Украинските сили нанесоха голямо оперативно поражение на Русия, завладявайки почти цялата Харковска област в бърза контраофанзива. Украинският успех е резултат от умелото проектиране и изпълнение на кампанията, което включва усилия за максимизиране на въздействието на западните оръжейни системи като HIMARS, съобщава в най-новия си доклад за оперативната обстановка в Украйна базираният във Вашингтон Институт за изследване на войната (ISW).
Изводите на анализаторите от международния тинк-танк се подкрепят и от данните на руското командване, което в понеделник сутринта съобщава за продължаващо завладяване на населени места в Харковска област от силите на ISW.
Според ISW украинското превземане на Изюм е сложило край на перспективата, че Русия може да постигне заявените си цели в Донецка област. След оттеглянето си от Киев в началото на април, обявените руски цели бяха да завземат цялата територия на Луганска и Донецка области. Руската кампания за постигане на тези цели беше атака по дъгата от Изюм през Северодонецк до района в близост до град Донецк. Тази атака имаше за цел да превземе Северодонецк, Лисичанск, Славянск, Бахмут и Краматорск и да продължи до западната граница на Донецка област. Руските сили успяха да превземат Северодонецк на 24 юни и Лисичанск на 3 юли след дълга и изключително скъпа кампания. След това последва застой без успехи на руснаците в превземането на големи селища и територии. Руската позиция около Изюм обаче все още застрашаваше украинските защитници на Славянск и запазваше за руснаците възможността да се върнат към атаката на северните сектори на дъгата, коментира ISW.
Загубата на Изюм обрича първоначалния план на руската кампания за тази фаза на войната и гарантира, че руският напредък към Бахмут или около град Донецк не може да бъде решаващ (ако изобщо се случи). Дори евентуално и малко вероятно руско превземане на Бахмут няма да помогне за постигането на първоначалните цели на тази фаза от кампанията, тъй като няма да бъде подкрепено от настъпление от Изюм на север. Така продължаващите руски настъпателни операции срещу Бахмут и около град Донецк са загубили всякакво реално оперативно значение за Москва и просто хабят част от изключително ограничената ефективна бойна мощ, която Русия запазва.
По дискусионния въпрос за целите и успехите на Украйна по Херсонското направление, екипът на ISW твърди, че няма основания да се говори, че обявената от ВСУ контраофанзива в Херсонска област е само фикция. Украинските сили са атакували и са постигнали успехи по няколко важни места на западния бряг на река Днепър. Те прерязаха двата моста през реката и продължават да ги държат прекъснати, както и да пречат на руските усилия да поддържат доставките чрез шлепове и понтонни фериботи. Украйна е ангажирала значителна бойна мощ и е съсредоточила значителна част от доставените от Запада прецизни системи с голям обсег, които има, по тази ос и е малко вероятно да го направи само за да привлече руските сили в района.
Украинският натиск в Херсон, съчетан с бързата контраофанзива в Харков, поставя руснаците пред ужасна дилема във времето и пространството. Русия вероятно няма достатъчно резервни сили, за да завърши формирането на нова отбранителна линия по река Оскил, което се твърди, че се опитва да прави, преди украинските сили да продължат напредването си и през тази позиция, ако решат. Благоразумието би изисквало Русия да изтегли сили от други сектори на бойното пространство, за да установи отбранителни линии по-на изток от река Оскил, за да гарантира, че може да удържи границата на Луганска област или линия възможно най-близо до тази граница.
„Руските войски около Бахмут и близо до град Донецк продължават настъпателните операции, сякаш не осъзнават опасността за Луганск, а руските сили в Херсон все още са изправени пред атака и заплаха от нови атаки по тази ос. Руският президент Владимир Путин рискува да направи обичайна, но смъртоносна грешка, като чака твърде дълго, за да нареди подкрепления към линията Луганск, като по този начин се компрометира отбраната на Херсон или се прекратяват настъпателните операции около Бахмут и град Донецк, без навреме да се поставят войски в позиция за защита срещу продължаващите украински атаки в Луганск. Украинската кампания изглежда има за цел да постави Путин точно пред такава дилема и да извлече полза от почти всяко негово решение.“ – анализира американският институт.
На фона на еуфоричните настроения както в Украйна, така и на Запад и на критичните до панически коментари в самата Русия, военните аналитици от ISW са на мнение, че сегашната контраофанзива няма да сложи край на войната. Кампанията в североизточна Украйна в крайна сметка ще достигне кулминация, позволявайки на руснаците да възстановят стабилна отбранителна линия и евентуално дори да проведат локализирани контраатаки. Украйна ще трябва да започне последващи контранастъпателни операции, вероятно няколко, за да завърши освобождаването на окупираната от Русия територия. Институтът прави очевидно налагащия се през последните седмици извод, че войната ще продължи вероятно и през 2023 година.
Украйна обърна хода на тази война в своя полза. Киев вероятно все повече ще диктува местоположението и естеството на големите битки и Русия ще се окаже, че реагира все по-неадекватно на нарастващия украински физически и психологически натиск в последователни военни кампании, освен ако Москва не намери някакъв начин да си върне инициативата.
Руски официални лица и военни блогъри, ангажирани с руската война в Украйна, все повече обвиняват руското Министерство на отбраната (МО) за руските провали на фронтовата линия. Чеченският лидер Рамзан Кадиров заяви, че ако днес или утре няма промени в руската „специална военна операция“, той ще се свърже с Кремъл, за да „обясни ситуацията на място“.
Изявлението на Кадиров е слабо завоалирана критика към руското МО за липсата на ситуационна осведоменост (или честност) и подчертава това, че МО е заето с поддържането на фасадата на успешна и бърза руска инвазия в Украйна. Руското министерство на отбраната не признава успешните украински контраофанзивни операции около Харковска област, вместо това разпространява очевидно фалшив разказ за умишлено руско репозициониране без никаква смислена обосновка.
Един от военните микроблогъри отбелязва, че цивилно лице, като ръководителя на частната военна компания „Вагнер“ Евгений Пригожин трябва да замени руския министър на отбраната Сергей Шойгу, защото цивилните могат по-добре да се справят „с вредния характер на военната бюрокрация.“
Засилващите се публични атаки срещу Шойгу и руското МО предпазват руския президент Владимир Путин от личната отговорност за поставянето на непостижими цели за нахлуването, като прехвърлят цялата вина за руските провали на МО и висшето военно командване. Путин може да приеме и дори да подкрепи тези атаки, за да продължи това отклоняване на вината от себе си.
Контраофанзивата в Харковска област вече вреди на отношенията на Кремъл с руското министерство на отбраната, като допълнително отчуждава Путин от висшето военно командване. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Путин е отложил всичките си срещи с ръководството на руското МО и представители на руската отбранителна индустрия в Сочи - странно решение на фона на военната оперативна и отбранителна индустриална криза, пред която е изправена Русия, отбелязва ISW.
Химена
Незавършил Харвард майна