Ирландците и техните потомци по цял свят днес отбелязват Деня на Свети Патрик. По този повод интернет пространството предлага интересни факти за светеца-покровител на Ирландия, детелините - символ на страната и приказните леприкони.

Свети Патрик

Първо и преди всичко почитаният светец не е ирландец. Според различни версии на историята Свети Патрик е роден във Великобритания - в Уелс или Шотландия, в семейството на римски граждани.

Като младеж той е отвлечен в Ирландия, продаден е в робство и е принуден шест години да работи като овчар. На 22 години Патрик бяга в Англия, където прекарва 12 години в манастир. През 433 г. година се връща в Ирландия и се отдава на мисионерска дейност сред келтските езичници. Смята се, че по време на проповедите си е използвал трилистна детелина, за да онагледи идеята за Светата Троица.

На Свети Патрик се приписва чудото за прогонването на змиите от Ирландия. Фосилни данни обаче свидетелстват, че в страната никога не е имало змии. 

Въпреки че обикновено се свързва със зеления цвят, самият Свети Патрик е предпочитал синьото.

Между 1903 и 1970 г. Денят на Свети Патрик в Ирландия е честван като религиозен празник и кръчмите са били затворени. 

Въпреки че данните са оскъдни, за дата на смъртта му се приема 17 март 461 г. Поради тази причина датата е избрана за национален празник на Ирландия.

На 17 март Денят на Свети Патрик се чества и на карибския остров Монсерат, заселен от ирландски емигранти през 17-и век.

Детелините

Детелините до такава степен се свързват с Ирландия, че са смятани за символ на страната. 

Първоначално трилистната детелина е свързвана с трите аспекта от живота на келтската богиня Ану (Ана) - девица, майка и старица. 

Около една на 10 000 детелини има четири листа. През 2009 г. в Япония е намерена детелина с 56 листа. 

Популярната трилистна детелина всъщност е растението пълзяща или бяла детелина. Четирилистната детелина е рядка или мутирала версия. Срещат се и детелини с пет или повече листа, но те са още по-редки. Оригиналното ирландско наименование на растението означава "малка детелина".

Съвременните ирландски булки все още спазват традицията да слагат детелини в сватбения букет.

Детелината се отглежда лесно в домашния условия. Ако семенца или грудка се посадят в началото на януари, до Деня на Свети Патрик вече ще са покарали нежни стръкчета.

През 2002 г. в Австралия детелината е класифицирана като бурен и е забранена като възможен преносител на болестта шап. 

 Леприконите

Леприконите - митологични създания от ирландския фолклор, обикновено се изобразяват като закачливи дребни създания със зелени одежди и рижави бради. 

Ранните леприкони обаче са изглеждали по напълно различен начин от мъжете, които на днешния празник имат обичая да се обличат в зелено и да се тълпят в кръчмите, за да пият бира "Гинес". 

Оригиналните "брадати феи" са носели червени сака, извезани със злато, червени островърхи шапки, а не зелени цилиндри, украсени с детелина, и са имали бели или кестеняви бради, а не рижави. 

Леприконите не са били толкова дружелюбни, за колкото са смятани. Поема от осми век отбелязва първата им поява. Творбата разказва как докато крал Фъргъс спял, дребни гневни създания се опитали подмолно да го завлекат в океана и да го удавят. Намеренията им обаче били осуетени от владетеля, който се събудил и ги хванал. 

Леприконите дори не живеят в Ирландия. Според ранните приказки тези създания са населявали подводно кралство в Средния Атлантик. Дори днес те не са ограничени само в Ирландия - смята се, че колония от леприкони обитава градски парк в Портланд, Орегон. 

Всички леприкони са от мъжки пол. Според ирландския фолклор женски леприкони не съществуват. Наличието само на мъжки се потвърждава и от древната книга История на ирландските феи. Остава неясен въпросът с размножаването на митологичните създания. Някои хора вярват, че леприконите са "дефектни потомци" на феи. Други мислят, че създанията са плод на съюзи между човешки същества и феи.
 
Леприконите едва ли ще ви дарят със злато или ще ви поправят обувките, ако ги заловите. Схващанията, че те притежават гърненца със злато и поправят обувки, са се появили много по-късно. Поема от 14-и век е вдъхновила вярването за съкровищата на митологичните създания, а "обущарският им майсторлък" се споменава за първи път едва около 19-и век. 

Леприконите са били по-дребни, отколкото се смята. Ако човек срещне леприкон, вероятно ще го стъпче още преди да го е чул да "пуска" шеги с очарователния си ирландски акцент. Според легендата, когато едно от тези митологични създания пристига в двора на крал Фъргъс, придворните правят опит да го удавят в чаша вино.