Как ще приключи войната в Украйна, пита се британският в. "Гардиън". В момента това далеч не е очевидно, ето защо и двете страни се подготвят да изпитат силите си в Донбас, след като Русия беше принудена да се откаже от опита си да превземе Киев, смята изданието.
Вестникът посочва, че настоящата военна активност на Русия изглежда навежда на мисълта, че Москва е била принудена да ограничи своите военни цели и да се съсредоточи само върху намиращите се в източната част на Украйна Донецка и Луганска област.
Изданието цитира професор Трейси Герман от катедрата по отбранителни изследвания в Кралския колеж в Лондон, която смята, че Русия може би вече е увеличила броя на батальоните си в Източна Украйна "от 30 на 40 през последните дни" и единният фронт "може да осигури на Путин нещо, което може да бъде представено като победа".
По западни оценки Русия би могла да удвои или може би дори да утрои силите си в Донбас, което би представлявало решителна промяна съотношението на силите в полза на Москва. "Гардиън" отбелязва, че Русия вече е засилила предварителните операции, бомбардирайки най-бързите линии за снабдяване на украинските сили, които са се окопали в района. Но проблемът на Москва е дали нейните вече понесли загуби сили могат да изпълнят задачата. Вестникът цитира оценки на западното разузнаване от понеделник, според които 37-38 от руските батальони, участващи в инвазията вече не са боеспособни, след като са понесли загуби около Киев, Чернигов и Суми.
За Украйна проблемът в настоящата фаза е остър, ако не и екзистенциален, коментира "Гардиън". Киев е показал, че може да организира ефективни контраатаки срещу руските механизирани сили със западни противотанкови оръжия, но силите му също така са изтощени и не са успели да изтласкат руснаците далеч назад. Украйна ще се опита да спре руското настъпление, за да избегне обкръжаването на силите си в Донбас и вместо това да доведе Русия до нещо като патова ситуация, тъй като и двете страни са все по-изтощени след повече от два месеца сражения. Това обаче би оставило Украйна до голяма степен откъсната от морето, а Русия би се сдобила със сухопътен мост от Донецк до Крим. Украйна може и да не бъде демилитаризирана, както поиска Путин, но въпреки това икономиката ѝ е опустошена, като по оценка на Световната банка се е свила с около 45% тази година, заключва британското издание.
Американският в. "Ню Йорк таймс" коментира телефонния разговор от вчера на президента на САЩ Джо Байдън с индийския премиер Нарендра Моди. Байдън се е опитал да убеди Моди да не увеличава зависимостта на страната си от руския петрол и газ като част от глобалните усилия на САЩ да поддържат икономическия натиск върху Русия заради нахлуването ѝ в Украйна. Американският президент е наблегнал и на засилващото се сътрудничество с Индия в областта на отбраната - линия, която американските официални лица все по-често подчертават с надеждата да убедят Делхи да заеме по-твърда позиция към руската инвазия.
Но изданието отбелязва, че Моди вчера отново е отказал да посочи Русия по име, въпреки че е осъдил очевидните нарушения на човешките права в Буча, за които САЩ и съюзниците им твърдят, че са доказателство за военни престъпления. "Ню Йорк таймс" припомня, че Индия отдавна разчита на Русия за военна техника, което е важен фактор в дълбоките исторически връзки между двете страни. И така, въпреки глобалното осъждане на руската агресия в Украйна, администрацията на Моди се опитва да запази неутралитет - въздържа се от критики към Русия, като същевременно призовава за преговори и изпраща хуманитарна помощ в Украйна. Макар че американските официални лица проявяват разбиране към сложната индийска позиция и смятат Делхи за важен съюзник в противопоставянето срещу Китай, те понякога изразяват разочарование, че индийската позиция осигурява на Путин известно прикритие, отбелязва изданието.
Американският вестник смята, че Индия е емблематична за предизвикателството, пред което са изправени Байдън и другите западни съюзници в опитите си да разширят коалицията от държави, готови да накажат Путин за неговите действия. Американският президент заяви, че глобалното единство зад икономическите санкции е ключът към принуждаването на руския лидер да се откаже от неговата "война по избор" в Украйна. Но докато САЩ са успели да обединят повече от 50 държави, включително голяма част от Европа, зад тази стратегия, Индия и други страни по света засега се въздържат да заемат позиция, заключва "Ню Йорк таймс".
Повече от шест седмици след началото на войната си срещу Украйна руският президент Владимир Путин усеща тежестта на провала, пише американският в. "Вашингтон пост". Хиляди убити руски военни на бойното поле. Три отстъпления от страна на руската армия. Милиони украинци, които никога няма да простят на Москва. Повече изолация от всякога и опасно малко постигнати цели, изброява вестникът. Как е възможно Русия - страна с толкова дълбоки семейни, културни и исторически връзки със западната си съседка - да сбърка толкова много в Украйна, пита американското издание.
То цитира американски и европейски служители от разузнаването, които описват високомерен и изолиран лидер, обзет от предразсъдъци и изкривена информация, който настоява за катастрофално решение, без да се консултира с цялата си група съветници. Путин се е втурнал стремглаво в Украйна, уверен в способността си да постигне бърза победа и да устои на евентуален отпор в рамките на авторитарната система, която е изградил у дома си. В основата на предположенията му стоят погрешни схващания за Украйна, които се коренят в колониалното минало на Москва, смятат служителите.
Руският лидер е известен с това, че не използва смартфон и рядко влиза в интернет, припомня "Вашингтон пост". Той прекара години в потискане на руските независими медии и издигане на авторитарна система на управление, лишена от конструктивна обратна връзка или несъгласие. В началото на тази година той е работел в ехо камера, заобиколен от съветници, които са били научени, че не се носят лоши новини. Изолацията на Путин допълнително се е задълбочила поради коронавируса и ограничените му контакти с други хора.
Британският вестник "Телеграф" също коментира близкото обкръжение на руския президент. То цитира разсекретени доклади на американското разузнаване от миналия месец, които сочат, че Путин е все по-разочарован от своите шефове на разузнаването и военни лидери, тъй като руската армия не е успяла да постигне целите си. Според докладите Путин е хвърлил в затвора висш ръководител на шпионска служба заради опасения от очевидното изтичане на информация към САЩ относно плановете на Русия в Украйна. В тях се посочва, че генерал-полковник Сергей Беседа, ръководител на звеното за външно разузнаване на Федералната служба за сигурност, е бил изпратен в московския затвор с висока степен на сигурност "Лефортово", в който обикновено се настаняват лица, заподозрени в държавна измяна.
През седмиците, предшестващи инвазията, американските медии многократно цитираха източници от разузнаването, които изглежда имаха пълна представа за подготовката на Кремъл за войната, припомня британското издание. То отбелязва и че през последните седмици руски медии са съобщили за още няколко уволнения на високопоставени лица. Заедно с генерал-полковник Беседа и неговия заместник, за когото също се съобщава, че е бил задържан миналия месец, заместник-началник на руската национална гвардия е бил уволнен от работа в очакване на неуточнено разследване. "Вашингтон пост" коментира, че според западни служители от разузнаването слабото представяне на Русия в началните етапи на войната е довело до влошаване на отношенията между руските военни и разузнавателни служби и до сериозно търсене на изкупителни жертви.
