Руският външен министър Сергей Лавров се очаква да пристигне в Белград на 7 юни, което би било четвъртото му пътуване от началото на войната в Украйна. По-рано той посети Китай /в началото на март/, Индия /в началото на април/ и Близкия изток /визитата започна на 30 май/, пише в коментар белградският вестник „Данас“.
Президентът на Сърбия Александър Вучич също потвърди, че с оглед на сегашните обстоятелства посещението на Лавров значително се различава от предишните му визити.
Вучич каза вчера в Братислава, че ситуацията около посещението на Лавров „се усложнява значително“.
„Усложнява се, разбира се, че се усложнява, още не съм готов да говоря за това, но да - усложнява се, въпросът е как ще дойде … ще видим“, каза Вучич.
Запитан „ще бъде ли лоша новина“ ако германският канцлер Олаф Шолц не дойде в Белград, което медиите обявиха, че ще стане на 10 юни, Вучич също отговори утвърдително.
Директорът на Центъра за регионални въпроси Александър Попов каза за „Блиц“, че посещението на Лавров на практика е „пръст в окото на Запада“.
„Лавров почти никъде не е пътувал, освен из арабския свят, особено не из Европа, нито е посещавал страна-кандидатка за членство в ЕС. В сегашната ситуация това негово посещение е повече от полза за Русия, отколкото за Сърбия. Подложени сме на силен натиск от Запада да се присъединим към санкциите и посещението на руския външен министър е лошо послание“, каза Попов.
Въпросът е и как това посещение ще бъде изтълкувано в Европа. Попов изтъкна, че то със сигурност не идва съвсем случайно във време, когато руски официални представители са персона нон грата по света.
„Това е като някакъв инат, и без това имаме проблеми с ЕС, а това е допълнителната капка, която може да влоши всичко. С това посещение руснаците искат да кажат - това е район от наш интерес“ и по този начин да се опитат да маркират територията. Смятам, че върху Сърбия се оказва натиск зад кулисите и това допълнително ще го засили“, подчерта Попов.
Освен чрез посещението на Лавров Русия се стреми и по много други начини да изтъкне добрите си отношения със Сърбия, както и увереността си в отношението на официален Белград към войната в Украйна. Това се потвърждава и от изявлението на руския посланик Александър Боцан-Харченко, че становището на Сърбия да не се присъединява към санкциите срещу Русия е „твърда и непоколебима позиция“.
„Както е известно, Сърбия принципно не се присъединява към западните санкции срещу Русия. Тази позиция е твърда, непоколебима и днес няма никакви основания да се смята, че ръководството на Сърбия ще я коригира“, каза Боцан-Харченко за ТВ Русия-24, предаде агенция ТАСС.
Програмният мениджър на Центъра за европейска политика Страхиня Суботич прави оценката, че посещението на Сергей Лавров в Белград в този момент е истинско предизвикателство.
„Това е начин Русия да покаже външна легитимност и че не цяла Европа й е обърнала гръб. На нас това посещение ни прави допълнителни проблеми и показва, че няма безплатен обяд. Вярвам, че Сърбия не е въодушевена, защото на посещение й идва персона нон грата, а е важно да припомним, че преди това се състоя разговор с Путин за цената на газа“, каза Суботич за „Блиц“.
Той посочи, че тълкуванията в ЕС ще зависят от това как ще бъде организирано посещението.
„Ако в Брюксел някога са се съмнявали, че сме руски играч, това посещение може да допринесе само за утвърждаването на това мнение. Не казвам, че сме, а само говоря за възможните последици. Важно е да кажем, че всеки жест и изявление на нашите официални представители ще бъдат внимателно следени. Австрийският канцлер разговаря с Путин и никой не направи проблем, защото се знаеше, че целта е да бъде спряна войната. Ако и ние покажем, че имаме същата цел, тогава посещението може да бъде приемливо“, изтъкна Суботич.
Сърбия досега е определила отношението си към войната в Украйна в документ от 15 точки, в който обяви, че подкрепя териториалната цялост на Украйна, но няма да въвежда санкции срещу Русия.
Тя осъди руската агресия, гласувайки за резолюциите на ООН, и в Общото събрание на ООН гласува за резолюцията, с която от Русия се иска незабавно да прекрати войната в Украйна.
Освен това в Общото събрание на ООН Сърбия подкрепи решението Русия да бъде изключена от Съвета на ООН за правата на човека заради инвазията й в Украйна.
