„Соц автосалон” показаха в Димитровград днес по повод 75 години от създаването на града. На паркинга до Голямата пейка посетителите разглеждаха коли като Волга, Москвич, Вартбург, Трабант, Шкода, Жигули, Лада 1500, полски Фиат, микробус Рено Булгар, Лада Самара и военен джип. В изложението участваха автомобили от Стара Загора, Пловдив, Велинград, Кърджали, Свиленград, Хасково и Димитровград. Кметът на Димитровград Иво Димов разгледа изложените автомобили и поздрави участниците в първото по рода си изложение на соц автомобили.
За реставрацията на част от автомобилите сегашните им собственици са вложили повече от пет години време, за да ги върнат в автентичния им вид. Най-старото возило бе на повече от шейсет години.
„Соц автосалон” показва автомобилния парк на най-разпространените и ползвани автомобили от времето на социализма. Тогава за покупка на лек автомобил се е чакало десетина години, като по улиците са движили основно лади, москвичи, вартбурзи и трабанти. Волгите са били резервирани за партийния елит, а западен автомобил е можело да се купи само с валута от “Кореком”. В края на 80-те години на миналия век са се продавали по 40-50 хиляди нови автомобила годишно и то единствено през монопола на държавната компания ДСО „Мототехника”. В условията на днешния свободен пазар на автомобили звучи невероятно, че тогава за закупуването на една кола се е чакало повече от 10 години. Първоначално се е правела вноска за съответния автомобил и хората са чакали да „им излезе номерът”. Дори е имало традиция, когато се роди дете да му се прави вноска за кола като това допълнително е увеличавало броя на чакащите. Понякога накрая хората са нямали пари да купят колата и са си продавали номерата.
В изложението „Соц автосалон” бяха представени:
Wartburg 311 Deluxe (син/бял) - Собственост наВладимир Йовчев от Димитровград, който е четвърти собственик на автомобила. Първият собственик е бил лекар, работил в Източна Германия. Пътувал е до Париж с тази кола. Карал я е около две години, след което я продава на човек в Димитровград, който работил по това време в ПЕК. Той от своя страна след години я продава на монтьор на автомобили, от който сегашният й собственик я купува. Интересното при неговия модел е, че само 4-5 коли в България с такъв двигател. Водното охлаждане на колата е термо сифон т.н. няма водна помпа.
Произведен: 1961г.; Каросерия: 4+1 местна, с 4 врати.; Двигател: 970 куб.см.; Мощност: 37 к.с.; Максимална скорост: 140 км/ч.; Гориво: бензин.
*Моделът Wartburg 311 се произвежда от 1955 до 1966г. За първи път моделът Wartburg 311 е представен на Пролетния панаир в Лайпциг и жъне огромен успех сред посетителите. Моделът е произвеждан в различни версии и е изнасян за над 50 страни. Размерите на автомобила седан са ширина/дължина/височина, съответно 4300д./1520ш./1450мм., с тегло от 920кг. празен.
ВАЗ 2102 „Жигули” комби (червена) –Собственост на Владимир Йовчев от Димитровград. Той е първи собственик на автомобила, който купува като нов от тогавашната държавна фирма ДСО ”Мототехника” от клона в Стара Загора. Десет години са чакали, за да излезе номера за колата и да я купят. Преди това баща му е имал вноска за Москвич, която прехвърлил първо за ИЖ – първия Москвич хечбек, а след това за Жигулата. Докато си купят новата дългоочаквана кола са карали „Запорожец”.
Произведен: 1978г.; Каросерия: 4+1 местна, с 5 врати (оригинално комби).; Двигател: 1200 куб.см.; Мощност: 64 к.с.; Максимална скорост: 160 км/ч.; Гориво: бензин.
*Автомобилът ВАЗ-2102 "Жигули", е произведен на завод "Волга" в периода от 1971 до 1985 година. Дизайнът на автомобила е разработен въз основа на лицензионната версия на италианския Fiat - Familiare 124. ВАЗ-2102 има засилено задно окачване и може да се използва за превоз на стоки.
Волга ГАЗ 21 (бяла) – Собственост на Запрян Георгиев от Димитровград. Той купува колата от дъщерята на починалия първи собственик на автомобила, който живял в Стара Загора. Отнема му близо 5 години да я реставрира напълно с автентични резервни части поръчвани от Украйна и Русия.
Произведен: 1962г.; Каросерия: 4+1 местна, с 4 врати (седан).; Двигател: 2480 куб.см.; Мощност: 75 к.с.; Максимална скорост: 140 км/ч.; Гориво: бензин.
Волга ГАЗ 21 (черна) бензин – Собственост наЗапрян Георгиев от Димитровград. Той е трети собственик на автомобила. Колата той купува от човек от Димитровград, а първите следи водят към първи собственик от гр.Пловдив. Автомобилът е бил бракуван и на настоящият собственик му отнема повече от 5 години, за да реставрира колата в автентичния й блясък с оригинални части.
Произведена: 1964г.; Каросерия: 4+1 местна, с 4 врати (седан).; Двигател: 2480 куб.см.; Мощност: 75 к.с.; Максимална скорост: 140 км/ч.; Гориво: бензин.
Волга ГАЗ М 21 (черна) дизел – Собственост на Иван Николов от град Стара Загора. Волгата е с двигател на Мерцедес.
Произведен: 1971г.; Каросерия: 4+1 местна, с 4 врати (седан).; Мощност: 120 к.с.; Гориво: дизел.
*Волга е руска марка автомобили, произвеждани във фабриките на „ГАЗ“ (Горковски автомобилен завод)в Нижни Новгород. Първият модел „Волга“ е от 1956 година под името „ГАЗ 21“. Със своя модерен дизайн, тя се превърща в символ на високия статут в съветската номенклатура. Дизайнер на модела е Лев Еремеев (той е и дизайнер на тялото на „Чайката“). За повече от 14 години производство много модификации и прототипи Волга „ГАЗ 21” е изнасян в страни като Белгия, Австрия, Финландия, Швеция, Холандия, Кипър, Англия, Индонезия, Гърция и страните от Близкия изток. Експортните модели се отличават с подобрени покрития. „Волга” също е произвеждана и в чужбина, например от белгийската компания S.A. Scaldia-Volga, заедно със Sobimpex N.V.
FIAT 125p (бял) – Собственост на Добрин Пенев от Димитровград, който е втори собственик на автомобила. Притежава колата от пет години и я ползва всеки ден. Автомобилът е закупен от гр.Велико Търново от възрастен мъж, който имал колата от нова и се е грижил цял живот за нея.
Произведен: 1982г.; Каросерия: 4+1 местна, с 4 врати (седан).; Двигател: 1500 куб.см.; Мощност: 84 к.с.; Максимална скорост: 180 км/ч.; Гориво: бензин.
*FIAT 125 е въведен от FIAT през 1967г. и се произвежда до 1972г. в Полша той започва да се произвежда след 1975г. След края на Втората световна война Полша няма възможност за производство на свой автомобил. В крайна сметка поляците избрали компанията „FIAT”, с която да си партнират в изграждането на нови производствени мощности, както и в асемблирането на актуалния модел – „FIAT 1100”. В разгара на „Студената война” от СССР не разрешили на Полша да подпише договор с италианците, но дали разрешение за производство на автомобил „Варшава” по лиценз на следвоенната „Победа”. След като производството на голямата и нерентабилна „Варшава” е спряно, бившият вече полски завод „FSO” се нуждаел от нов модел автомобил.„FIAT” продава лиценз на поляците и започва сглобяването на „FIAT 125р”, който всъщност бил визуално копие на италианския „FIAT 125”. Полските автомобили се различават в някои детайли от италианските такива. От италианската версия на автомобила са произведени около 600 000 екземпляра, а от модела Полски Фиат 125p е произведено впечатляващото количество от 1 445 699 автомобила.
Москвич 408 (син) – Собственост на Георги Пушкаров от гр.Хасково. Той е втори собственик на автомобила. Георги има специални предпочитания към марката, тъй като и дядо му е имал същата кола.
Произведен: 1971г.; Каросерия: 4+1 местна, с 4 врати (седан).; Двигател: 1357 куб.см; Мощност: 55 к.с.; Максимална скорост: 125 км/ч; Гориво: бензин.
Москвич (бял/син) – Собственост на Деян Господинов от гр.Стара Загора.
Произведен: 1971г.; Каросерия: 4+1 местна, с 4 врати (седан).; Мощност: 55 к.с.; Гориво: бензин.
Москвич 408 И (светло син) – Собственост на Георги Влахов от гр.Велинград. Той получава автомобила като наследство от дядо си, който го е закупил чисто нов.
Произведен: 1975г.; Каросерия: 4+1 местна, с 4 врати (седан).; Двигател: 1300 куб.см; Мощност: 50 к.с.; Максимална скорост: 160 км/ч.; Гориво: бензин.
Москвич 408 И (светло син) – Произведен 1975г.Собственост на Стефан Панделиев от гр.Силенград.
*Москвич 408 е съветски автомобил, произвеждан от автомобилния завод „Москвич“ и един от най-популярните автомобили от соц времето. За известен период моделът е сглобяван и в българския завод „Балкан“ в Ловеч от 1966 – 1990г. Качествата му го правят търсен дори в Западна Германия и Белгия.
"Автомобил, в който всичко изглежда вечно"- такава е оценката на Москвич-408 от западногерманското списание Motor Rundshau. Същото издание съобщава, че западногерманската кантора за търговия с Изтока ще внесе през 1968 г. 500 броя Москвич 408. Новият модел 408 е показан на международното изложение в Лондон през 1965 г., където удачната за времето си конструкция предизвиква интерес, в резултат на което през 1968 г. 55% от производството на МЗМА е продадено извън пределите на тогавашния СССР. Клиентите са привлечени от дизайна на автомобила с ефектните мини преки на задните калници в стил Cadillac. Естествено да не забравяме, че автомобилите за износ са били с форсирани двигатели и допълнителни декоративни елементи, и не на последно място са преминавали през повишен контрол на качеството.
По-късно през 1969 г. моделът “408”, заедно с “412” претърпява модернизация
“Москвич-408” е произвеждан плътно до декември 1975 г.
ВАЗ 2103 (Лада) (жълта) – Собственост на Георги Димитров от гр. Кърджали. Дебютът на модела ВАЗ 2103 е през декември 1972 г., а този конкретен автомобил е слязъл от поточната линия в Толияти през май 1979 г., когато Волжският Автомобилен Завод получава най-високото държавно отличие на тогавашния СССР- Знак за качество. Автомобилът е бил притежание на един от най-популярните лекари в Кърджали - д-р Пачеманов (купен от него като нов от "Мототехника"). Съхраняван е основно в гараж и не е "нощувал" под открито небе. След като д-р Пачеманов печели Ford Fiesta от първата томбола след 1989 г. за лек автомобил (организирана от официалното издание на СБА "Авто Мото Свят"), той се "сбогува" със своята Лада и тя попада в ръцете на Георги Димитров, който също не пропуска да покаже любовта си към съветската машина и я поддържа според заводските изисквания на производителя. Колата се съхранява в гараж и е чест спътник на семейството в различни пътешествия и дейности.
Произведен: 1979г.; Каросерия: 5 местна, самоносеща, с 4 врати (седан).; Двигател: 1452куб.см.; Мощност: 75 к.с. (55кВт); Максимална скорост: 152 км/ч.; Гориво: бензин.
*ВАЗ 2103 „Лада” е изключително луксозна и пъргава за времето си кола. През 1967 е създаден съветско-италиански консорциум за производство на нов съветски автомобил. Той трябва да е копие на много модерния Фиат 124, печелил приза „Кола на Европа – 1966“. През 1970 производството стартира. Автомобила носи името „Жигули“, после променено на „Лада“. До 1983 автомобила претърпява седем модификации, две от тях в комби вариант. Тогава стартира производството на новата „Самара“. На 15 август 1966г. съветското министерството на външната търговия подписва с италианския гигант „Фиат“ договор за сътрудничеството в разработката на автомобил, проект за автомобилен завод и неговото изграждане. Съвместната работа започва почти веднага. Решено е огромният комплекс, в който ще се сглобява новият съветски „народен“ автомобил, да бъде изграден в град Ставропол-на-Волга, прекръстен още същата година на Толиати в чест на ръководителя на италианската комунистическа партия Палмиро Толиати, който взема и непосредствено участие в преговорите между СССР и „Фиат“. Съвсем скоро обаче идва въпросът как да бъде назован заводът. В официалните документи от това време се използва повече от конкретното наименование „Завод за производство на леки автомобили в гр. Толиати“, което твърде много прилича на италианското Fabrica Italiana Automobili Torino (FIAT). Именно италианците обаче в своите документи за краткост използват „Завода на Волга“, което се харесва на руските им колеги и през 1967 новото съоръжение бива официално наречено Волжски автомобилен завод (ВАЗ). От 1973 г. автомобилите на ВАЗ се наричат „Лада“ – наименование, използвано в началото само за колите за износ, но след това навлязло и на вътрешния пазар. На 21 декември 1973 г. е произведен 1-милионният „ВАЗовски“ автомобил, който обаче е от модела ВАЗ 2103 (Лада 1500). Не по-малко интересна е историята на емблемата на ладите. Проблемът възниква неочаквано – радиаторната решетка на автомобила е точно копие на тази от първообраза Фиат 124. Логично обаче жигулите не могат да носят знака на Фиат, а съветски проект липсвал. Срокът изтичал, а до решение така и не се стигало. Идеята в крайна сметка идва от Москва – А.С. Декаленков представя стилизирано изображение на староруска лодка, която заедно с платното си формира буквата „В“ (Волга, волжски, ВАЗ…) или „L“ (Lada, ако желаете). Проектът бил изпратен в Торино, тъй като се оказва, че емблемата не може да бъде изработена в Толиати. През януари 1970 г. италианците са готови с първите 30 мостри. Цялата партида обаче е бракувана, тъй като под стилизираното „В“ вместо „Тольятти“ било изписано „ТольRтти“. Още тогава тези 30-ина екземпляра стават обект на колекционерски интерес и придобиват доста висока стойност. Не след дълго надписът „Тольятти“, с който са емблемите на автомобилите, произведени през 1970 г., отпада, но стилизираното „В“, макар и на няколко пъти променяно, остава и до днес.
Škoda 100 S (синя) – Собственост на Бончо Делчев от гр.Стара Загора, който е втори собственик на автомобила. Колата е изключително добре съхранявана и поддържана.
Произведена: 1986г.; Каросерия: 4+1 местна, с 4 врати (седан).; Двигател:1000 куб.см.; Мощност: 48 к.с. ; Гориво: бензин.
*Култовата Škoda 100/110, която се превръща в първия модел на чешката компания, от който са продадени повече от 1 милион бройки. Серийното производство на Skoda 100/110 започва на 25 август 1969 г. Това обаче е предшествано от драматични събития, а именно пожарът в завода в Млада Болеслав, Чехия който избухва две седмици по-рано. За щастие това се отнася само за старите сгради на инструменталното предприятие. Пепелта падна върху площ от 25 000 кв. м, но пожарът по никакъв начин не засяга производствения процес. Автомобилът се доказва като успешен на пазара и 8 години по-късно от него вече са произведени 1 079 708 автомобила, по-голямата част от които са от стандартния седан с означение 100. Skoda използва класическата за тези години концепция със задно разположен двигател и задно предаване. Skoda е доста красива за времето си, въпреки своята достъпна цена. Във време, в което останалите производители започват да разработват агресивен дизайн, за да привличат клиенти, в Skoda залагат на добродушно излъчване и два кръгли фара. Производството на серията 100/110 е завършено през март 1977 г. За този период са продадени 1 079 708 единици.
Трабант 601 (син/бял) – Собственост на Веселин Луканов от град Стара Загора.две врати, 624кс.
Произведен: 1988г.; Каросерия: 4+1 местна, с 2 врати (седан).; Гориво: бензин.
*Трабант (Trabant в превод спътник, пълно име – Sachsenring Trabant) е марка малолитражни източногермански автомобили, произвеждани между 1957 и 1991 г. в автомобилния завод VEB „Sachsenring“ в Цвикау, Германската демократична република. „Трабант“ става един от символите на ГДР. Атрактивното при тази кола е, че каросерията й е направена от памучни отпадъци и фенолова смола, за това много често го наричат шеговито „кашон”. За малко над 30 години производство дизайнът на този автомобил е останал непроменен, а произведеният обем е достигнал близо 4 милиона автомобила. Двутактовият му двигател е разпознаваем по характерния звук, който се чува много преди да се появи същинската кола. В днешни времена е почти с колекционерска стойност.
ЖУК А06 (зелен) товарен – Собственост на Митко Русев от Димитровград. През 2010т. го е закупил от ДАП. След, което е започнал възстановяването му. Модифицирал е вътрешността му и го е превърнал в нещо като кемпер.
Производство: 1991г.; Каросерия: 1+1, товарен.; Двигател: 2000 куб.см.; Гориво: бензин и газ.
Жук е марка полски микробус произвеждан от 1959 до 1998 г. в град Люблин. За производството му са използвани шасито, окачването и двигателят на Варшава (която е базирана на руската Победа, която е базирана на Опел Капитан модел 1939. Цялото производство на Опел в Берлин е изнесено за една нощ.). До либерализацията на полската икономика през 1989, Жук се използва масово от държавните институции, след това марката успява да се задържи няколко години на пазара, като продава колите предимно на частни лица. Фирмата е част от Шевролет и се продава под марката „Люблин“ Най-разпространения вариант е ван/минибус, среща се и във форма на камион. Произведени са около 587 000 бройки.
Рено Булгар (бял) - Произведено 1968г. Собственост на Росен Игнатов от Пловдив.
