Колкина дупка стана най-дългата пещера в България с 19 164 м подземни галерии. До момента най-дългата пещера беше Духлата, до с. Боснек, с 18 200 м. Това съобщиха за БТА спелеолози от пещерния клуб „Под Ръбъ“, който проучва пещерата.
През 2017 г. Колкина дупка, до с. Зимевица, община Своге, стана най-дълбоката пещера с дълбочина от 543 м.
В периода 19 - 24 септември т.г. беше последното изследователско проникване в Колкина дупка, в което участваха пещерняците Йорданка Донкова, Алекси Минев, Антон Танковски, Георги Беров, Димитър Генов, Кирил Цанев и Тина Алексова.
Йорданка Донкова казва, че след пробива на предходната експедиция очакванията, че Колкина дупка има потенциал да стане най-дългата пещера в България са се потвърдили. Събраният екип от седем души е с ясно поставена цел. "Приоритизираха се местата с най-голям потенциал и благодарение на неуморния труд на групата бяха проучени над 1000 метра нови галерии'', посочи Донкова.
По думите й за момента освен, че е най-дълбоката и най-дългата в България, Колкина дупка е определено и най-трудната за проникване и проучване пещера. За такъв тип изследване се изискват много добре подготвени изследователи, които освен с техническа подготовка (боравенето със спелео - алпийски инвентар и техника), трябва да бъдат и много добре подготвени физически, тъй като престоят под земята понякога трае до 12 часа.
Като спелеолог и хидрогеолог съм сигурен, че там има още много галерии, пещерни образувания, реки и други красоти, които могат да бъдат видяни в една пещера. Колкина дупка ще продължи да расте и да старее, защото природата е така устроена, казва Светослав Маринов, един от членовете на „Под Ръбъ“.
Според една от изследователките на пещерата, Ефросина Христова, която е участвала в повече от 30 изследователски прояви, достигането до най-отдалечените места за проучване в Колкина дупка изисква комплексен подход - добра подготовка, увереност и време. Спецификата на пещерата е такава, че ако нещо се обърка, възможностите за реагиране са минимални, което също създава допълнителна трудност при организирането и провеждането на експедициите, отбеляза Христова.
В Колкина дупка има три подземни лагера. Те са организирани и изградени с цел изследователите да могат да ги използват като база при техните проучвания. По време на експедициите в лагерите има спални чували, газови котлони, храна и друг инвентар. В такива неприветливи условия е изключително важно пещерняците да имат място, предлагащо комфорт и възможност за почивка.
Според Павлин Димитров (Папи), един от двигателите на клуба, краят на пещерата все още е далече.
''Уникалното в Колкина дупка е, че това е една от големите хидрогеоложки системи в България, състояща се от над 30 отделни подземни реки, които до момента отводняват територия от четири квадратни километра площ. В бъдеще очакваме проучванията да надминат 30 км и има потенциал от 700 м дълбочина, въпрос на време е тези груби числа да станат реалност, коментира Димитров.''
Въпреки внушителните до момента резултати и обещаващите прогнози, спелеологията и изследването на пещери не се характеризира с поставянето на рекорди. По-скоро с вяра и начин на живот, които се крепят на постоянно изследване, излизане извън границите на познатото и комфорта, споделиха от клуба.
Повече за дейността и изследванията на Пещерен клуб "Под Ръбъ" може да бъде намерена на www.pod-rb.eu/.
