Днес на пресконференция бяха обявени тазгодишните номинации за международната награда „Пеньо Пенев“. Номиниран за лауреат за Националната литературна награда в изданието на конкурса за 2022 година е поетът, драматург и преподавател в Нов български университет – проф. Пламен Дойнов.Комисията огласи и номинацията за Международната литературна награда, като предложи палестинския поет Хайри Хамдан. Хамдан е писател и преводач, който се заселва в България в средата на 80-те години.

Журито определило номинациите за 2022 година е 7-членно, като за председател бе проф. д-р Анелия Личева, преподавател в катедра „Теория на изкуствата“ в Софийския университет „Климент Охридски“. Останалите членове на комисията са – писателят Захари Карабашлиев, колежката му по перо Теодора Димова, директорът на дирекция „Европейски и национални програми и проекти, хуманитарни дейности“ в Община Димитровград Диана Дончева, директорът на Градска библиотека „П. Пенев“ Валентина Терзиева, дългогодишният главен уредник на Дом музей „П. Пенев“ Живка Шишкова и учителя по литература Катя Атанасова.

Проф. Пламен Дойнов

Пламен Дойнов е роден на 10 април 1969 г. в Разград, в семейството на поета и общественик Иван Дойнов. Завършва ЕСПУ „Васил Коларов“ в родния си град, а след това история и културология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Доктор по теория и история на литературата с дисертация на тема „Българската поезия през 90-те години: тенденции, тематични кръгове и поетически почерци“

Дойнов е един от основателите на департамент „Нова българистика“ на Нов български университет и негов ръководител от 2012 до 2020г.. Негови поетични произведения са - „Вик на мълнии“, “. Надгробни надписи и стихотворения“, „Любовникът и Маестрото - към поетика на кръвта и тялото., "Висящите градини на България“, „Мистификации“, „Истински истории“, „Кафепоеми“ произведението е преведено във Франция и Унгария., „София Берлин“, „Балът на тираните“и „Влюбване в диктатора“.

Хайри Хамдан

Хайри Хамдан е роден на 2 януари 1962 г. в Дер Шараф, Палестина. През 1967 г. емигрира със семейството си в Йордания, където завършва средното си образование. През 80-те години пристига в България като студент в Техническия университет. Тогава написва и първите си стихове на български език, които са публикувани на страниците на вестник „Технически авангард“. По-късно Хамдан става и част от редколегията на изданието.

През 1993 г. издава първата си стихосбирка „Очите на бурята“. Паралелно публикува в „Литературен фронт“, в-к „Пулс“, алманаха „Море“. Втората поетична книга на Хамдан „Мариямин“ излиза през 2000 г. Следват романите „Живи в царството на рака“ (2005) и „Европеец по никое време“ (2006), както и стихосбирката „Хронична любов“ (2005). През годините творби на Хайри Хамдан намират място във водещите периодични издания в България като „ЛитерНет“, „Кръстопът“, „Литературен свят“, Нова социална поезия, Нова асоциална поезия. Автор е и на пиесите „Чува ли ме някой“, “Нека живея, нека умра". Последната е издадена през 2011 г. в Египет.[3] Носител е на международни награди в Египет и Палестина.

През 2014 г. издава романа „Дневникът на позора“, а през 2016 г. – стихосбирката „Един живот не е достатъчен“. На арабски език издава сборника с разкази „Съблазънта на средната възраст“ и романа „Неспокойни души“. Романът „Лешникови градини“ първоначално е издаден на арабски език през 2018 г., а през 2020 г. – и на български.

Превел е над 100 български автори на арабски език, съставител на антологията на българската поезия „Вятърът разпръсна моите слова и антологията с български разкази „В началото бе епилогът“.

Лауреати на Националната литературна награда „Пеньо Пенев“ по години:

    1970 – Дамян Дамянов
    1972 – Евтим Евтимов
    1974 – Матей Шопкин
    1976 – Николай Христозов
    1978 – Андрей Германов
    1980 – Божидар Божилов
    1982 – Петър Караангов
    1984 – Любомир Левчев
    1986 – Петър Анастасов
    1988 – Стефан Цанев
    1990 – Валери Петров
    1992 – Александър Геров
    1994 – Христо Фотев
    1996 – Константин Павлов
    1998 – Павел Матев
    2000 – Николай Кънчев
    2002 – Иван Цанев
    2004 – Иван Динков
    2006 – Петко Братинов
    2008 – Ивайло Балабанов
    2010 – Екатерина Йосифова
    2012 – Ангел Ников
    2014 – Калин Донков
    2016 – Петко Каневски
    2018 – Георги Ангелов

Международна литературна награда „Пеньо Пенев“

    1990 – Булат Окуджава
    2010 – Йоздемир Индже[13]
    2014 – Веселин Ракчевич[14]
    2018 – Михаил Синелников[12]