Путин получи похвали от Иран на фона на напредък по въпроса за украинското зърно, пише британският в. "Гардиън" по повод посещението на руския президент в Техеран.
Изданието отбелязва, че първата от началото на инвазията в Украйна голяма среща на върха с участието на Путин е завършила за Русия с подкрепа от Иран за действията на Москва в отговор на тези на НАТО, сблъсък с Турция за Сирия и признаци на напредък в премахването на руската блокада на износа на украинското зърно.
Вестникът коментира, че разговорите на руския президент с турския му колега Реджеп Тайип Ердоган са били първата му среща с държавен глава на натовска страна от началото на конфликта в Украйна, като това бе едва втората негова задгранична визита за същия период. При тази среща обаче са изпъкнали разногласия за разлика от срещата между Путин и върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей, който е подкрепил на нея руската инвазия в Украйна.
Повод за руско-турските противоречия са плановете на Анкара за нова военна операция в Северна Сирия, против която обаче се обявяват Москва и Техеран.
В тази връзка "Гардиън" коментира неприятен за Путин момент на срещата му вчера с Ердоган, уловен от камерите, в който той е оставен от Ердоган в продължение на почти минута да стои и да го чака сам пред репортерите. Изданието отбелязва, че това е отношение, което самият руски президент често е показвал към други лидери, а също че са се появили спекулации, че турският президент си е върнал на Путин за среща между тях през 2020 г., в която Ердоган е трябвало да чака толкова дълго, за да влезе в залата, че накрая е решил да поседне.
Иран разстла червения килим пред Путин в желанието си да задълбочи двустранните връзки, коментира в. "Дейли телеграф". Изданието отбелязва, че иранският върховен лидер е призовал за по-сериозно дългосрочно сътрудничество между Русия и Иран, както и че визитата на руския президент е била натоварена със символно значение, тъй като е била едва втората му от началото на инвазията в Украйна извън пределите на някогашното съветско пространство.
В друга статия, посветена на състоялата се в Техеран тристранна среща между Ердоган, Путин и иранския им колега Ебрахим Раиси, "Дейли телеграф" посочва, че макар официално обявената цел на тези разговори да е била тримата да обсъдят ситуацията около Сирия, всъщност истинската цел е била да се опипа почвата, за да се види дали тези иначе съревноваващи се една с друга сили не биха могли да загърбят различията си и да се обединят около обща кауза, която да бъде противопоставянето им на западния натиск.
САЩ заявиха, че Русия иска да анексира Източна Украйна, а по-късно тази година и Южна, пише "Вашингтон пост", като се позова на изявление на Белия дом.
Изданието отбелязва, че от вчера американското президентство е започнало още по-убедено да твърди, че Москва ще се опита да анексира още украински територии. Вестникът цитира в тази връзка предупреждение на Белия дом, че Москва иска да анексира обширни части от Източна и Южна Украйна. "Русия започва да прилага, нещо, което може да се определи като неин наръчник за анексиране", заяви говорителят на Съвета за сигурност към американското президентство Джон Кърби. По думите му има "достатъчно доказателства", събрани от западните разузнавателни служби, показващи, че Путин иска да присъедини Херсонска и Запорожка област, както и Донбас "в пряко нарушение на суверенитета на Украйна".
Според Кърби това ще стане чрез организиране на фалшиви референдуми, които ще бъдат произведени по-късно тази година, най-вероятно по думите му заедно с предстоящите регионални избори в Русия. "Вашингтон пост" посочва, че руският "наръчник за анексиране" вече е бил изпробван в Крим през 2014 г., и допълва, че в окупираните от Москва зони в Украйна започват да работят руски банки, а местните жители са принуждавани да подават молби за руско гражданство.
В. "Уолстрийт джърнъл" пише, че украинската армия среща трудности при приемането на въоръжение на доставяната на Киев от Запада военна техника.
Причината според събеседници на изданието е, че доставяното оръжие е разнородно и нестандартизирано, което създава проблеми с обслужването му.
"Сегашният подход на парче, при който всяка държава дарява артилерийски батареи, се оказва истински логистичен кошмар за украинските, защото всяка една батарея изисква отделно обучение, поддръжка и логистика", посочи лондонският мозъчен тръст Кралския институт за изследвания в областта на отбраната.
В друга статия "Уолстрийт джърнъл" пише, че Европа се опасява от дълга и студена зима, ако Русия спре доставките на газ. Изданието отбелязва, че повод за безпокойството на европейците е станало спирането на газопровода "Северен поток" за ремонтни работи, което според тях може да се окаже отмъщение на Кремъл за западните санкции заради инвазията в Украйна. Руският газ поначало заема най-голям дял в газовите доставки за Чехия, Латвия, Унгария, Словакия и България, което ги прави особено уязвими при прекъсване на доставките, допълва "Уолстрийт джърнъл".
Украйна се очаква да поиска отсрочка в изплащането на външния си дълг, пише "Файненшъл таймс". Всекидневникът отбелязва, че тази мярка, чиято цел е да осигури средства за борбата срещу руската инвазия, би била равнозначна на дефолт.
Украйна и Русия се приближават до постигането на споразумение за зърното, съобщава в друга своя статия "Файненшъл таймс".
чифутски боклуци