Не е новина, че външният вид има голямо значение. В зависимост от това за колко привлекателни ни приемат, може да се окажем самотни или засипани от нежелано внимание.
Проучвания показват още, че хората приписват на високите, добре облечени и като цяло добре изглеждащи хора и по-висока интелигентност. Нов доклад на американския Съвет за съвременните семейства обаче показа, че неравното разпределение на красотата сред хората има значение и в една особено важна за бъдещето и душевното ни здраве среда – училището.
Социолозите Рейчъл Гордън и Робърт Кросно доказаха на база на проучванията си, че в гимназията някои ученици – възприемани като по-красиви и популярни от останалите – обикновено са оценявани като по-интелигентни и обещаващи, като за това няма никаква друга обективна причина, освен добрият им външен вид.
Нещо повече – такива деца като цяло получават по-високи оценки и имат по-голям шанс да се дипломират успешно в университет.
Всъщност авторите на изследването показват даже, че „разликата в оценките от матурите и шансовете за завършване на висше образование сред младежите, които останалите оценяват като външно привлекателни, и тези, които са определяни като обикновени, са толкова сериозни, колкото и тези между децата, отгледани в семейство от двама родители и в такива само с един родител“.
Ако идеята, че някои деца получават по-високи оценки, заради хубостта си, ви възмущава, почакайте. Сега съвсем ще се вбесите: откритията на учените показват, че ефектите от красотата (или липсата й) остават значими в живота ни дълго след като сме завършили гимназия.
Оказва се, че през този важен период ние натрупваме самочувствие за външния си вид (или го губим), което остава почти непроменено през останалата част от живота ни.
И въпреки че авторите на проучването изтъкват, че красотата си има и тъмните страни (например добре изглеждащите мъже и жени като цяло пият повече, ходят на повече безразборни срещи отрано и това понякога има негативно влияние върху успеха им), заключението им е, че този период на „външностна дискриминация“ в гимназията е толкова важен, че може да се сравни с расовата дискриминация или класовите стереотипи по тежестта, с която се отразява на живота ни.
Ако външният вид води до повече похвали, по-добри оценки и всякакви други бонуси, както откриха учените, това е истинска златна мина за щастливците с „добрата ДНК“. Всяко поощрение и предимство, което ученикът получава, го кара да се чувства по-уверен в себе си – а самоувереността е изключителен инструмент, който може да използваме в зрелия си живот.
Другата страна на монетата обаче е тревожна – както много родители знаят, тя е свързана с депресиите и чувството за малоценност, които младите хора изпитват, когато в училище не ги смятат за хубави. Страшно е да се помисли, че това може да доведе до цял един живот, в който тези хора ще се чувстват тревожни, несигурни, недостойни за обич и изобщо по-низши.
Всички ние отдаваме много време и сили, за да дадем шанс на децата си да получат справедливо отношение в живота. Нека им помогнем да не бъдат дискриминирани и по този начин – нито да получават незаслужени поощрения – само заради начина, по който изглеждат.
Пепър Шуорц, професор по социология в университета на Вашингтон и съавтор на 19 книги, за Си Ен Ен
