"Русия упреква Украйна във фашизъм, а самото руско ръководство става все по-фашистко", казва германски експерт. Русия се превръща в много проблемна страна. Там култът към насилието ще продължи да се развива, казва Щефан Майстер в интервю за DW.

Щефан Майстер е програмен ръководител в Германското дружество за външна политика. Акценти в дейността му са руската външна политика и политиките за сигурност, както и отношенията между Русия и ЕС.

Руското ръководство и Путин непрестанно повтарят, че Русия се бори в Украйна срещу фашисти. Защо? И до какво води това?

Щефан Майстер: От една страна борбата срещу фашизма и националсоциализма е от ключово значение за идентичността на голяма част от руското общество. И ако сега тази борба бъде продължена във войната срещу Украйна - каквото е и желанието на руското ръководство - в Русия биха могли да постигнат определена мобилизация. От друга страна обаче е много проблематично това, че се злоупотребява както с понятието фашизъм, така и със собствената история, за да се оправдае воденето на един вид империалистическа война в съседната държава. И то война, започната от режима на Владимир Путин - тъкмо неговият режим става все по-фашистки, както би могло да се установи, ако се вгледаме в дефиницията за фашизма.

И да упрекваш Украйна точно в това, да го използваш като аргумент за войната и същевременно да злоупотребяваш с победата над националсоциализма във Втората световна война - това наистина е изопачаване на историята. В това се вписват и скандалните изказвания на външния министър Лавров за евреите.

Путин отива и по-далеч - с твърденията си, че т.нар. фашисти в Украйна начело със Зеленски са проводници на НАТО и САЩ. Така излиза, че Западът и тези "фашисти" са едно цяло - Западът подкрепя Украйна и използва "фашистите", за да отслаби Русия. Т.е. Путин сравнява не само украинците с фашисти, но от определена гледна точка и Запада като техен поддържник.

А какви са днешните германци в очите на Кремъл?

Трудно е да се каже - в контекста на установената положителна представа за Германия и постигнатото помирение между германци и руснаци. Това, което виждаме сега, е опит за преобръщане на нещата: германците да бъдат дефинирани като врагове, които също подкрепят "фашистите" в Украйна и така да бъде миниран процесът на помирение, а Русия отново да започне да гледа на Германия негативно. Донякъде това дори вече се случва.

От края на съветския комунизъм насам Русия търси идея, на базата на която да построи положителен наратив. Дали отговорът е в свързването на актуалните нападателни войни с миналото на една нация победителка?

Вероятно именно това функционира най-добре в руското общество. При положение, че въпросът е: кое е основанието за гордост в последните сто години от руската история? Победата над националсоциалистите определено е голям успех - въпреки че е тоталитарна държава, Съветският съюз успява да надвие опасността за Европа и за Русия. Това е нещо, с което повечето руснаци ще се съгласят, а и без това няма много други неща, с които Путин да се гордее в новата руска история.

Същевременно обществото все повече се затваря, плурализмът намалява. През последните седмици Русия под ръководството на Путин все повече се превръща в тоталитарна държава. Тази тенденция е факт още от 2014-а година - имайки предвид подхода към медиите, срещу опозицията и срещу всяко различно мнение. В това отношение се взима пример от Съветския съюз и се правят опити за въодушевяване на хората на това равнище: това са познати обстоятелства, които вероятно будят и носталгия у по-старите поколения - или поне така мисли елитът, а и изглежда, че това поне частично функционира.

В допитванията мнозина подкрепят, най-малкото повърхностно, този паралелен свят, тази нова реалност, създадена от руската пропаганда. Но и това е елемент на тоталитарната държава - хората да казват това, което се очаква от тях, в случая одобрение за войната и за Путин. И това напомня на Съветския съюз и на сталинизма.

Какво означава това в дългосрочен план за развитието на руското общество? Накъде го насочва Путин?

 Това води до изграждането на една картина в черно и бяло: ние сме на страната на истината и на справедливостта, останалите са врагове. Това естествено означава обществото да потъне в система на несвобода, включително в мисленето. Че страхът ще става все по-определящ за обществото. И хората или ще трябва да се махнат, или да се адаптират.

Това, разбира се, е много депресираща перспектива за едно общество, което бавно се отвори и бавно започна да преосмисля миналото си. Този процес сега отново се преобръща от представите в черно и бяло: травмите, преживени от обществото, сега се подсилват вместо да бъдат преработени. А така то става ранимо и лесно манипулируемо. По този начин култът към насилието, вкоренен в това общество, ще продължи да се развива. Всичко това естествено превръща Русия в една много проблемна страна в Европа - с общество, което има твърде малко възможности за развитие.