Програмата за хуманитарна помощ на украинските бежанци продължава след 31 май в държавни общински и ведомствени бази, заявиха категоричното си решение от правителството. Вицепремиерът Калина Константинова призова да не всява паника, но и пред бежанците, и пред хотелиерите стоят въпроси с много неизвестни. 

В Балчик все още няма яснота ще има ли място за всички бежанци в държавни бази и кога ще бъдат изведени от хотелите, в които са настанени. Далеч преди властите да обявят, че изпращат анкетьори за нагласите на украинците, самите хотелиери вече направиха собствено проучване.

"Около 50% от тях искат да работят, стига да има условия децата им къде да пребивават, докато те са на работа. В момента има предостатъчно работни места по крайбрежието и тези хора са нужни именно тук", казва Александра Джаферова, управител на хотел в Балчик.

Те самите знаят и не искат да бъдат повече в тежест. Търсят вариант да влязат в нашето общество, да се интегрират по някакъв начин тук. Трудно е, когато не се знае какво ще се случи. Очакваме спешна информация, държим да я получим, защото и мен всеки ден ме питат какво ще стане с нас", отбелязва Наталия Атанасова, управител на хотел в Балчик.

"Хората се притесняват и реално започна от около 1 седмица обратен процес – голяма част от бежанците сега вече са бежанци не от Украйна, а от България в някоя друга страна", добавя Живко Христов, управител на хотел в Балчик.

Не всички обаче имат средства, за да си купят самолетни билети.

"Ние се заехме много отговорно със задачата да сортираме хората и наистина да допускаме до това настаняване, субсидирано, разбира се, от държавата, само тези, които имат реално нужда. И сега тези хора са част от уязвимите групи, които страдат най-много от това преселение", Александра Джаферова.

За Наталия Смагина, която е тук с малката си дъщеря и възрастна майка, няма връщане назад, докато войната не спре.

"Ние проведохме няколко интервюта с работодатели. Има работа в хотелите, като помощници в кухня, чистачки – ние не се гнусим от всякаква проста работа и искаме да работим, но всички работодатели питат къде ще бъдем", отбелязва Смагина.

"Ние не искаме да живеем тук безплатно. В никакъв случай не искаме да злоупотребяваме с вашата доброта или да обременяваме някого. В дадената ситуация остро стои проблемът с жилището. Работодателите казват, че ако не знаят къде живеем, не могат да ни наемат", добавя Наталия Пачкова.

Тя се опитва да си намери квартира, но и това се оказва непосилна за нея задача – искат й предплата за три месеца. 

"В тази ситуация, в която нямаме работа, не можем да си позволим такова жилище. Още повече, че за украинците цените са завишени. А ние дойдохме грубо казано с каквото имахме на себе си – грабнахме децата и основни неща", споделя Пачкова.

"Ако квартирите бяха преди месец около 400 лв., вече, когато разберат, че са за бежанци, цената веднага скача на 800 минимума. От 800 до 1000 лв. и хората искат просто да отдават квартири за по-дълго време и със сигурност", казва - Пламен Козарев, управител на хотел в Балчик

Юля Писменая е от хората, които вече са успели да си намерят работа, затова иска да остане в Балчик. Но и нейната заплата не може да покрие разходите за квартира на четирима.

"Аз дойдох с две деца, момиче на 4 години и момче на 7. Успях да си намеря работа в туристическия бранш и бих искала да остана тук, за да издържам семейството си – възрастна баба и децата. Ние проучихме градове като Добрич, например, където всичко е по-евтино, но възможностите за работа са минимални", казва тя.

Бизнесът все още вижда шанс бежанци да останат по хотелите. Още повече, че българските деца и граждани чакат цяла година, за да летуват в държавните бази.

"Моето лично предложение е, ако има възможност държавата да помисли за някакво заплащане като тип квартирни разходи, което отново да бъде изключително и само за бежанци, назначени на трудов договор, по същия параграф и същите стойности, както би заплащала държавата за нощувката само на бежанците в държавните и общински бази", смята Пламен Козарев.

Така с два пъти по-малко средства ще могат да бъдат обслужени два пъти повече бежанци, пресмята Пламен Козарев. 

"По този начин ние в България ще можем много бързо, да не казвам за 24, но за 48 часа, ще има около 5000 назначени бежанци на работа. Но мисля, че няма да се получи вариантът, ако просто на един работещ се отпусне през работодател някаква сума, защото тя няма да достигне за едно тричленно семейство, т.е. ще стигне само за този, който е назначен на трудов договор", разсъждава Козарев.

Проблем за всички майки остава настаняването в детска градина. Едва единици от дошлите още през февруари деца вече ходят на забавачка. Същевременно бизнесът вижда възможност да се използват градините, които през лятото ще бъдат затворени.
СНХ 8 – Пламен Козарев 
"Но условието според мен е нужно да бъде тези украински бежанци да имат сключен трудов договор на 8-часов работен ден. Защото мисля, че не е коректно държавата и общините да поемат някакви разходи за бежанци, които вече са станали не бежанци, а едва ли не туристи", допълва Козарев.

Част от бежанците обаче са възрастни хора, инвалиди или майки с малки деца, които не могат да работят.

"Тази програма, която организира българското правителство за нас, беше истинско спасение. Не знам какво щяхме да правим без нея. Сега тя приключва и аз съм в ужас какво ще правя. Имам малко дете и 10-годишен син. Не мога да работя и да ги оставя сами. Нямам и средства. Не знам какво ще правя", притеснява се Алена Бондаренко.

Бежанците няма да попречат на летния туристически сезон, а настаняването им в държавни бази може да бъде комбинирано с хотелите.

"Аз съм сигурна, че има колеги, които не биха имали нищо против да работят и само с бежанци, със сигурност за юни месец. За юли не мога да говоря от името на бранша, но ние специално сме вече толкова ангажирани с тези хора, които сме приютили, че честно казано дори не мислим за своя бизнес", казва Александра Джаферова