Хаос. Така може да се опише координацията между институциите в Хасковска област в готовността им да съдействат на хората, които отварят вратите на домовете си, за да приютят и помогнат на пристигащите от Украйна бежанци.
Един от първите, които обявиха, че дават подслон за настаняването на украинци в региона е отец Никола от Хасково. При него вече има приютени две майки -сестри с четири деца, две по малки-на 4 и 5 години и двама ученици. Към отчето за помощ ги насочила украинка от Хасково. Идват от Одеса, пътували са дни наред.
От вчера следобед отец Никола е настанил двете семейства в гарсониерата си. „Много са изплашени. При всяко хлопване на вратата жените се стряскат. Засега не дават и дума да се каже децата да излязат дори и за малко навън“, споделя отчето. Едно от децата е сколиоза и трябва да носи специален корсет. Пътуването за него е било много тежко и е необходимо да бъде прегледано от лекар. Това вече свещеникът е уредил да се случи. Още днес е трябвало да мине регистрацията им на адрес, за да се свърши законово всичко и в срок. И следва ходене по мъките. Отец Никола решава да се обърне към местните институции, разчитайки, че ще получи координирано съдействие“. При обаждането му в общината на обявения специален координационен телефон, дежурният го е насочил да звънне в областна администрация, откъдето също посочиха, че имат готовност да помага и също обявиха телефонен номер. От там обаче просто го съветват да отиде и да регистрира хората в полицията. В отдел „Миграция“ единствено бързо и стегнато вършат задачата, посочва отец Никола. От Българския хелзинкски комитет също му помагат с много методически указания какво и в какъв ред трябва да са свърши. „Ма само те бяха наясно какви сточно стъпки трябва да се изпълнят в тази ситуация и поне успяха да ме ориентират как да се справя. Останалата организация просто я няма. Хаос е.“
Продължавайки напред в усилието си да помогне на приютените от него хора от Украйна, отчето се натъква на няколко парадокса. Първият е образователната система. В Регионалния инспекторат по образование, където приемат заявления за записване на децата на бежанците за училище, всъщност се оказва, че това може да стане само, ако те имат ЛНЧ. Личен номер на чужденец обаче се дава след определена процедура и статут на дадения човек, а това може да се изпълни според българското законодателство, най-рано след 90 дни. Малките деца също не могат да бъдат записани на градина заради все още стриктните разпоредби на РЗИ за прием заради ковид кризата.
„Оказа се, че и мобилните оператори у нас също вдигнаха повече шум, отколкото да предоставят помощ. Защото безплатните минути, които обявиха за разговори с Украйна всъщност не са домислени. Единият вариант да бъдат получени такива, ако човек има подписан договор за абонаментен план. Тези планове са обикновено двугодишни, в най-добрия случай-за една година. Тези хора, които сега са при нас, те самите не знаят докога ще са тук. Надяват се войната да бъде прекратена и скоро да се върнат по родните си места. Така че този вариант с плановете не е рентабилен. Другият вариант е да се закупи карта с предплатена услуга, но пък там тези безплатни минути не са предоставени“.
Според отец Никола истинската координация между институциите е тогава, когато има изграден алгоритъм за действие-такъв се задейства още на границата и на Румъния, и на Полша.
Красимира Славова
