Работодателите отменят протеста си за сряда - 18 май, но остават в протестна готовност. Това стана ясно на пресконференция на работодателските организации, сред които АИКБ, КРИБ, БТПП и БСК, както и на двата синдиката КТ "Подкрепа" и КНСБ.

Остава обаче протестът на превозвачите, към които ще се присъединят и таксиметровите шофьори.

По-рано днес в Министерския съвет се проведе среща между работодателите, синдикатите и правителството. Те се споразумяха за законопроект за дългосрочни компенсации, който в най-скоро време ще бъде приет в НС. В подготовката на законопроекта ще участват и представителите на профсъюзите и работодателите. Очаква се законът да стане факт преди 1 юли, а мерките, заложени в него, да влязат в него от тази дата.

Правителството и работодателите ще имат среща и с превозвачите утре - часове преди националния им протест, насрочен за сряда 18 май.

Президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов заяви, че е поставил въпроса на срещата пред правителството за подпомагане на системата за градски транспорт - не само в София, а в цялата страна. "Отговорът, който получих от министъра на финансите Асен Василев, не беше много обнадеждаващ. Той посочи, че предприятията трябва да си оптимизират разходите. Той твърдеше специално за София, че трябвало да се промени транспортната схема", каза Манолов. 

По думите му не са получени никакви обнадеждаващи отговори освен това, че правителството има готовност да увеличи своя дял в заплащането на превозните документи на определени групи хора, чийто превоз се субсидира - пенсионери, ученици и други. 

Президентът на КТ "Подкрепа" каза още, че напоследък на управленски столове са насядали хора, които са обяснявали, че на "този свят няма нищо по-яко от протести до дупка. Това беше еманацията на умност, красавитет и каквото се сетите. Всъщност тези хора днес обясняват колко гадно и вредно е протестирането. Дори в лицемерието трябва да има граници". Той прогнозира, че протестната акция ще се състои.

КНСБ ще остане в протестна готовност, ако всички тези мерки не се отразят върху стоките и услугите, които потребяват българските граждани. От Конфедерацията ще настояват за спешно увеличаване на доходите и на минималната работна заплата. Утре на оперативната среща КНСБ ще реши дали да участва в протеста на 18 май. 

Председателят на АИКБ Васил Велев обяви, че работодателите остават в протестна готовност. По думите му към момента исканията за цената на електроенергията и природния газ са изпълнени в краткосрочен план.

Според него един мащабен протест за цена на ел. енергия и природен газ не би бил основателен. "Декларирахме, че остро ще се противопоставим и ще пресечем всякакви опити да бъдат подменяни представителните организации по брашнове на национално равнище със случайни хора, които представляват себе си. Също така няма да приемем всяка критика към кабинета да се обяснява с намесата на Кремъл", каза Велев.

Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев също обяви, че засега работодателската организация остава в протестна готовност, като по думите му около 30 000 души от предприятия от цялата страна са били в готовност да протестират на 18 май. Това е станало ясно от предприятията, които "шият знамена и печатат лозунги". 

"Протестна готовност означава, че няма да протестираме на 18 май, а ще сменим датата. Това означава протестна готовност. Ще изчакаме утрешната среща с транспорта", уточни Домусчиев

Председателят на Българската стопанска камара Добри Митрев уточни, че мащабни протестни акции на 18 май няма да са основателни, тъй като основните им искания за компенсации на високите цени на тока и газа за бизнеса са удовлетворени.

"Очакваме в дългосрочен план с дългосрочни договори дали за втечнен или тръбен газ, да постигнем цена по-добра от тази, която имаме в момента и се надяваме правителството да продължи да работи в тази посока. Тук имаме предвид разговори, които в момента се водят за доставка на втечнен природен газ и възможността от 1 юли да получаваме цялото количество, договорено с Азербайджан", каза още Митрев.

Той допълни, че се работи в посока спешна законодателна промяна, която да даде възможност договорите да бъдат индексирани съобразно с растящите цени на строителни материали, услуги и горива.