Дърва няма. Ако пък изобщо има - то цената е много висока. Държавата обаче търси решение на грешното място. В това време преработвателите изкупуват всичко, а дървесина се използва дори и за производство на ток. В тази схема липсват обикновените хора, които отопляват домовете си с дърва.

„В област Смолян дърва няма. Едно, че няма нито един склад, обещан от Корнелия Нинова. И второ фирмите карат в завода за целулоза в Стамболийски. Там цената е хубава“.

Това каза за Свободна Европа мъж от смолянското село Давидково и помоли да не споменаваме името му.

Няколко дни по-рано държавата ограничи износа на дървесина, за да разреши проблема. Това обаче няма да се случи, показа проверка на Свободна Европа, защото причините за кризата са съвсем различни.

„Април месец съм платил на местна фирма 20 кубика (кубични метра - бел.ред.) бук. Цената беше 90 лева за кубик. Успяха да ми докарат 15, остават още 5 и не вярвам, че ще ми ги докарат“, разказва още мъжът от Давидково.

В сряда в област Смолян властите откриха горещ телефон за сигнали, свързани с доставката на дърва за огрев за населението. В планинските региони това е важно, защото почти всички домакинства се отопляват с дърва през зимата.

Хората там помнят как през февруари бившият вицепремиер Корнелия Нинова и тогавашният земеделски министър Иван Иванов, излъчени от БСП, казаха, че държавата ще отвори складове, за да продава дърва за огрев на хората без посредници и на ниски цени.

В Смолян тази новина е довела до масово записване на хората за получаване на евтини дърва.

„Това не се случи. За мен това обещание е чисто популистко, с което подведоха хората, които се отопляват на дърва”, каза областният управител на Смолян Стефан Сабрутев, цитиран от регионалното издание Отзвук.БГ. Той беше назначен от служебното правителство в първите дни на август.

На територията на Смолянска област не е открит нито един нов склад. Единственият, който досега съществува, е в Доспат. Той обаче е празен.

Подобна е ситуацията на много места в страната. Дърва няма.

В средата на август служебният министър на земеделието Явор Гечев реагира на проблема и каза, че иска да предотврати "заплахата от дефицит“ и издаде заповед за тримесечна забрана за износ на дървесина за трети страни, т.е. извън страните от Европейския съюз. Неговата идея е, че трябва да бъде спрян износът, за да остават дърва за хората в България.

Общото между всички споменати дотук имена е, че са от БСП. Но докато Нинова и Иванов са част от ръководството, то Гечев и Сабрутев са от т.нар. опозиция в партията.

Има и друго общо между действията на предишното и сегашното правителство - Нинова не разреши проблема, а предстои да видим как действията на Гечев също няма да го решат.

Колко дървесина произвежда и изнася България

Последният анализ на Агенцията по горите е за периода 2016 – 2021 г. Данните показват спад - както на количествата добита, така и на количествата изнесена дървесина. Изключение правят 2017 и 2018 г., но разликите в количествата не са големи.

Вероятно забелязвате, че износът е много малко на фона на добива. Това пък, вероятно, ви кара да се питате как тогава спирането на износа ще върне дървата на българския пазар. След малко ще стане дума и за това.

Данните показват и общо увеличение на вноса в България на дърва за огрев и на необработен дървен материал за периода 2017-2020 г. Увеличението е най-значително при вноса на дърва за огрев, който от 36 530 тона през 2017 г., през 2020 г. вече е три пъти повече и достига 100 876 тона.

Как изглежда тази картина от началото на тази година?

Данните на Националния статистически институт за първите 6 месеца на 2022 г. показват, че България е изнесла близо 24 хил. тона необработена дървесина.

В България е възприето дървеният материал да се търгува в кубични метри. Преобразуването от тонове в кубични метри е много условно и зависи както от вида на дървата, така и от това дали става въпрос за сухи или мокри дърва.

Като ориентир обаче е прието, че около 700 килограма са равни на 1 кубичен метър дърва. Това означава, че са изнесени около 34 хил. кубика необработен дървен материал. Това е само 1 на сто от добива за същия период, показват данните на Агенцията по горите.

Това означава, че дори целият износ да бъде спрян, това не може да промени видимо ситуацията.

Най-много дървесина е изнесена за Гърция – над 11 хил. тона. На второ място е Румъния с около 6 хил. тона. Следват Северна Македония, Китай и Турция.

Данните показват, че над половината от износа е за страни от ЕС. Това означава, че спирането на износа за трети страни, такива извън ЕС, ще има още по-незабележим ефект върху пазара в страната.

За същия период България е внесла приблизително същото количество необработен дървен материал - 26 хил. тона (или 38 хил. кубични метра). Това е само с 2 хиляди тона повече от износа.

Всички тези числа разкриват една картина, която беше спестена от земеделския министър, когато обясняваше защо ще ограничи износа - пазарът на дърва в България е почти изцяло затворен и нито вносът, нито износът играят някаква съществена роля.

Какво тогава ще промени забраната за износ

Отговорът е кратък: почти нищо. Причината е, че количествата изнасяна дървесина са малки на фона на общия добив.

Бившият председател на Агенцията по горите и бивш депутат от „Продължаваме промяната“ Александър Дунчев определи забраната като популизъм. 

„Забраната за износ на дървесина няма да реши проблема с недостига“, каза Дунчев за Свободна Европа. Забраната се отнася само за трети страни „и може лесно да се заобикаля, като се изнася за Турция през Гърция например“, каза още Дунчев.

Фоторегистърът на Югозападното държавно предприятие показва, че през последната седмица износът към Гърция е активен.

Според бизнесмена Красимир Дачев, който е собственик на целулозната фабрика „Свилоза“ в Силистра, от забраната за износ на дървесина „няма да има особен ефект, но е показателна, като симптом за политиката на министъра, че търси решение“.

„Тази забрана е безсмислена, защото количествата дървесина не отиват в чужбина. Проблемът е, че дърветата продължават да са си в гората, а ние не можем да ги добием“, каза Цветан Цонев от Асоциацията на дърводобивните фирми.

Къде са дървата

Дърва има, но те не стигат до хората, които ги търсят за отопление. Когато някъде все пак се появят дърва, те са на доста по-високи цени. Причините за това са няколко.

Едната е, че държавните предприятия нямат ресурса да добиват дървесината сами, а трябва да възлагат дейността на частни фирми.

"Фирмите не влизат да секат, защото цената, която държавните предприятия плащат, за да се влезе да се сече, е много ниска“, каза Цветан Цонев.

Другата причина е повишеното търсене на дървесина. Първо, от индустрията след кризата заради пандемията от COVID-19. Второ, от хората, които се отопляват с дърва. По официални данни това са около една трета от домакинствата. Поскъпването на ток и газ обаче кара още хора да минат на дърва.

"Хората се страхуват от повишаване на цените или недостига на ток и газ“, каза Александър Дунчев.

Така, за да секат дърва, в гората влизат само частни фирми, спечелили търгове за добив на дървесина. Те обаче нямат ангажимент да я продават на населението за огрев, а търсят най-добрата цена. Такава цена дават дървопреработвателните фирми, които произвеждат от дървесината хартия, опаковки, дървени плоскости.

„Всичко отива в дървопреработвателните фирми. При пазарна икономика ние няма как да кажем на фирмите: карайте по 100 лева на хората“, каза директорът на Югозападното държавно предприятие (ЮЗДП) Дамян Дамянов.

Според Дунчев още една причина за недостига на дърва за огрев са „спекулативните практики на фирми с политически протекции, получаващи привилегирован и често финансово по-изгоден достъп до дървесния ресурс, което им позволява да прилагат спекулативни ценови практики“, каза той.

Според Красимир Дачев има изкуствено създаден дефицит.

„Хората са жертва на политиците. Горските чакат да им наредят нещо. Когато бяха много избори (през 2021 г. се проведоха три пъти парламентарни избори – б.а.) до нас дървесина не стигна“, каза Дачев. Друг проблем според него е, че от „няколко години горските стопанства не си изпълняват плановете за сеч“.

Думите му потвърди и Александър Дунчев, според когото „плановете за добив се изпълняват едва на 70-80 на сто поради липса на работна ръка или по административни и спекулативни причини“.

Защо дървата за огрев са скъпи

Цената на дървения материал се вдига заради високите цени, на които купуват дървопреработвателните предприятия. Според източници на Свободна Европа те купуват по 150 лева за кубичен метър плюс премия от 1000 лева на камион.

„Тази цена убива местното население“, каза Дамян Дамянов.

От два независими един от друг източника Свободна Европа научи, че заради високата цена на тока, някои дървопреработвателни предприятия използват дървесина и за производство на електроенергия.

„Някои предприятия използват незаконно дървесина за ток, но няма да кажа кои“, потвърди и Красимир Дачев.

Няма публично достъпни данни, които да показват колко дървесина консумират дървопреработвателните предприятия.

Годишно предприятията преработват средно над 1 млн. и 600 хил. тона технологична дървесина. (това включва и дърва, които се използват и за огрев – б.а.). Свободна Европа разполага със справка за периода 2012-2016 г., която показва ръст в количествата преработена дървесина.

„Проблемът в момента е населението“, каза директорът на Югозападното държавно предприятие (ЮЗДП) Дамян Дамянов. Той обясни, че за района на ЮЗДП ще бъдат осигурени дърва за зимата. От предвидените 230 хил. кубични метра вече са изпълнени около 60 хил. Цената е около 100-110 лева за кубичен метър.

Свободна Европа изпрати и въпроси на Министерство на земеделието, но не получи отговори.