Днес православната църква чества Велика събота. Това е последният ден от Страстната седмица, който предшества Христовото Възкресение.

В храмовете ще бъде разпространен Благодатния огън. За втора поредна година българска делегация няма да пътува до Йерусалим, за да донесе огънят. Тази година Българската православна  църква реши да не пътува до светите места на Велика събота, въпреки че правителството осигури транспорт. Решението е заради „неблагоприятни обстоятелства“, съобщиха по-рано от Патриаршията.

Благодатният огън ще бъде разпространен в страната от Градешкия манастир, където той се съхранява от миналата година.

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос, пребиваването на неговото тяло в гроба, слизането му в ада за възвестяване на победата над смъртта и за избавлението на душите.

Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението си. Невярвайки на предсказаното и страхувайки се да не би апостолите да откраднат тялото, те измолили от Пилат военна стража, която да пази гроба му, а самия гроб запечатали.

Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете. С кръстната си смърт Спасителят изкупува греховете на човечеството и отново отваря райските двери. Това се случва на следващия ден - в неделята на Великден. Богослужението на Велика събота започва от сутринта и продължава до вечерта, когато плащеницата се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста.

 В полунощ на събота срещу неделя вярващите се поздравяват с "Христос возкресе! - Воистина возкресе!".

Според традициите На Велика събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Жените посещават гробищата, преливат и прекадяват гробовете, палят свещи, раздават боядисани яйца, варено жито и хляб за душите на мъртвите.