ри месеца преди СИАЛ 2022 - световното изложение на храни, след пауза от 4 години анализите са тотално различни от предишни години, когато се акцентираше на иновации и разнообразие. Днес водещата тема е хранителният суверенитет.

Още преди пет години Швейцария гласува закон за хранителния си суверенитет и постигна 60% самозадоволяване с храни. Веднага след това президентът Макрон лансира план за хранителната независимост на Франция. Производител №1 на селскостопанска продукция в ЕС подпомогна хранителната си индустрия с няколко милиарда, тръгнаха кооперативни вериги "Прясно от място", "БиоКооп" и др., ресторанти и училища започваха да се снабдяват с местни продукти в радиус 50 км, създадоха се граждански сдружения на производители и консуматори.

Анализ от Мила Александрова, Дневник

Свидетели сме на невиждани революционни промени в храненето, производството, дистрибуцията и консумацията. По време на локдауна хората започнаха да приготвят храната си вкъщи и да поръчват по-често по интернет, както и да се хранят по-здравословно. Тези навици се запазва до голяма степен и след локдауна в резултат - 30% по-малко храна в столове и ресторанти и четири ярки тенденции в търсенето:

• Здраве - ръст на здравословни и пресни храни
• Етика - търсене на сезонни храни в близост, ограничаване на животинските протеини, на опаковките и др.
• Удоволствие - демократизация на луксозни храни като трюфели, гъши дроб - вече могат да се намерят в супермаркетите
• Дигитализация - на индивидуалните поръчки, но и на снабдяването.

Къде е мястото на България в световните доставки и изхранването на народа ни, предвид, че 84% от консумацията на храни е внос?

За хранителния суверенитет у нас се говори под сурдинка. Страната ни е петият производител на зърно в ЕС и на първо място по производство на маслодаен слънчоглед. Изнася се суровина, цените на фуражите хвърчат нагоре, фермери колят животни.

В този контекст е трудно да се говори за храна и околна среда - нонсенс, освен ако отново българите не тръгнат да се изхранват от даровете на природата, както през 90-те години на миналия век, когато се ходеше в гората за "дребен рогат добитък" (охлюви), за коприва и горски плодове.

Друга тенденция, която се наблюдава в богатите държави, е търсенето на смисъл в консумацията. "Храната е най-доброто лекарство", хранителният баланс, ограничаване на животинските протеини - 2/3 от хората са започнали да се хранят по-здравословно по време на пандемията, като са намалили захарта, мазнините и солта, а консумацията на продукти с обещание за имунитет като кефир, комбуча и др се е увеличила 8 пъти. 40% вегетаризират храната си, 35% са намалили консумацията на месо.

Нужда да се стабилизират законово цените по веригата - в повечето страни на ЕС маржовете са регламентирани, но не и у нас. Големите вериги печелят за сметка на производители и консуматори и така ще е, докато им се дава тази възможност.

В несигурна обстановка производителите се адаптират, но ситуациите в краткосрочен, както и в дългосрочен план варират много бързо. Сблъсъкът е при бързата смяна на доставките, дефицит на основни храни и нарастващото потребление на държави в хранителна зависимост поради рязко увеличаване на населението, климатични проблеми и бедност.Информацията често е противоречива и неадекватна, така, че тук никой не може да даде прогноза какво очаква света даже и в краткосрочен план.

Как можем да вземем оптимално най-добри решения?

Следвайки мъдрата българска поговорка "Всяка коза за свой крак" да се опитаме да превърнем кризата във възможности. В действителност този сложен период е прекрасна възможност да преосмислим бъдещето си. Уверихме се, че без семейно фермерство няма да имаме продоволствена независимост - селата се опразниха, младите работят във фермите на Западна Европа.

Ако правителството, което и да е то, пристъпи с отговорност, анализира бързо възможностите и се ангажира с конкретни мерки за финансиране на стопанства, кооперации и къси вериги, ако всяко кметство, всяка община поощри местното производство и подпомогне достъпа до пазари на дребните производители, вместо да ги товарят с непосилни такси и да толерират продажбата на вносни борсови стоки по пазарите, предназначени за местни производители, ако организациите на производителите не защитават интересите на един-двама от основателите си и не се занимават основно с усвояване на субсидии, а защитават качество и цени, ако България има прекрасната възможност в тази криза да заеме основни пазарни ниши на традиционно по-евтини доставчици.

Можем да отговорим на новите тенденции в потреблението на западноевропейските консуматори, които търсят все повече натурални, здравословни продукти, продукти с местен произход, продукти с вкус, за удоволствие. Няма да изреждам отдавна познатите ни износни продукти, освен зърно - мед, трюфели, гъши дроб, билки, етерични масла. Това са суровини, които могат да се превърнат в луксозни храни с в пъти по-висока принадена стойност.

Като пример искам да разкажа за едни швейцарски бонбонки - "Рикола". Организирано ми беше посещение на фабриката им в Швейцария. Отношението ми беше по-скоро акт на любезност към домакините, отколкото действителен интерес. Докато стигнем, изслушах историята за хлебаря, който започнал малък бизнес с карамелени бонбони. През 1940 година измислил рецептата с 13 вида билки, по-късно успял да ги направи без захар, малко по малко направил цех, фабрика и ето, че стигнахме до нещо като АЕЦ.

Днес "Рикола" се котира на борсата, с годишен ръст на продажбите 5,5% и оборот 1 898 000 000 Е, 60-те вида бонбонки и билкови чайове се продават в повече от 50 държави. 200 производители на билки доставят бали с хрътка, горянка, бъзак, блатен тъжник, дамска мантия, цвят от бъз, слез, мента, градински чай, бял равнец, иглика, живовляк и мащерка. Билките се складират в огромно помещение от глина, най-голямата сграда от глина в Швейцария, която подържа постоянна температура от 14,5 градуса. Уханието на билки вътре е божествено, имах чувството, че дишам здраве. Попитах дали някой от работниците е боледувал от Ковид или поне от грип - не можаха да ми посочат такъв, но и не са се замисляли по въпроса.

От билките се получава екстракт, а рецептата, разбира се е секретна, пази се в сейф. Видях как се точат разноцветни ленти с аромат на вишна за американския пазар, на лимон и портокал, предпочитани в Азия, и хита с 13-те билки срещу гърлобол. Във всеки случай с аромат на роза няма, питах. Пробват рецепта с мед, но нещо не им се получава, защото залепва за индивидуалните хартиени опаковки. Сещам се, че в едно село в Бургундия пчелар продава мед и бонбони с мед край пътя, спестявам им информацията, в лабораторията им работят 20 специалиста, сигурно знаят повече. Съобщавам, че България е най-големият износител на билки и етерични масла в ЕС и петият производител на пчелен мед, проявиха куртоазен интерес. Пускам допълнителна информация - на квадратен метър в България има средно 41 вида билки, срещу 12 средно за Европа и 14 за Франция. Тук вече май не ми повярваха. А е вярно!

Историята за бонбонките "Рикола" разказах за да подтикна към размисъл властимащите, че ако насочат субсидии към създаване на краен продукт на базата на уникалните ни суровини, печалбата ще е в пъти по-голяма за всички по веригата. Консерви от гъши дроб, гъби и трюфели, мед в разфасовки с логото на България /не със знамето, че го бъркат с италианското/ луксозни продукти на базата на лактобацилус.. възможностите са много, а пазари има. Няма да можем да нахраним Северна Африка, но можем да изнасяме в ЕС повече и по-скъпо.

Това - за възможностите за износ, като подчертавам, че износът на фуражи можеше да се превърне в износ на месо със съответна политика, но, не би. Очаква се дефицит на месо за вътрешно потребление, свинеферми и кравеферми ликвидират животните, инфлацията напомня за 90-те години на миналия век. Покупателната способност на българите е много сериозен въпрос и трябва да намери адекватен отговор. Нуждата от одит и оценка на храната в страната, в плачевно състояние от години, докарана до това състояние от частни интереси и необмислена външнотърговска политика е належаща. Ако искаме да се храним с български храни, ако искаме изобщо да се храним нормално в следващите години, ние имаме нужда от функционираща хранителна верига - фермери, които печелят, производители, които са финансирани и с инвестиционен капацитет, хранителна независимост, да се работи в консенсус и с правителство, което компетентно оценява ситуацията и реагира адекватно.

Конкретно - какви мерки на национално и локално ниво могат да се вземат?

На национално ниво би могло да се субсидира краен продукт, след като се анализира кой изкупува зърното, коя е крайната дестинация, къде остават маржовете и в крайна сметка - кого субсидира европейският данъкоплатец. Да се направи реална национална и регионална карта на пасищата и да се оптимизира използването им, като се анализира ефектът от експлоатацията и субсидирането им. Да се ревизира програма "Млад фермер" и да се оцени ефективността и да се финансират действителни млади фермери с безлихвен заем. Финансовите помощи за хора в нужда да се трансформират в хранителни помощи от местни производители, да се управляват локално и да се инспектират на национално ниво. Да се увеличи бюджетът на научните институти за да се привлекат млади кадри. Средната възраст на научните работници в селското стопанство е пенсионна. Ами след 5 години какво ще стане?

Други предложения могат да дадат всички компетентни работещи в селското стопанство и хранителната промишленост, при условие че не защитават лични интереси и лобита (трудно постижимо).

На локално ниво:
• Всеки кмет да направи оценка на производството и потенциала на селото и да я представи в общината;
• Да се финансират регионални пазари и борси, общините да задължат общинските столове и заведения и да поощрят ресторантите и снаковете да се снабдяват с местни продукти, да се направи комуникационна кампания, която да рекламира локални продукти и да приканва гражданите да купуват от местни производители;
• Да се организират годишни общински изложения, за да има достъпна информация за локалното производство до гражданите и собствениците на заведения за хранене
• Да се подпомогнат предприемачи с проекти за реализация на местни ресурси в краен експортен продукт . агнешко, билки, етерични масла, трюфели и др.

Ако всеки не се ангажира - било като производител, било като консуматор, било като избраник на народа с делегирани компетенции за вземане на конкретни решения, зимата ще бъде тежка, а след нея ще следват още по-тежки сезони.