бъдат задължени чрез интерфейс да осигуряват на Дирекция "Оперативни технически операции" (ДОТО) към МВР достъп до данните за телефонните разговори и съобщения, както и за интернет трафика. Това на практика означава не само пряк, но и постоянен достъп до данни за трафика на мобилните оператори и интернет доставчиците, обясниха експерти. В момента МВР не разполага, твърдят те, с устройство, чрез което ДОТО да има постоянен достъп до данните от сървърите на фирмите, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги. Там, където не се осигурява достъп чрез интерфейс, промените задължават мобилните оператори в срок до 8 часа да предоставят исканите данни.
Сега в закона няма срок за предаване на исканата информация от операторите. Случвало се е тя да пристига с няколко седмици закъснение, което минира всякакви планове за бърза реакция на полицията, коментира неотдавна вътрешният министър Цветан Цветанов.
За разлика от пролетта, когато тогавашното ръководство на МВР опита с парламентарни хитрини да прокара промените, сега новият екип, явно давайки си сметка за сложността и деликатността на намеренията си, е предвидил обществено обсъждане, насрочено за понеделник. Депутати от различни парламентарни цветове, към които "Дневник" се обърна за мнение, отказаха коментар, мотивирайки се с непознаване на проекта. Всички политици са в трудно положение - тези от сегашната опозиция преди като управляващи защитаваха подобни промени, а бившата опозиция, която остро ги критикува, сега подкрепя кабинета.
От телекомуникационните компании също бяха пестеливи на мнения. От "Глобул" заявиха, че ще присъстват на дискусията, но със становище по казуса ще излязат по-късно. "Мобилтел" също се въздържа от коментар. "Дневник" в неделя не успя да се свърже с представители на други компании.
Три гаранции срещу злоупотреби
Проектопромените пак са мотивирани с необходимостта от бързина на реакцията, която е решаваща за разкриване на повечето престъпления, особено на отвличанията, срещу които полицията в продължение на години търпи провал. За подсигуряване срещу злоупотреби с възможността за пряк достъп до данните проектът предвижда три гаранции.
Първата е, че справките в ДОТО ще могат да се правят само от оправомощени от вътрешния министър служители; втората - че ще се води специален регистър на извършените справки, който обаче няма да е публичен; третата - че за постоянен достъп е необходимо разрешение на съда.
В понеделник на обсъждането в МВР представители на правозащитни организации ще представят позицията си. Тя най-общо оценява съдебния контрол като безсмислен, тъй като разрешението на съда може да бъде дадено за достъп до едни данни, а да се използва за всички.
Проектът сваля нивото на съдебния контрол, който сега по Закона за специалните разузнавателни средства изисква разрешенията да се дават от окръжните съдилища. С промените в ЗЕС ще стане възможно и районните съдилища да дават разрешения.
Впечатлява голямата навалица от институции, които ще могат да искат (на практика да имат) постоянен достъп до трафичните данни. Освен всички служби и дирекции на МВР, освен Националната разузнавателна служба и службите "Военна информация" и "Военна полиция" към министъра на отбраната са включени и териториалните дирекции на министерството (а само те са 28). Любопитно е, че в списъка на оправомощените не фигурира прокуратурата.
| Мнение Тихомир Безлов, анализатор в Центъра за изследване на демокрацията: Въпросът е как да се намери балансът От една страна,смущаващо е МВР да си пъха носа в личното интернет пространство, от друга - целият криминален свят все повече се ориентира точно към интернет за престъпните си цели. Именно защото знае, че нашите служби нямат технологията да стигнат до него. Ползвателите на интернет ще бъдат най-силно против достъпа, защото се страхуват от репресии заради използването без права на музика, филми и т.н. Трябва да се предвидят ограничения в целите - "да" за борба с организираната престъпност, "не" за търговската страна на интернет. Въобще в демократичния свят големият проблем е да се намери балансът между правата на полицията за достъп до личното пространство в името на пробива в битката с престъпността, тоест обществения интерес, от една страна, и личните права на гражданите, от друга. |
| Преди и сега Най-съществената разлика между поисканите промени в ЗЕС от предишното ръководство на МВР в лицето на Румен Петков и Михаил Миков и новия проект е в съдебния контрол. При предишното ръководство той напълно отсъстваше. Друг е въпросът, че експерти от неправителствените правозащитни организации, които днес ще представят позицията си на обсъждането в МВР, оценяват предвидения сега съдебен контрол като "театрален", тъй като по правило не можело да се контролира достъп, който интерфейсът превръща в постоянен и тотален. Предвидени са два регистъра - в Дирекцията за оперативни технически операции (ДОТО) и в съответния съд, в които да се вписват всички разрешения за достъп и всички "търсения" в мрежата. И двата регистъра не са публични. Въвежда се контролна роля на Комисията за защита на личните данни. Мобилните оператори и интернет доставчиците, както и МВР са задължени всяка година да представят на комисията информация за използването на трафичните данни. Глобата, която може да бъде наложена административно на длъжностни лица за злоупотреба с придобитите данни или за неизпълнение на задълженията, нараства значително спрямо сегашните 300 лв. и ще варира от 1000 до 5000 лв. |
