Правите ли понякога неща, или вземате ли решения, след които се чудите къде ви е бил акълът? Може би две прозрения от областта на мозъка ще ви помогнат в бъдеще да разбирате себе си малко по-добре.

Хората са сложни същества, изтъкани от противоречия. Създаваме си навици, макар да знаем, че са вредни. Лъжем другите, въпреки че им се доверяваме. Чувстваме се незадоволени, макар че сме здрави и сити и имаме всички основания да бъдем щастливи. Досега никой не е успял да обясни стопроцентово човешкото поведение, мисли или чувства. Благодарение на съвременните науки като неврологията междувременно знаем, че мозъкът е невероятно сложен и много по-прецизен и ефективен от който и да било компютър. И има огромно участие в онова, което правим, мислим и чувстваме; накратко – определя ни като личности. Ето защо най-вероятно ще мине доста дълго време, докато разберем как точно функционираме.

Все пак изследователите на мозъка са разгадали някои неща – например че навиците са „програмирани“ в друг мозъчен дял, различен от езика и съзнанието, в резултат на което понякога ни е трудно да ги обясним (или дори да ги възприемем).

Освен това „изчислителният ни център“ изглежда следва два основни принципа, които играят голяма роля за много от действията и решенията ни. Австрийският психолог и невролог Нилс Бирбаумер ги е описал в книгата си „Твоят мозък знае повече, отколкото си мислиш“:

1.“Мозъкът иска ефекти, които са били оценени като емоционално позитивни“.

2."Мозъкът е отворен за всичко, стига да преследва желания ефект“.

Ето какво означават тези принципи за човешката личност:

1. Постоянно се стремите към щастие и радост

Повечето от действията и решенията ни – ако не и всички, целят едно нещо: да се чувстваме добре. За да го постигнем, мозъкът ни залага предимно на емпирични данни: повтаряме онова, което в миналото ни е донесло приятни емоции, или го използваме като ориентир в нови ситуации. Например когато сме избегнали даден конфликт и сме доволни, че сме го направили, защото хармонията ни е по-важна от това да се наложим или докажем, вероятно и при следващия ще капитулираме. Ако, напротив, маневрата за измъкване ни е накарала да се почувстваме унизени, пренебрегнати и нищожни, навярно ще вземем решение следващия път да реагираме другояче. Но дали наистина ще го направим и дали ще подейства, е друг въпрос. Чрез емоционално позитивни възгледи, тоест чрез позитивни преживявания възникват или се затвърждават моделите ни на поведение, усилията и старанията ни, а също и маниите – на мозъка му е напълно безразлично какво правим, стига да се чувстваме добре. Едва когато се опарим или провалим благодарение на методите, които използваме, вероятно ще си вземем поука и ще пробваме да ги променим. Това ще ни се удаде най-добре, ако ги заменим с похвати, които възможно най-бързо ще ни създадат същите, ако не и още по-положителни емоции. Защото в противен случай ще се наложи да действаме едва ли не срещу мозъка си, а, както вече казахме: той е по-прецизен и ефективен от всеки компютър...

2. Никога не оставате същите

Веднъж сте намерили себе си и готово? Съжаляваме, но не е толкова „просто“. Според Бирбаумер личността ни се променя цял живот, тъй като мозъкът постоянно се нагажда към новите обстоятелства наоколо. Ценности, стандарти, приоритети – когато условията се променят, мозъкът ни се приспособява и съответно реагираме. Така например е възможно някой сам по себе си съобразителен и благоразумен човек изведнъж да започне да се презапасява в пандемия. Чувства се по-добре, ако у дома има много тоалетна хартия, отколкото ако мисли за другите. Който е бил мил и приветлив на 20, не е задължително да бъде такъв и на 40. Може да имате навици и принципи, на които се стремите да останете верни, но готовността ви да се адаптирате е голяма сила и ви прави непредвидими – дотолкова, че понякога се чудите на самите себе си.