В края на 20-ти век беше невъзможно да прегледате каналите, без да намерите поне един документален филм за Бермудския триъгълник, област в Атлантическия океан, която поглъща кораби и самолети.

Но през последните години се появи нов жанр туит - въпросът какво се е случило с мистерията на Бермудския триъгълник.

Какво стои зад внезапния спад в интригите около мистерията на Бермудския триъгълник? Е, може да има нещо общо с факта, че е многократно решавана и че не е имало мистерия, преди всичко. Но за хората, на които тази интрига липсва от живота им, нека се върнем в началото, пише IFL Science.

Интересът към слабо дефинирана зона на океана между Флорида, Пуерто Рико и Бермудските острови може да бъде проследен до статия от 1968 г. за "Полет 19" през 1945 г. На 5 декември 1945 г. пет американски торпедни бомбардировача Avenger изчезват над предполагаемия Бермудски триъгълник , при средни метеорологични условия и под контрола на няколко опитни пилоти, както и неопитни пилоти, които са били на обучение.

Около 16:00 часа е прихванато радиосъобщение между един обучаващ се и техния инструктор, в което се обясняваше, че не са сигурни в позицията си и че компасът на самолета не функционира добре. Малко след това самолетите се изгубват някъде на изток от Флорида и никога повече не са видени или чути.

Колкото и интригуваща да е статията, самолетите изчезват по най-различни причини. В този случай Военноморските сили допускат, че след като се е загубил, екипажът вероятно е бил принуден да извърши кацане на вода, за което развълнуваното море е било неподходящо.

"Възможно е също така да се е намесило някакво неочаквано и непредвидено развитие на метеорологичните условия", пишат те в доклад, "въпреки че няма доказателства за странни бури в района по това време".

Въпреки това, нещо в идеята за зона, в която неща изчезват, пуснало корени и потъванията и изчезналите самолети в района били приписани на Бермудския тригилник през годините. Даже потъванията със задна дата, случили се преди 1945 г.,  били приписани на Триъгълника в ретроспекция, включително загубата на USS Cyclops, който изчезна безследно по пътя към дома от Бразилия през 1918 г.

В информационен лист бреговата охрана на САЩ събира възможни рационални обяснения за изчезванията в района.

"По-голямата част от изчезванията могат да бъдат приписани на уникалните екологични характеристики на района", пишат те. "Първо, Дяволският триъгълник е едно от двете места на земята, които магнитният компас сочи към истинския север. Обикновено той сочи към магнитния север. Разликата между двете е известна като вариация на компаса. Размерът на вариацията се променя с до 20 градуса, докато човек обиколи земята. Ако тази вариация или грешка на компаса не бъде компенсирана, навигаторът може да се окаже далеч от курса и да бъде в голяма беда."

Те отбелязват, че друг район, познат като Дяволското море на рибарите, точно до източното крайбрежие на Япония, има същия проблем.

"Друг екологичен фактор е характерът на Гълфстрийм", продължават те. "Той е изключително бърз и бурен и може бързо да изтрие всяко доказателство за бедствие", бързо превръщайки трагичната загуба на кораб в мистерия, която може никога да не бъде разрешена.

"Непредсказуемият карибско-атлантически модел на времето също играе своята роля. Внезапните местни гръмотевични бури и водни торнадо често са катастрофални за пилотите и моряците."

Но всичко по-горе е без значение, тъй като статистически няма повече инциденти в Бермудския триъгълник в сравнение с други райони на океаните и моретата. Всъщност проучване, разглеждащо най-опасните води за корабоплаване чрез документиране на аварии и инциденти, не включва Бермудския триъгълник в топ 10. Междувременно документален филм на Канал 4 на Обединеното кралство, разглеждащ инциденти около Бермудския триъгълник, установи, че "голям брой кораби не са потънали там".

Убеждението, че в района има повече потъвания, вероятно идва от медиите (и теоретиците на конспирацията), които се фокусират върху всякакви потъвания в района, поради интригите около Бермудския триъгълник, засилвайки мистерията. Макар че реално статистически погледнато, инциденти не e по-вероятнo да се случат тук, отколкото в други райони, през които преминават кораби и самолети.

И така, защо внезапно Бермудският триъгълник получава по-малко внимание?

Вероятно защото хората, които правят програми и статии за предполагаемата мистерия, и достатъчна част от публиката знаят, че това всъщност не е нещо особено или поне не е достатъчно мистерия, за да продължи да привлича зрители.