При задълбочаване на военния конфликт в Украйна, стагфлацията е напълно възможен сценарий за българската икономика, пише в Годишния доклад на Института за икономически изследвания при Българската академия на науките (ИИИ) на БАН. 

Причина за възможната стагфлация са по-високите цени на енергийните ресурси, които оскъпяват и правят неконкурентно производството при свиване на външните пазари, се посочва в доклада. Очакванията на бизнеса също са в посока на понижаване на икономическия растеж, влошаване на бизнес средата при по-ниски реални фирмени приходи и растящи разходи, допълват икономистите.

Неблагоприятната тенденция, според учените, се отнася и за конвергенцията към еврозоната.

Очакванията на БАН за България са реалният растеж на БВП да намалее до около 2 на сто и до 2024 г. плавно да се възстановява до средните равнища отпреди пандемията.

Според тях инфлацията за целия прогнозен период ще бъде по-висока от обичайната през последните години, като прогнозата е да e особено висока - близо 14 на сто на средногодишна база през 2022 г.

Безработицата се очаква леко да нарасне през тази година, а впоследствие да спадне до обичайните си равнища от около 5 на сто при преодоляване на процесите на стагфлация в икономиката. За втора поредна година, през 2021 г. в България продължава намаляването на заетите и увеличение на безработните и неактивните с желание за работа. Промените в броя и динамиката на възрастовата група между 25 и 34 години налагат нейното разглеждане като нова рискова група на пазара на труда. Заради забавените преходи на безработните към заетост, расте и делът на продължително безработните у нас, който е по-висок от този за ЕС-27, отчитат в БАН. 

Средногодишните работни заплати продължават движението си нагоре в номинална и реална стойност, като основно значение за запазването на заетостта продължават да имат компенсациите за работодателите по мярката "60/40", както чрез проектите "Краткосрочна подкрепа за заетост", "Запази ме" и "Запази ме +". Въпреки това очакванията са, че заетите ще продължават да намаляват поради демографската криза и бавното възстановяване на икономиката.

Икономистите прогнозират, че бюджетните приходи до 2024 г. ще се запазят около 39 на сто от БВП вследствие на растящата инфлация и предприетите мерки в областта на социалната и доходната политика, осигуряващи по-високи постъпления по данъците върху доходите и социалните осигуровки. Много е вероятно делът на разходите по консолидираната фискална програма да достигне почти 50 на сто от БВП през 2022 г., смятат учените.

Очакванията са бюджетният дефицит в края на 2022 г. да възлезе на 5 на сто от БВП и постепенно да се свива до 3 на сто от БВП до 2024 г. При подобно развитие на бюджетните показатели, присъединяването на страната към еврозоната през 2024 г. изглежда силно затруднено при запазване на сегашните параметри на Маастрихтските критерии, се казва в доклада.