„Всяка седмица или може би всеки месец в медиите се появява информация как връстници тормозят други връстници, като тук искам да отбележа, че тормоз не означава задължително физическо насилие. И гледайки информационните емисии, човек може да си направи извода, че този тормоз над ученици не е преодолян като обществен проблем“. Това сподели в интервю за БТА д-р Сезгин Бекир, председател на Общинския съвет по наркотични вещества /ОСНВ/ в Кърджали, по повод днешния Световен ден за борба с тормоза в училище, който се отбелязва всяка последна сряда на февруари.

Той уточнява, че ОСНВ работи приоритетно по превенция на разпространение, употреба и злоупотреба с наркотични вещества. 

Агресивното поведение обаче е съпътстващо тормоза 

и е част от един по-комплексен общ проблем, свързан и с употребата на психоактивни вещества. 

„Нещо повече, агресивното поведение може да е част от симптомите, които могат да помогнат на професионалистите, работещи на с деца, както и на самите учители да разпознаят едно или друго рисково поведение. Така че, отговорно мога да кажа, че агресивното поведение от връстници към връстници, от връстници или ученици към възрастни, защото да не забравяме, че някой  път самите педагогически специалисти стават обект на тормоз и агресивни реакции от страна на учениците, е част от този комплексен общ проблем, в който ние работим“, коментира председателят на ОСНВ.

За това с екипа му винаги се включват в инициативи и организират такива, по повод различни кампании, обвързани със социални проблеми. 

„Като обществена организация, участваме с информационни кампании и материали, като по този начин, се опитваме да повишим чувствителността на обществото към проблема, както и информираността на самите участници“, споделя психологът.

За това и днес, в „Деня на розовата фланелка“, организиран за първи път в малко канадско градче през 2007г. от двама ученици, които се обличат в розово, за да символизират своята позиция и неприемане на тормоза в училище, младежите от ОСНВ в Кърджали раздават розови значки-фланелки сред своите съученици. Тази година посланието, което са избрали да отправят е: 

“Нека доброто започне от нас!“.

„Всеки един може и има свободната воля да направи избор да бъде агресивен или да не бъде агресивен. Да тормози или да не тормози, както и да бъде ням свидетел или да не бъде ням свидетел на жертва“, коментира председателят на ОСНВ. 

Давайки пример със ситуация ученици над ученици, д-р Сезгин Бекир обяснява, че освен преките жертва и агресор, много често има т.нар. свидетели, които по някакъв начин подкрепят, „толерират“ така да се каже това поведение, защото не се намесват и не защитават ученика или детето, или младежа, който е обект на тормоз. 

„А с посланието, което отправяме искаме да кажем, че за да спрем тормоза ние трябва да се обърнем към доброто, което всеки един от нас носи. Никой не се ражда на този свят лош. 

Никой не се ражда на този свят агресивен, 

а всъщност едни или други обстоятелства ни карат да действаме така. И след като тормозът и агресията са поведение, а не идентичност, то те могат да бъдат преодолени и поставени под контрол“, обяснява специалистът. 

По думите му, агресивното поведение при децата може да бъде следствие от много причини. Може да бъде заучен, интернализиран модел /интернализацията е процес на приемане на серия от норми, установени от хора или групи, които са влиятелни за индивида/, от това което са видели като начин за справяне в своите семейства, в случи когато родителите имат проблем и единия проявява агресия за спарване с него. 

Тормозът в училище може да бъде и реакция на тормозен ученик, на дете, което дълго време е било потискано и в даден момент декомпенсира, „избухва“, за да отвърне на всички, които го тормозят. 

„Тоест, тормозът има много страни, но за да се справим с него, лично мое убеждение и като специалисти, който добре познава човешката психология, 

трябва да започнем от семейството. 

Там децата могат да се научат на ефективни модели за справяне, а агресивния не е сред тях“, обяснява още специалистът.

Според него, именно в семейството подрастващите могат да се научат на ефективни начини да изразяват своите потребности и да се защитават, ако някой по някакъв начин наруши техните граници. Те не трябва да се притесняват да потърсят легалните и общоприети начини да противодействат на тормоза, а не да действат спрямо древния принцип „око за око, зъб за зъб“. 

д-р Сезгин Бекир обръща внимание и на друг факт - че 

малко по-високо ниво на агресивност е характерно за юношите.

„Ако приемем, че по-голямата част от децата които са в училище са в тази възраст, все пак това са човешки същества на прага на два периода на своя живот – напускат детството, навлизат в зрелостта и трябва да докажат себе си. Чисто еволюционно знаете, особено за мъжкия пол, дори и в животинското царство е характерна малко по-голяма агресия, но тя не трябва да надхвърля допустими граници и със сигурност не трябва да води до накърняване на достойнството на всеки един от нас“, коментира още председателят на ОСНВ в Кърджали д-р Сезгин Бекир.