Всеки родител обича детето си, но понякога тази обич е криворазбрана и задушаваща. Родители, които задушават децата си, възпитават у тях чувство за малоценност, изискват прекалено много и никога не са доволни, не уважават личния им живот, месят се навсякъде и ги карат да се чувстват виновни психолозите наричат токсични. Деца, които растат в подобна нездравословна среда, ще бъдат несигурно, потиснати, прикрити и плахи във взаимоотношенията си с хората. Другата крайност е да се разбунтуват срещу подобен тип тирания и да тръгнат по лош път. И в двата случая няма да доведе до нищо добро.
Много е трудно да преодолееш подобни схващания за живота, особено когато идват от родителите ти, които трябва да обичаш и уважаваш. И все пак специалистите дават няколко съвета, с които можете да предпазите личното си пространство и да съхраните собствените си разбирания и приятелства, без да изпитвате вина.
Първо, необходимо е да осъзнаете следното:
- Не можем да променим миналото.
- Токсичната връзка е като хронична болест - невъзможно е да се излекува, затова е важно да избягвате усложнения.
Препоръките се основават на разбирането, че всеки човек има своите лични и неприкосновени права и нужди, от които не бива да се срамува. Имате право да:
- Да живеете в собствен дом по свои собствени правила.
- Да не искате да разрешавате проблемите на роднините.
- Да ограничите достъпа до личното си пространство.
- Да придобиете свой собствен опит и да пренебрегнете думите на родителите си, когато ви казват: „Ти нищо не разбираш, аз знам по-добре кое е правилно!”
- Да управлявате онова, което е само ваше: пари, време, усилия, приятели, любовни връзки.
- Да поставяте личните си интереси пред тези на родителите си.
Припомняйте си тези правила, когато се почувствате виновни следващия път, когато ви е натрапена помощ, която не желаете, или се осъществи натиск да промените начина си на живот. Разбира се, децата не бива да изключват родителите от живота си, да губят уважението си към тях или да ги приемат за даденост.